„ЖИВОТЪТ МУ БЕШЕ ИЗПЪЛНЕН С ДЪЛБОКО ЧОВЕШКО РАЗБИРАНЕ ЗА СЛУЖЕНИЕТО НА СВЕЩЕНИКА”

Бирмингам, Англия. На 19 септември 2010 г. в Бирмингам папа Бенедикт ХVІ произнесе следната проповед на церемонията по беатификацията на кардинал Джон Хенри Нюман:

Скъпи братя и сестри в Христа,

Днешният ден, който ни събра заедно в Бирмингам, е изключително важен. На първо място, защото това е Господният ден, неделята, денят, в който нашият Господ Исус Христос е възкръснал от мъртвите и завинаги е променил посоката на човешката история, като е предложил нов живот и надежда на всички, живеещи в тъмнина и в сянката на смъртта. Затова на днешния ден християните от целия свят се събират, за да възхвалят и благодарят на Бога за великите чудеса, които ни е дарил. Но тази неделя се чества и един значителен момент в живота на британската нация, защото на него се отбелязва 70-та годишнина от Битката за Британия. За мен, като човек, който е живял и страдал по време на мрачните дни на нацизма в Германия, е изключително вълнуващо на този ден да бъда тук заедно с вас и да си припомня многобройните жертви, дадени от вашите съграждани в борбата срещу тази зла идеология. В мислите си съм с близкия град Ковънтри, преживял най-тежките бомбардировки и дал най-много човешки жертви през ноември 1940 г. Седемдесет години по-късно със срам и ужас ние си припомняме многобройните жертви и тежките разрушения, причинени от войната, което увеличава нашата решимост да се стремим към мир и помирение при появата на нова заплаха от конфликт. Но днес има още една, по-щастлива причина, този ден да бъде изключителен за Великобритания, за Мидланд и за Бирмингам. В този ден официално прогласяваме за блажен кардинал Джон Хенри Нюман.

Благодаря на Архиепископ Бърнард Лонгли за топлото му приветствие в началото на сутрешната Меса. Бих искал да отдам дължимата благодарност на всички, които в продължение на дълги години са работили, за да подкрепят делото на кардинал Нюман, включително на Отците от Ордена на Бирмингам и на членовете на Духовното семейство „Делото”. Поздравявам всички, дошли днес от Великобритания, Ирландия и от по-далеч и благодаря за вашето присъствие на този тържествен момент, в който отдаваме слава и благодарност Богу за героичната добродетел на един английски светец.

В Англия съществува дълга традиция на светци и мъченици, чието безстрашно свидетелство е подкрепяло и вдъхновявало Католическата общност през вековете. Днес ние признаваме светостта на друг син на тази нация, на един изповедник, който не е бил призван да пролее кръвта си за Божието име, но е свидетелствал за него през целия си дълъг живот, отдаден на свещеническо служение, проповед, учителстване и творчество. Той заслужава да заема своето място в дългата редица на светци и учени от тези острови, сред които ще спомена само Свети Беда, Света Хилда, Свети Елред, блажения Дънс Скот. Тази традиция на благородна ученост, човешка мъдрост и  дълбока любов към Бога е дала богат плод в блажения Джон Хенри, символ на постоянното присъствие на Св. Дух дълбоко в сърцето на Божия народ, намерил израз в изобилните дарове на светостта.

Мотото на Кардинал Нюман, Cor ad cor loquitur, или „Сърцето говори на сърце” ни разкрива неговото разбиране за християнския живот като призив за святост, изживян като дълбоко желание на сърцето на човека да влезе в лично отношение със сърцето на Бога. Той ни напомня, че отдадеността на молитвата постепенно ни променя и ни прави подобни на Бога. В една от многобройните си проповеди той пише, че „постоянството в молитвата, обичаят да се обръщаме към Бога и към невидимия свят във всяко време, на всяко място, във всяка ситуация, притежава способността естествено да одухотворява и издига душата. Така човек вече не е това, което беше преди … той  възприема нови идеи и се насища със свежи принципи” (Проповеди.  VІ, 230-231).

