На 26 юни 2016 г., в края на папската визита в Армения, папа Франциск и Католикос Карекин ІІ подписаха в Ечмиадзин Съвместна декларация, в която се казва:

Днес в Свещения Ечмиадзин, духовно средище за всички арменци, ние, папа Франциск и Католикоса на всички арменци Карекин II издигнахме умовете и сърцата си в благодарност към Всевишния за продължаващата  и задълбочаващата се близост във вярата и любовта между Арменската апостолическа църква и Католическата църква в тяхното съвместно свидетелство на Евангелското послание за спасението на света, разкъсван между несъгласията и копнежа за утеха и надежда. Славим Пресветата Троица, Отец, Син и Свети Дух, за това, че ни позволи заедно да посетим библейската земя на Арарат, която винаги ще напомня, че Бог е наш пазител и спасител във вечността. Изпълва ни с духовна благодарност споменът от 2001 г., когато, по повод 1700-та годишнина от възвестяването на християнството като религия в Армения, св. Йоан Павел ІІ посети Армения и свидетелства за новата страница в топлите и братски връзки между Арменската апостолическа църква и Католическата църква. Благодарни сме за благодатта да бъдем заедно на тържествена литургия в базиликата „Св. Петър“ в Рим на 12 април 2015 г., където възвестихме общата ни воля да се противопоставим на всяка форма на дискриминация и насилие, и почетохме паметта на жертвите на това, което в съвместната декларация на Негово светейшество Йоан Павел ІІ и Негово светейшество Карекин ІІ беше наречено „изтреблението на един и половина милиона арменски християни, общоприето за първия геноцид на двадесети век“. (27-ми септември 2001).

Хвалим днес Господа за това, че християнската вяра отново е жизнена реалност в Армения и че Арменската църква изпълнява своята мисия, водена от дух на братско  сътрудничество между църквите, като подкрепя вярващите в усилията за изграждането на солидарност, справедливост и мир.

Ала за съжаление днес ние сме свидетели на огромната трагедия, която се случва пред очите ни, трагедията на безброй невинни хора, които са убивани, разселвани или принуждавани да поемат към болезненото и несигурно бягство от безбройните конфликти, водени по етнически, икономически, политически и религиозни причини в Близкия изток и в други части на света. В резултат на това, религиозните и етническите малцинства са се превърнали в цел на преследвания и жестокости, до степен, че страданието в името на религиозната вяра се е превърнало във всекидневна реалност. Мъчениците са част от всички църкви и техните страдания са „икуменизъм на кръвта“, която преодолява историческите разделения между християните и ни призовава да насърчаваме видимото единство на Христовите ученици. Заедно се молим, със застъпничеството на светите Апостоли, Петър и Павел, Тадей и Вартоломей, да се обърне сърцето на всички, които извършват подобни престъпления, както и на тези, които имат възможност да спрат насилието. Умоляваме лидерите на страните да се вслушат в призива на милионите човешки същества, които копнеят за мир и справедливост в света, които заслужават уважение за своите дарени от Бог права, които спешно се нуждаят от хляб, а не от оръжия. Тъжно е, че сме свидетели как религията и религиозните ценности са представяни по фундаменталистки начин, за да бъде оправдано разпространението на омразата, дискриминацията и насилието. Оправдаването на такива престъпления с религията е неприемливо, „защото Бог не е Бог на безредие, а на мир“ (1 Кор. 14:33). Още повече, уважението към религиозните различия е необходимо условие за мирно съжителство на различните етнически и религиозни общности. Именно защото сме християни, сме призвани да търсим и следваме пътищата на помирението и мира. В този контекст ние също така изразяваме  нашата надежда за мирно решение на проблемите около Нагорни Карабах.

Водени от съзнанието за думите, с които Исус поучава Своите ученици, когато им казва: „защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.“ (Матей 25: 35-36), молим верните от нашите църкви да открият своите сърца и ръце за жертвите на войната и тероризма, за бежанците и техните семейства. Под въпрос е поставено самото чувство за нашата човечност, нашата солидарност, състрадание и щедрост, които могат да бъдат правилно изразени само чрез непосредствени практическо посвещение. Приветстваме всичко, извършено досега но настояваме, че е необходимо още много да бъде сторено от страна на политическите лидери и международната общност, за да бъде гарантирано правото на всички да живеят в мир и сигурност, да бъде защитено върховенството на закона, да бъдат съхранени религиозните и етническите малцинства, да бъдат положени усилия за борба с трафика на хора и контрабандата.

Секуларизацията на големи обществени области, тяхното отчуждение от духовното и божественото, неизбежно става причина за десакрализирината и материалистическа  визия за човека и човешкото семейство. В това отношение сме загрижени за кризата на семейството в много страни. Арменската апостолическа църква и Католическата църква споделят еднаква визия за семейството, което се основава на брака, като акт на свободно дарена и вярна любов между мъж и жена.

С удовлетворение потвърждаваме, че въпреки продължаващите разделения сред християните, ние съзнаваме все по-ясно какво ни обединява, вместо какво ни дели. Това е здравата основа, върху която може да бъде изразено единството на Христовата църква, в съгласие с думите на Господа „да бъдат всички едно“. (Йоан 17:21). През последните десетилетия отношенията между Арменската апостолическа църква и Католическата църква успешно навлязоха в нова фаза, които бяха укрепени от нашата взаимна молитва и съвместни усилия за насърчаването на тези отношения, стремежа за по-дълбоко и по-решително сътрудничество, не само в областта на богословието, но също и в молитвата, както и в активното сътрудничество на равнището на местните общности, с оглед споделянето на пълното общение и конкретните изрази на единството. Призоваваме нашите верни да работят в хармония за насърчаването в обществото на християнските ценности, които ефективно допринасят за изграждането на цивилизация на справедливостта, мира и човешката солидарност. Пътят към помирението и братството е открит пред нас. Нека Светия дух, които ще ни упъти в цялата истина (срв. Йоан 16:13) да поддържа всяко същинско усилие за изграждането на мостове на любовта и общението между нас.
От Свещения Ечмиадзин призоваваме всички наши верни да се присъединят към нас в молитва, следвайки думите на св. Нерзез Благочестиви: „Славни Господи, приеми молитвите на Твоите служители и щедро изпълни нашите молитви, чрез застъпничеството на Светата Божия майка, Йоан Кръстител, първия мъченик Стефан, св. Григорий Осветител, Светите апостоли, пророци, мъченици, патриарси, отшелници, девици и всички Твои светци в небето и земята. Слава и хвала на Теб, неделима Света Троица, во веки веков. Амин.“

Свещения Ечмиадзин, 26 юни 2016 г.