На 5 юни 2016 г. папа Франциск канонизира за светци блажената Мария Елизабет Хеселблад, шведска лутеранка, приела католицизма, основателка на Ордена на Бригитинките в своята страна и блажения Станислас Папшински от Полша, основател на ордена на Непорочното Зачатие на Пресветата Дева Мария. Канонизацията беше отслужена по време на месата на площад „Св. Петър“, последвана от обръщението „Ангел господен“.

 

В своята проповед, Светият отец призова събраните около 40 000 вярващи да подражават на новоканонизираните светци и да последват техния пример за свят живот в единство с Христос, дори в моменти на страдание.

 

В проповедта си папа Франсис се позова на евангелските четения, които насочват към централния момент в нашата вяра: победата на Бог над страданието и смъртта.

 

„В Страстите Христови“, отбеляза папата, „виждаме отговора на Бог на отчаяните и понякога изпълнени с възмущение викове, които извиква у нас преживяването на страдание и мъка. Той ни казва, че не можем да избягаме от Кръста, но трябва да останем в неговото подножие, както прави Нашата Дева“.

 

Когато Мария преживява страстите заедно със своя Син, тя прие „благодатта на вярата с надежда, без никакво основание за надежда“ (срв. Рим. 4:18).

 

„Това изживяват заедно с Исус и Мария и блажените Станислас и Мария Елизабет Хеселблад. Те останаха дълбоко свързани със страстите на Исус“, каза той, „и в тях се откроява силата на Неговото възкресение“.

 

Всеки грешник, обясни папата, подкрепата на Бог може да се издигне над своите минали грешки.
„Исус постоянно ни показва блясъка на победата на животворната благодат. Той се обръща към Майката Църква: „Дай ми сина си“, т. е. всички нас. Поема върху Себе си нашите грехове, пречиства ги и ни връща обратно живи на Майката Църква.

 

Това опрощение на греховете има специален смисъл в Свещената година на Милосърдието.
По време на своето обръщение „Ангел Господен“, папа Франциск отбеляза  присъствието на официални делегации от Полша и Швеция и се помоли тези нации да бъдат благословени. Той завърши като се обърна с молитва към Мария да подкрепя вярващите в техния път към светостта и към изграждането на справедливост и мир.

 

Следващата канонизация ще бъде на 4 септември 2016 г., когато папа Франциск ще канонизира за светица блажената Майка Тереза от Калкута.

***

 

 

Блажената Мария Елизабет Хеселблад (1870-1957) е родена в Швеция на 4 юни 1870 г. като пето дете в семейство от тринадесет деца. Кръстена в лутеранската вяра, на 18-годишна възраст тя емигрира за САЩ. В продължение на много години (от 1888 до 1904 г.) работи усърдно като медицинска сестра в Болницата „Рузвелт“ в Ню Йорк, където срещата със страданията и болестите на болните изостря нейната човешка и духовна чувствителност, като в същото време тя е привлечена от традицията на своята шведска предшественичка св. Бригита Шведска. Още като девойка тя мечтае за единството на Божието паство. Под ръководството на йезуитски свещеник започва да изучава католическата доктрина и по съзнателно решение приема католическата вяра на празника на Успение Богородично през 1902 г. През 1904 г. се премества в Рим, където със специалното разрешение на св. папа Пий Х приема монашество и се заселва в дома, където е живяла св. Бригита, по това време управляван от кармилитите. Водена от Св. Дух, тя възстановява ордена на св. Бригита (през 1911 г.). Нейният апостолат е вдъхновен от великият идеал „Ut Omnes unum sint" (да бъдат всички едно) и това я кара да се посвети на стремежа за постигане на единство на Швеция с Рим. През 1923 г. сестрите-бригитинки се завръщат в Швеция.

 

Животът й е наситен с множество милосърдни дела. По време на Втората световна война  дава убежище на преследвани евреи и превръща манастирите на бригитинките в места, в които се раздава храна и дрехи на хората в нужда. На 24 април 1957 г., след страдания и болести, тя почива в дома на св. Бригита в Рим, като по това време вече е почитана заради светия си живот от своите сестри бригитинки, духовенството и бедните. Беатифицирана е  св. Йоан Павел ІІ на 6 април през  юбилейната 2000 г.
Блаженият Станислас Папшински (1631-1701), в мире Ян Папшински, е роден на 18 май 1631 г. в Подегорице (Полша) в бедно, но ревностно християнско семейство. Кръстен е на същия ден. След като се обучава в местното училище, той продължава образованието си в йезуитски колеж и в колежа на отците пиаристи, при които постъпва на 23 годишна възраст. През 1656 г. полага първите си обети и е ръкоположен за свещеник на 12 март 1661 г. Спечелва си известност в цяла Варшава като професор по риторика и като духовен учител, става автор на няколко книги и си спечелва слава на проповедник и изповедник. Сред неговите духовни чеда е Апостолическият нунций в Полша по това време Антонио Пинатели, бъдещият папа Инокентий XII.

 

 

През 1670 г., след съответното разрешение, напуска пиаристите и основава Ордена на Непорочното зачатие на Пресветата Дева Мария. Трите цели на този орден са да насърчава почитта към непорочното зачатие на Блажената Дева Мария, виждайки в Девата сърцевината на християнския живот; да възлага молитви и жертви за мъртвите, особено за тези от тях, които не се били подготвени за смъртта; да полага грижи за бедните и отхвърлените. До края на живота си той работи с апостолска ревност за постигането на тези цели и ръководи основания от него институт, който е утвърден от папата през 1699 г. Станислас умира на 17 септември 1701 в манастира Гора Калвария, като остава след себе си множество духовни книги. Беатифициран е от папа Бенедикт ХVІ през 2007 г.

 

Източник: www.zenit.org