ОБРЪЩЕНИЕ НА ПАПА ФРАНЦИСК НА ИКУМЕНИЧЕСКА СРЕЩА В АРМЕНИЯ
В рамките на тридневното си посещение в Армения, на 25 юни вечерта, папа Франциск присъства на Икуменическа среща и молитва за мир, която се проведе на Площада на Републиката в столицата на Армения Ереван. На срещата папата направи следното обръщение.
Преподобни и скъпи братко, Върховен патриарх католикос на всички арменци,
Г-н президент,
Скъпи братя и сестри,
Божието благословение и мир да бъде с всички вас!
Много силно исках да посетя тази обична страна, вашата страна, първата, прегърнала християнската вяра. За мен е истинска благодат да бъда тук, на тези планини, където под погледа на Планината Арарат, говори дори мълчанието. Тук khatchkar - каменните кръстове - разказват неповторима история, запечатана с твърда вяра и огромно страдание, история, изпълнена с прекрасни свидетелства за Евангелието, на което сте наследници. Дойдох като поклонник от Рим, за да бъда сред вас и да изразя своята искрена обич: да изкажа обичта си като ваш брат, както и да предам братската прегръдка на цялата Католическа църква, която ви цени и е близка до вас.
През последните години посещенията и срещите между нашите Църкви, винаги сърдечни и често паметни, Слава Богу, станаха все повече. Провидението пожела на този ден, на който почитаме паметта на светите Христови апостоли да се видим още веднъж и да потвърдим апостолическото общение между нас. Особено силно благодаря Богу за „същинското и дълбоко единство между нашите църкви“. (срв. Йоан Павел ІІ, Икуменическо честване, Ереван, 26 септември, 2001: Insegnamenti XXIV / 2 [2001], 466), благодаря ви и за вашата често героична вярност на Евангелието, която е безценен дар за всички християни. Съвместното ни присъствие тук е не за обмяна на идеи, а на дарове. (срв. Ut Unum Sint, 28.): ние жънем това, което е било посято от Духа като дар за нас. (срв. Евангелий Gaudium, 246). Изпълнени с голяма радост, заедно следваме пътя, който вече ни отведе далеч, и гледаме уверено към деня, когато с Божията помощ ще бъдем обединени около олтара на Христовата жертва в пълнотата на евхаристийното общение. Докато преследваме тази силно желана цел, ние сме обединени от общото пътуване; ходим един до друг, изпълнени с „искрено доверие в нашите спътници“, загърбили подозрението и недоверието към тях (пак там., 244).
По този път, преди и заедно с нас са минали много свидетели, преди всичко мъчениците, запечатали нашата обща вяра в Христос с тяхната кръв. Те са нашите звезди в небето, които греят над нас и ни сочат пътя към пълното общение. Сред великите отци, бих споменал името на светия католикос Нерзес Схнорали. Той е показал неизмерима любов към своя народ и неговите традиции, както и загриженост за другите църкви. Неуморим в търсенето на единството, той се стреми да постигне волята на Христос всички вярващи да „бъдат едно“. (Йоан 17:21). Единството не трябва да бъде резултат от търсенето на стратегически предимства в името на взаимния личен интерес. То е нещо, което Исус иска от нас и което самите ние трябва да се стремим да постигнем с добра воля, постоянни усилия и последователно свидетелство, в изпълнение на мисията ни да възвестяваме Евангелието на света.
За реализацията на това единство, свети Нарзес ни учи, че в Църквата има нужда от нещо повече от добрата воля на малцина, необходима е молитвата на всеки. Толкова е красиво, че сме събрали тук, за да се помолим един за друг и един с друг. Тъкмо дарът на молитвата е това, което дойдох тази вечер да поискам от вас. А от своя страна, уверявам ви, че при принасянето на чаша и хляба на олтара, ще се помоля на Господ за Църквата на Армения и за вашия скъп народ.
Св. Нарзес говори за необходимостта от израстване на взаимната любов, защото само милостта може да лекува спомените и да превързва раните. Само паметта може да изтрие предразсъдъците и да ни накара да разберем, че откритостта към нашите братя и сестри може да пречисти и издигне нашите собствени убеждения. За светия Католикос, пътуването към единството по необходимост включва подражаване на любовта на Христос, Който, "бидейки богат" (2 Кор 8: 9), „смири Себе Си“ (Фил. 2: 8). Следвайки примера на Христос и ние сме призвани да намерим смелостта, необходима за изоставянето на тесните мнения и лични интереси в името на любовта, която се покланя и отдава, в името на смирената любов, която е благословението на християнския живот, скъпоценното духовно миро, което лекува, укрепва и освещава. „Нека надмогнем нашите недостатъци в хармония и милост“, пише св. Нарзес, дори – както той предлага - с особената нежност на любовта, способна да смекчи твърдостта на сърцето на християните, защото и те често са загрижени предимно за себе си и собственото си предимство. Смирената и щедра любов, а не пресмятане на предимствата, привлича милостта на Отца, благословията на Христос и изливането на Св. Дух. Като се молим и обичаме „постоянно един други от чисто сърце“ (срв. 1 Пет. 1:22), в смирение и откритост на духа, ние се подготвяме да приемем Божия дар на единството. Нека продължим нашето пътешествие с решителност; всъщност, нека се втурнем към нашето пълно общение!
„Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава.“ (Йоан 14:27). Чухме тези думи от Евангелието, които ни приканват да измолим от Бог мира, който светът се стреми да постигне. Колко много пречки има днес на пътя на мира, колко трагични са последиците от войните! Мисля за всички, принудени да остават всичко зад гърба си, особено в Близкия изток, където толкова много от нашите братя и сестри страдат от насилие и преследване заради омраза и безкрайни конфликти. Тези конфликти са подхранвани от разпространението и търговията с оръжия, от изкушението за прибягване към силата и от липсата на уважение към човешката личност, особено на слабите, бедните и на тези, които търсят достоен живот.
Не мога да не си спомня и за ужасното изпитание, преживяно от вашия народ. Измина един век от „великото зло“, което се стовари върху вас. Това „огромно и безсмислено клане“ (Обръщение след месата по арменски ритуал, 12 април 2015 г.), тази трагична тайна на неправдата , изпитана от вашия народ, остава запечатана в нашия спомен и гори нашите сърца. Тук отново ще повторя, че вашите страдания са и наши: „това са страдания на членовете на мистичното Тяло Христово“ (Йоан Павел ІІ, Апостолическо писмо по повод 1700-на от годишнина от покръстването на арменския народ, 4: Insegnamenti XXIV / 1 [2001], 275). Да не ги забравяме е не просто право, това е дълг. Нека те бъдат постоянно напомняне, за да не попадне светът отново във водовъртежа на подобни ужаси!
В същото време си спомням с възхищение как християнската вяра, „дори в най-трагичните моменти от арменски история, е била движещата сила, която е поставяла началото на прераждането на вашия народ страдалец.“ (пак там., 276). В това се състои вашата истинската сила, която ви позволява да бъдете открити към тайнствения и спасителен път на Възкресението. Раните, още открити, причинени от жестоката и безсмислена омраза, в известен смисъл наподобяват раните на Възкръсналия Христос, раните, които са Му нанесени и Които Той носи дори сега, запечатани върху неговата плът. Той показва тези славни рани на своите ученици във вечерта на Възкресение (срв. Йоан 20:20). Тези ужасни, болезнени рани, претърпени на Кръста, но преобразени от любовта, се превърнаха в извор на опрощението и мира. Дори най-великите страдания, преобразени от спасителната сила на Кръста, на който арменците са вестители и свидетели, може да се превърне в семе н мира за бъдещето.
Паметта, изпълнена с любов, може да открие нови и неочаквани пътища, по които омразата да се превърне в опит за помирение, където се увеличават надеждите за по-добро бъдеще за всеки, където „блажени миротворците“ (Мт 5: 9). Всички ние ще се възползваме от усилията за поставяне на основите на бъдещето, което ще се противопостави на опитите да бъде пленено от илюзорната сила на отмъщението, бъдеще на последователни усилия за създаване на условия за мир: на достойна заетост за всички, на загриженост за тези в нужда, на несвършваща битка за елиминиране на корупцията.
Скъпи млади хора, това бъдеще принадлежи на вас. Ценете великата мъдрост на по-възрастните и се стремете да бъдете миротворци: не се задоволявайте със статуквото, а активно участвайте в изграждането на култура на срещата и помирението. Нека Бог благослови вашето бъдеще и „позволи на народите на Армения и Турция отново да поемат по пътя на помирението, и нека мирът се настани в Нагорно Карабах (Послание към арменците, 12 април 2015 г.).
От тази гледна точка, бих искал накрая да спомена и един друг велик свидетел и съзидател на Христовия мир, св. Григорий от Нарек, когото обявих за доктор на Църквата. Той може да бъде определен и за „доктор на мира“. Ето какво пише той в неговата изумителна „Книга“, която може да бъде смятана за „духовна конституция на арменския народ“: „Господи, запомни всички от расата на хората, които са наши противници, и им дари опрощение и милост …. Не унищожавай тези, които ме преследваха, а ги промени; изкорени от тях жестоките пътища на този свят, и настани у мен и у тях доброто“ (Книга, 83, 1-2). Нарек, „дълбоко съзнавайки необходимостта да споделя всяка нужда“ (пак там., 3, 2), се стреми да се идентифицира със слабите и грешните от всяко време и място, за да се застъпва от името на всички. (срв. Пак там., 31, 3; 32, 1; 47, 2). Той се превръща в „застъпник на целия свят“ (Пак там., 28, 2). По този начин неговата универсална солидарност с човечеството е велико християнско послание за мир, сърдечен призив за милостта на всички. Арменците присъстват в толкова много страни по света; позволете ми от това място да прегърна всички тях. Насърчавам всички вас, навсякъде, да посветите своя глас на стремежа за братство, за да бъдете „посланици на мира“ (Йоан Павел ІІ, Апостолическо писмо по повод 1700-ната годишнина от покръстването на арменския народ, 7: Insegnamenti XXIV / 1 [ 2001], 278). Целият свят има нужда от това послание, има нужда от вашето присъствие, има нужда от вашето най-чисто свидетелство. Мир вам!
Източник: www.zenit.org
Сподели в:
