Католическа Църква

КАРДИНАЛ КАПОВИЛА СЕ ПРЕСЕЛИ ПРИ НЕБЕСНИЯ НИ ОТЕЦ И ПРИ СВОЯ ОБИЧАН НАСТАВНИК СВ. ПАПА ЙОАН XXIII

Почина 100-годишният кардинал Лорис Франческо Каповила, голям приятел на България и секретар на „българския” папа Йоан XXIII. Кардиналът, който щеше да навърши 101 години през октомври, е завършил земния си път в болницата „Палацоло” в Бергамо. Монс. Христо Пройков, католически екзарх и председател на Епископската конференция на Католическата църква, бе в Бергамо днес със намерение да го посети. Тази вечер ще отслужи панихида в Сото ил Монте където вече са пренесени тленните останки на кардинал Каповила.

 

Роден в Портелонго, на 14 октомври 1915 г., Каповила е ръкоположен за свещеник на 23 май 1940 г. В продължение на десет години /от 1953 до 1963/ е личен секретар на Анджело Джузепе Ронкали, /апостолически легат в България от 1925 до 1934/, по времето когато е патриарх на Венеция и впоследствие при понтификата му под името Йоан XXIII. След смъртта на папата, монс. Каповила приема неговата архиепископска титла на Месемврия, старото име на българския град Несебър. Той се превръща в живата памет на живота на Йоан XXIII и наследява неговата огромна обич към България, българите и Католическата църква у нас.
 
 
Той е бил не само помощник, а близък приятел и довереник на Папа Йоан XXIII, с когото е споделил радости и скърби, треската по свикването на Втория ватикански събор, както и драматичните години на Студената война и на Кубинската криза.
 
 
От 10 декември 1988 г. Каповила живее в къщата на папа Ронкали, в Сото ил Монте. На 22 февруари 2014 г. папа Франциск го направи кардинал за особените му заслуги за Църквата. Той беше най-възрастният член на кардиналската колегия и четвъртия най-стар владика в света.
 
 
По случай кардиналската номинация на монс. Каповила, монс. Христо Пройков заявява: „Кардинал Каповила е един специален приятел за мен и за цялата католическа общност в България, не само поради висотата на неговата личност, но и заради огромната любов на папа Йоан XXIII към нашата родина, която той носеше в сърцето си”.”Знак за това беше и архиепископската титла на Месемврия, която той наследи.” „След новината, че ще бъде кардинал – допълва владиката – получих много обаждания от другите епископи, от свещеници, както и от наши православни приятели, които изразиха своята радост.” „Всеки път, когато се чуваме – споделя монс. Пройков –монс. Каповила си спомня случки и личности, свързани с България.”
 
 
В навечерието на стогодишния му юбилей кардинал Каповила беше удостоен с орден „Мадарски конник” за особено големите му заслуги за развитието на отношенията между България и Светия престол. На 26 октомври, специална делегация, състояща се от българския посланик при Светия престол, проф. Кирил Топалов, монс. Христо Пройков, председател на Епископската конференция в България и Камило Дзуколи, посланик на Малтийския орден у нас, посети кардинал Каповила в резиденцията му в Сото ил Монте.
 
 
 
По време на церемонията за връчването на ордена „Мадарски конник”, вече отслабналият кардинал Каповила уверява, че спомените му за България са живи, а неговата молитва за страната ще продължи. Вместо реч, той пожелава да прочете паметната проповед на монс. Ронкали (папа Йоан XXIII,) произнесена в навечерието на неговото отпътуване от София: „В какъвто и край на света да ми се случи да отида, ако някой от България мине край моята къща през нощта, изпаднал в безизходно положение, ще намери на моя прозорец светилник запален. Похлопай! Похлопай! Няма да те запитат дали си католик или православен. Брат от България. Достатъчно. Влез. Две братски ръце ще те прегърнат. Едно топло приятелско сърце празнично ще те посрещне."
 
 
 
С тези топли думи, сигурно той би се обърнал и днес към нас!
 
 
Благодарим ти, Господи, за дара на този невероятен духовник, пример за скромност и смирение, който толкова обичаше нашата родина!
 
 
Вечен покой, дай му, Господи, и вечна светлина да го озари, нека в мир да почива!