На 26 май 2016 г. вечерта беше отслужена меса и шествие по повод празника „Тяло Христово“. По време на месата папата произнесе следната проповед.

„Това правете за Мой спомен“ (1 Кор 11: 24-25).

Обръщайки се към общността в Коринт, апостол Павел на два пъти припомня тази заповед на Исус в своя разказ за установяването на Евхаристията. Това е най-старото свидетелство за думите на Христос по време на Тайната вечеря.

„Това правете“. Означава вземете хляба, поблагодарете и го преломете; вземете чашата, поблагодарете и я споделете. Исус поръчва това Негово действие да се повтаря за установява на паметта за Неговата собствена Пасха и по този начин отдава Своето Тяло и Своята кръв. Това действие достига и днес до нас: „правенето“ на Евхаристията винаги има за свой субект Исус, но тя става реалност чрез нашите недостойни ръце, помазани от Св. Дух.

„Това правете“. В друг случай в миналото Исус се обръща към своите ученици да „правят“ това, което е било ясно за Него, следвайки волята на Отец. В Евангелския текст, който току-що чухме, Исус казва на учениците пред уморения и гладен народ: „Дайте им вие да ядат“ (Лук. 9: 13). И наистина Исус благославя и пречупва хляба, храната стига, за да насити целия народ, а учениците са тези, които раздават петте хляба и двете риби на хората. Исус пожелава да стане така: вместо да отпрати хората, учениците раздават сред тях малкото, което имат. И тук следва още един забележителен жест: къшеите хляб, пречупени от светите и достойни ръце на Нашия Господ, преминават в недостойните ръце на учениците, които ги раздават сред хората. Това също е дейност, която учениците правят заедно с Исус; благодарение на Него те успяват да нахранят хората. Ясно е, че това чудо няма за цел задоволи всекидневния глад, по-скоро то показва какво иска да направи Христос за спасението на цялото човечество, отдавайки собствената си плът и кръв (срв. Йоан. 6:48-58). И това трябва винаги да се повтаря, чрез тези две малки действия: като предлагаме малкото къшеи хляб и риба, която имаме; и като приемаме хлябът, преломен от ръцете на Исус и го раздаваме на останалите.  

Преломяване: Това е друга дума, която обяснява смисъла на думите: „Това правете за мой спомен“. Исус е преломен, Той се преломява заради нас. И ни умолява да отдадем себе си, да се преломим, също като Него, заради останалите. Това „преломяване на хляба“ се превръща в икона, знак за разпознаването на Христос и на християните. Да си спомним за Емаус: те „Го познаха, кога преломяваше хляба“ (Лук. 24:35). Да си спомним за първата община в Йерусалим: „И постоянствуваха в … в хлеболомението“  (Деян. 2:42). От самото начало именно Евхаристията се превръща в център и модел за пример за живота на Църквата. Но ние мислим също за всички светци – известни и неизвестни – които са „преломили“ себе си, живота си, за да дадат на своите братя и сестри да ядат. Колко много майки, колко много бащи, заедно с къшеите хляб, които всеки ден слагат на масата на своите домове са преломявали своите сърца, за да могат децата им да растат, да растат правилно! Колко много християни, като отговорни граждани, са преломили собствения си живот, за да съхранят достойнството на останалите, особено на най-бедните, изоставените и дискриминираните! Откъде са почерпили те сили за това? От Евхаристията: от силата на любовта на Възкръсналия Господ, Който и днес преломява хляба за нас и повтаря: „Това правете за Мой спомен“.

Нека евхаристийното шествие, което ще направим след малко, да бъде отговор на тази заповед на Исус. Действие за Негов спомен, действие, което да нахрани днес народа;  действие, с което да открием своята вяра и своя живот като знак за Христовата любов към този град и целия свят.


Източник: www. zenit.org