В днешното четиво от Евангелието се казва, че никой не може да бъде слуга на двама господари (виж. Лука 16:13), а учението на блажения Джон Хенри за молитвата обяснява, че вярващият християнин е призван да служи на един истински Наставник, който единствен има право да изисква нашата безусловна вярност. (виж Мат. 23:10). Нюман ни помага да разберем какво означава това за нашето всекидневие: той ни говори, че нашият Божествен Господар е удостоил всеки един от нас с „конкретна задача”, определена по уникален начин за всеки отделен човек. Той пише: „Аз имам мисия, аз съм брънка от верига, връзка между хората. Той не ме е създал за нищо. Ще творя добро, ще върша Неговото дело, ще бъде ангел на мира, проповедник на истината там, където се намирам. ... ако успея да спазвам неговите заповеди и да Му служа в моето призвание” (Размисли и молитви, 301-2).

Конкретната задача, за която е бил призван блаженият Джон Хенри, е да използва будния си интелект и пророческото си перо за много от най-парливите „теми на деня”. Размишленията му за отношенията между вярата и разума, за мястото на откровената религия в цивилизованото общество и за необходимостта от широко и без ограничения образоване вдъхновява и озарява мнозина по целия свят. Бих искал да изкажа възхищението си от неговото разбиране за образованието, допринесло толкова много за формирането на  етоса, наложил се като движеща сила в католическите училища и до днес. Той категорично се противопоставя на всеки ограничителен или утилитарен подход и се стреми да формира такава образователна среда, в която интелектуалното обучение, моралната дисциплина и религиозната вярност да вървят ръка за ръка. Проектът за създаване на Католическия университет на Ирландия му предоставя възможност да развие идеите си по този въпрос, които са публикувани под заглавието „Идеята за университета”, където той създава идеал, от който могат да продължат да се учат всички, ангажирани с развитието на академичните институции. Каква по-добра задача могат да си поставят учителите по религия от известния призив на блажения Джон Хенри за умно, добре образовано мирянство: „Искам миряни, които не са надменни, груби в говора си и несговорчиви, а хора, които познават своята вяра, който вникват в нея, които знаят къде се намират, на какво да държат и които познават своето верую така, че да могат да го разкажат; които познават историята си толкова добре,  че могат да я защитят.” (Сегашното положение на католиците в Англия, ІХ, 390). На този ден, в който авторът на тези думи е въздигнат на олтарите, се моля неговият пример и посредничество да помага на всички, заети в образователното дело, а тази негова представа, изложена толкова ясно – да ги вдъхновява в техните усилия.
Разбираемо е, че обширната литература, посветена на делото и мисълта на Джон Хенри Нюман, обръща най-голямо внимание на неговото интелектуалното наследство; но днес аз бих искал да завърша с кратък размисъл за живота му като свещеник и духовен пастир. Високата му оценка за пастирското служение е красиво, топло и по човешки изразена в друга от известните му проповеди, където той казва: „Братя мои, ако ангелите бяха ваши свещеници, те нямаше да скърбят с вас, нямаше да ви съчувстват, да състрадават с вас, да бъдат изпълнени с нежност и да ви отдавам дължимото, както можем ние; те нямаше да могат да бъдат ваши примери и водачи, и да ви преведат от старата ви същност към новия живот, за разлика от тези, които произлизат от самите вас” („Хора, а не Ангели: Свещеникът на Евангелието, Размисли към различни енории, 3). Той изживява тази дълбока човешка представа за свещеническото служение през годините, прекарани в основания от него орден, полагайки грижи за хората от Бирмингам, посещавайки болните и бедните, утешавайки съкрушените, грижейки се за затворниците. Затова и не е изненада, че улиците се изпълват с хора след смъртта му, когато тялото му е пренесено до мястото, където намира покой, което се намира на по-малко от един километър оттук. Сто и двадесет години по-късно ние отново сме се събрали, за да се отбележим тържествено признание, което Църквата отдава за изключителната святост на този толкова обичан отец на душите. Какъв по-добър начин да изразим радостта си в този момент, да се обърнем към нашия небесен Отец, изпълнени със сърдечна благодарност и с молитвата, която блаженият Джон Хенри е вложил в устата на ангелския небесен хор:

„Хвала на Най-светият във висините,
Да бъде хвален и във дълбините,
И във всичките му най-прекрасни слова,
Във всичките му пътища най-сигурен!”
(Сънят на Геронтий)