Знаем, че притчата за добрия самарянин ни учи, че трябва да обичаме нашия ближен и че няма никой, който да попада в категорията на не-ближен. Наред с това, на общата аудиенция, проведена на 27 април 2016 г. на площад „Св. Петър“, папа Франциск зададе и въпроса дали знаем поуката, че Бог се отнася към нас със състраданието на Самарянина?
 

„В поведението и действията на добрия самарянин ние виждаме милосърдното действие на Бог в цялата история на спасението. Това е същото съчувствие, с което Господ идва да срещне всеки един от нас: Той не ни пренебрегва, Той познава нашите болки; Той знае колко силно се нуждаем от подкрепа и утеха. Той се приближава до нас и никога не ни изоставя. Всеки един от нас трябва да си зададе въпроса и да му отговори в сърцето си: „Вярвам ли в това? Вярвам ли, че Господ изпитва съчувствие към мен, такъв, какъвто съм, грешник, с толкова много проблеми и други слабости?“ Ако се замислите за това, ще отговорите с „да“. Да! Но всеки трябва да се вгледа в сърцето си, за да види дали вярва в съчувствието на Бог, на Бог, Който се доближава до мен, Който ни лекува, Който се смилява. А ако Му откажем, Той ни очаква: Той е търпелив и винаги е на наша страна.“
 

С това започнаха размислите на папа Франциск по време на Общата аудиенция, с които той продължи темата за милосърдието. Притчата даде възможност на папата да повтори още веднъж едно от своите често изказвани предупреждения:
 

„От това, че човек посещава Божия дом и познава Неговата милост не следва автоматично, че той е способен да обича своя ближен“. „Това не е автоматична последица! Човек може да познава цялата Библия, може да познава всички литургични детайли, да познава цялото богословие, но любовта не следва автоматично познанието: защото любовта следва друг път, за нея е необходимо разбиране, но и нещо друго … Свещеникът и левитът виждат, но отминават; поглеждат, но не правят нищо. Истинското почитание на Бог е невъзможно без от него да следва служение на ближния.“
След това папата допълни: „Какво означава да бъде пренебрегнато страданието на човека? Означава да се пренебрегне Бо! Ако не се доближа до този мъж или тази жена, до това дете, до този старец или старица, които страдат, аз не се доближавам и до Бог“.
Състрадание
 

Съчувствието стои в центъра на тази притча, обобщи папата, като се спря на тази дума, която означава „да съ-страдаш“.
 

Самарянинът „изпитва състрадание“, каза папата. Това означава, че сърцето му е трогнато, той е вътрешно развълнуван! Вижте разликата. Другите двама „видяха“, но сърцата им останаха затворени, студени. Докато сърцето на самарянинът е насочено към самия Бог. Всъщност, състраданието е същностна характеристика на Божието милосърдие.“
 

Бог „споделя“ с нас, продължи Св. Отец. „Той  страда заедно с нас, Той познава нашите страдания“.
Конкретните, лични действия на самарянина ни учат, „че състраданието и любовта не са неясни чувства, те означават да изпитваш загриженост към другите и дори да платиш за тях“, каза Франциск. „Означава да се посветиш, да направиш всички необходими крачки, за да се „приближиш“ към другия, до степен да се идентифицираш с него: „възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма“.
„Тази притча е изумителен дар за всеки един от нас, тя е също и посвещение“, завърши Св. Отец. Исус се обръща към всеки един от нас с думите, които казва на законника: „Иди и ти прави също така“ (ст. 37). Всички ние сме призвани да следваме пътя на добрия самарянин, който е образ на Христос: Исус се навежда нас, става наш слуга и така ни спасява, за да можем и ние да обичаме, както обича Той, по същия начин“.
 

Източник: www.zenit.org