От 24 до 26 юни 2016 г. папа Франциск направи официално посещение в Армения. След пристигането си в страната, на 24 юни той проведе среща с гражданските власти и дипломатическия корпус на страната. След приветствието, с което беше посрещнат от президента на страната Серж Саркисян, папа Франциск направи следното обръщение, в което отново нарече „геноцид“ преследването на арменците от Османската империя в годините на Първата световна война:

Г-н президент,
Уважаеми представители на гражданските власти,
Уважаеми членове на дипломатическия корпус,
Скъпи братя и сестри,

За мен е голяма радост да съм тук, на обичната земя на Армения, за да посетя един народ с древна и богата традиция, народ, който смело е свидетелствал за своята вяра и въпреки големите страдания е доказал способността си винаги да се преражда.

„Тюркоазеното ни небе, чистите ни води, светлината, лятното слънце и суровите зимни ветрове … вековните камъни … древните изсечени книги, станали молитви“  (Елиз Киаренц, Одата на Армения). С тези силни образи един от вашите ярки поети илюстрира богатата история и природната красота на Армения. Тези думи обобщават богатото наследство и славното, но драматично минало на този народ и дълбоката му любов към родината. 

Особено съм благодарен на вас, г-н президент, за вашето приветствие към мен от името на правителството и народа на Армения, както и за щедрата ви покана, направила възможна тази визита, която вие отправихте към мен миналата година, когато посетихте Ватикана. Там взехте участие в тържеството честване в базиликата „Свети Петър“, редом с Техни светейшества Карекин II, Върховен патриарх-католикос на всички арменци, Арам I, Католикос на Киликия, и Негово Блаженство патриарх Нерзес Бедрос XIX, който наскоро почина. С това честване отбелязахме стогодишнината от Metz Yeghérn, „великото зло“, стоварило се над вашия народ и причинило смъртта на огромен брой хора. За съжаление, тази трагедия, този геноцид, беше първото от трагичната поредица катастрофални събития през миналия век, когато изкривените расови, идеологически и религиозни теории до такава степен затъмниха умовете на мъчителите, че те си поставиха за цел унищожаването на цели народи.

Прекланям се пред арменския народ, който, осветен от светлината на Евангелието, дори и в най-трагичните моменти от своята история, винаги е откривал в Христовия кръст и възкресение сили да възкръсне и да продължи достойно по своя път. Това е свидетелство за дълбочината на неговата християнска вяра и за неизмеримите съкровища на утеха и надежда, носени от нея. Ужасните последици, до които през миналия век се стигна заради омразата, предразсъдъците и желанието за господство, ме карат да изкажа своята надежда, че човечеството ще се поучи от този трагичен отпит и ще осъзнае  необходимостта да се труди отговорно и мъдро, за да предотврати опасността от повторението на подобни ужаси. Нека всички се обединим в стремежа, въпреки конфликтите, които могат да възникнат между нациите, винаги да надделява диалогът, трайното и устойчиво следване на мира, сътрудничеството между страните и посвещението на международното организации, с оглед изграждането на климат на доверие, който да благоприятства постигането на трайни споразумения.

Католическата църква би искала да си сътрудничи активно с всички, за които е важно бъдещето на цивилизацията и зачитането на правата на човека, за да могат в нашия свят да надделяват духовните ценности, а тези, които замърсяват техния смисъл, да бъдат изобличени като такива. В това отношение от жизнено важно значение е всички, които декларират своята вяра в Бог да обединят силите си и да изолират тези, които използват религията за разпалване на война, за потисничество, насилие и преследвания, като злоупотребяват и манипулират със святото име на Бог.

Днешните християни, вероятно дори повече отколкото във времето на първите  мъченици, по някои места са обекти на дискриминация и преследване, единствено заради изповядвана от тях вяра. В същото време твърде много конфликти в различни краища на света остават нерешени, което причинява скръб, унищожение и принудителна миграции на цели народи. От съществено значение е тези, които са  отговорни за бъдещето на народите, смело и незабавно да предприемат инициативи, насочени към прекратяване на тези страдания, като превърнат в своя основна цел стремежа към мир, защитата и приемането на жертвите на агресия и преследване, насърчаването на справедливостта и устойчивото развитие. Арменският народ е изпитал тези страдания от първа ръка, той познава страданието и болката, познава преследването; той пази не само спомена за миналите рани, но и духът, дал възможност на този народ са се вдигне и отново да тръгне напред. Насърчавам ви да не пропускате да направите своя ценен принос към международната общност.

Тази година се навършват двадесет и пет години от независимостта на Армения. Това е радостен повод, но също и възможност за оценяване на вече постигнатите цели, както и за поставяне на нови цели за бъдещето. Отбелязването на тази радостна годишнина ще бъде още по-значимо, ако се превърне за всички арменци, в страната и в диаспора, в  специална възможност за обединяване и координиране на енергията в името на насърчаването на гражданското и социалното развитие на страната, което бъде справедливо и всеобхватно. Това трябва да включва и постоянно уважение към моралните императиви на справедливостта към всички и солидарност с по-малко честитите (срв. Йоан Павел II, Прощално обръщение от Армения, 27 септември 2001 г. Insegnamenti XXIX / 2 [2001], 489). Историята на вашата страна е тясно свързана с нейната християнския идентичност, съхранена през вековете. Тази идентичност не само не възпира здравословния светски характер на държавата, а я подкрепя и подхранва, като по този начин поощрява пълноценното участие на всички в обществото, свободата на религията и уважението към малцинствата. Духът на единството между всички арменци и растящото посвещение за откриването на средства за преодоляване на напреженията със съседните страни ще подпомогне осъществяването на тези важни цели и така ще постави началото на истинското възраждане на Армения.

Католическата църква присъства в тази страна с ограничен човешки ресурс, но с готовност предлага своя принос за развитието на обществото, особено чрез своята подкрепа за бедните и уязвимите в областите на здравеопазването и образованието, както и в областта на милосърдието. Това се вижда в работата, извършена през последните двадесет и пет години от болницата Redemptoris Mater в Ашоцк, образователния институт в Ереван, инициативите на Каритас Армения и делата на различните религиозни конгрегации.

Бог да благослови и пази Армения, страна, озарена от вярата, смелостта на мъчениците и на вярата, която се оказва по-силна от страданието.
Източник: www.zenit.org