На 26 януари 2016 г. папа Франциск отслужи Втората вечерня за празника Обръщането на Св. Апостол Павел в базиликата Свети Павел извън стените, с което завърши и 49-ата Седмица на молитвата за християнското единство, която се проведе под надслов „Призвани да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал“ (вж. 1 Пет. 2:9). На служението присъстваха и представители на други църкви и църковни общности в Рим.

В своята проповед папа Франциск каза:
 

„Аз съм най-малкият от апостолите и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних църквата Божия. Но с благодатта на Бога съм това, което съм; и Неговата благодат в мене не беше напразно“.  (1 Кор. 15:9-10). С тези думи апостол Павел обобщава смисъла на своето обръщане. Случилото се след неговата изумителна среща с възкръсналия Исус (срв. 1 Кор. 9:1) по пътя от Йерусалим към Дамаск е не толкова морална промяна, колкото преобразяващо изживяване на Христовата благодат, както и призив за нова мисия, мисията за  възвестяването пред всички на Исус, преследван от Павел, който е преследвал Неговите ученици. В този миг наистина Павел осъзнава съществуването на реален и трансцендентен съюз между живия Христос във вечността и Неговите последователи: Исус е жив, Той живее и присъства сред тях и те живеят в Него. Призванието да бъде апостол не се основава на човешките способности на Павел, който сам съзнава своята „малкост“ и „недостойнство“, а на безкрайната доброта на Бог, Който го е избрал и му е възложил това служение.

Подобно разбиране за случилото се по пътя за Дамаск споделя и св. Апостол Павел в своето Първо послание до Тимотей: „Благодаря на Христа Иисуса, нашия Господ, Който ми даде сила, задето ме призна за верен, като отреди на служба мене, който по-рано бях хулител, гонител и оскърбител, но бидох помилуван, защото, без да зная, вършех това в неверие; а с вяра и любов в Христа Иисуса се преумножи благодатта на нашия Господ“ (1:12-14). Изобилната Божия благодат е единствената основа, върху която лежи Павловото служение и в същото време тя е това, което апостолът трябва да възвести на всички.
Изживяването на Свети Павел е подобно на опита на общините, към които апостол Павел изпраща първото си послание. Св. Петър пише на малки и крехки общности, заплашени от преследване и затова той се обръща към тях с думи за прослава, които съпровождат свещения народ Божи. „Вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити“ (1 Пет. 2: 9). За първите християни, както и днес за нас, всички кръстени, е източник на утеха и постоянно удивление съзнанието, че сме били избрани да бъдем част от Божествения спасителен план, изпълнен от Исус Христос и Църквата. „Защо точно мен, Господи?“ „Защо точно нас?“ Тук се позоваваме на тайната на Божията милост и избор: Отец обича всички и иска да спаси всички, Той призовава някои, като ги „изпълва“ с благодат, за да може чрез тях Неговата любов да достигне до всички. Мисията на народа Божи е да вести съвършенствата на Господ, на първо място Пасхалната мистерия, чрез която ние преминаваме през тъмнината на греха и смъртта към великолепието на новия и вечен живот.
 

В светлината на Божието Слово, което чухме и което ни води през тази Седмица на Молитва за християнско единство, ние можем да кажем, че всички ние, вярващите в Христос, сме призвани да възвестим съвършенствата на Бог (вж 1 Петрово 2: 9). Отвъд разликите, които продължават да ни разделят, ние с радост признаваме, че в основата на християнския живот винаги има призив, чийто източник е сам Бог. Можем да напредваме по пътя към пълното видимо общение между християните не само като се приближаваме едни към други, но преди всичко спрямо мярата, по която ние сме обърнати в Господ, Който по благодат ни избира и ни призовава да бъдем Негови ученици. Затова винаги, когато християни от различни църкви заедно слушат Божието слово и се стремят да го приложат на практика, те винаги правят важни крачки към единството. Обединява ни само призивът, обединява ни и също и мисията: мисията да вестим пред всички Божиите съвършенства.
 

Подобно на свети Павел, подобно и на вярващите, към които се обръща св. Петър, ние също не можем да не възвестим милосърдната любов, която ни е завладяла и преобразила. Поели по пътя към пълното общение между нас, ние имаме възможност да разработим множество форми на сътрудничество за насърчаване на разпространението на Евангелието. И като ходим и се трудим заедно, осъзнаваме, че вече сме единени в Божието име. В тази извънредна юбилейна година на милосърдието, ние съзнаваме, че същинското търсене на християнското единство не е възможно без да се доверим изцяло на милостта на Отца. Нека на първо място поискаме прошка за греха на нашето разделение, което е открита рана в Тялото Христово. Като епископ на Рим и пастир на Католическата църква, бих искал да помоля за прошка заради не-евангелското поведение на католици към християни от други църкви. В същото време приканвам всички братя и сестри католици да простят, ако днес или в миналото са пострадали от обидите на други християни. Не можем да отменим случилото се, но не искаме тежестта на грешките от миналото да продължава да тормози нашите отношения. Божията милост ще обнови нашите отношения.
В тази молитвена атмосфера, бих искал да се обърна с братски поздрав към Негово Високопреосвещенство митрополит Генадий, представител на Вселенската патриаршия; Негово Високопреосвещенство Дейвид Моксон, личен представител в Рим на Кентърбърийския архиепископ, и всички представители на църкви и църковни общности от Рим, събрали тази вечер тук. Заедно с тях преминахме през Светите двери на базиликата, за да помним, че единствените двери, които водят към спасението е Исус Христос нашия Господ, милостивото лице на Отца.
 

Сърдечно поздравявам и младите православни и източни християни, които се учат тук в Рим с подкрепата на Комитета на Културно сътрудничество с православните църкви, който работи съвместно със Съвета за насърчаване на християнското единство, както и студентите от Икуменическия институт в Босей, които са на посещение тук, за да задълбочат познанията си за Католическата църква.
Скъпи братя и сестри, нека заедно отправим молитвата, с която Исус Христос се обръща към Отца: „да бъдат всички едно …  та да повярва светът“ (Йоан 17:21). Единството е дар на Божията милост. Тук, пред гробницата на свети Павел, апостол и мъченик, почитан в тази прекрасна базилика, ние чувстваме, че нашите смирени молби са подкрепяни от застъпничеството на мнозина християнски мъченици от вчера и днес. Те отвърнаха с щедрост на Божия призив, те дадоха вярно свидетелство със своя живот за прекрасните дела, извършени от Бог за нас, и сега те изживяват пълното общение в присъствието на Бог Отец. Подкрепяни от техния пример и утешено от тяхното застъпничество, ние отправяме наша смирена молитва към Бог.

 

Източник: www.zenit.org