Ватикана, 8 декември 2015 г.



Скъпи братя и сестри,

 

С радост след секунди ще отворя Светите двери на милосърдието. Ще извършим това действие, едновременно толкова просто и толкова изпълнено със символика, в светлината на Божието слово, което току-що чухме. Тези думи подчертават първенството на благодатта. Отново и отново този текст ни кара да се замислим за думите, с които Архангел Гавриил открива на едно изумено младо момиче тайната, която я обгръща: „Радвай се, благодатна“ (Лука 1:28).

 

Дева Мария е била призвана да се възрадва основно заради това, което Господ е изпълнил в нея. Изпълнена с Божията благодат, тя става достойна да бъде майка Христова. Когато Гавриил влиза в нейния дом, дори най-дълбоката и непроницаема тайна се превръща за нея в източник на радост, вяра и смирение пред посланието, което й е било открито. Пълнотата на благодатта може да преобрази сърцето на човека и да му позволи да извърши нещо толкова велико, което да промени хода на човешката история.

 

Празникът на непорочното зачатие е отражение на величието на Божията любов. Той не само опрощава греха, но в Мария той дори преобръща първородния грях, от който страдат всички мъже и жени, които идват на този свят. Това е любовта на Бог, която предхожда, очаква и спасява. Началото на историята на греха в Едемската градина, отстъпва пред плана на спасителната любов. Думите от Книга Битие отразяват нашия собствен всекидневен опит: ние винаги сме изкушени към неподчинение, неподчинение, което намира израз в стремежа да водим своя живот без да си даваме сметка за Божията воля. Тази враждебност продължава да присъства в живота на хората и да ги противопоставя на Божия план. А историята на греха може да бъде разбрана само в светлината на Божията любов и опрощение. Ако само грехът беше от значение, ние щяхме да бъдем най-отчаяните от всички твари. Но обещаният триумф на Христовата любов обгръща всичко с милостта на Отца. Божието слово, което току-що чухме, не оставя съмнение за това. Непорочната Богородица стои пред нас като пръв свидетел на това обещание и на неговото изпълнение.

 

Тази извънредна Свещена Година е истински дар на благодатта. Преминаването през Светите двери означава да преоткрием безкрайната милост на Отца, Който приветства и среща лично всеки един от нас. Това ще бъде година, в която ние ще израстваме в нашата увереност в Божията милост. Колко погрешно се отнасяме към Бог и Неговата благодат, когато говорим за наказанието на греховете от Неговото осъждане преди да говорим за тяхното опрощаване от Неговата милост (срв. св. Августин, De Praedestinatione Sanctorum, 12, 24)! Но това е истината. Трябва да поставим милостта преди осъждането, защото във всички случаи Божият съд винаги ще бъде в светлината на Неговата милост. Преминавайки през Светите двери, следователно, можем да почувстваме че самите ние сме част от тази тайна на любовта. Нека изоставим страха и трепета, защото те не подхождат на мъже и жени, които са обичани. Вместо това нека изпитаме радостта от срещата с тази благодат, която всичко преобразява.

 

Днес, когато преминаваме през Светите двери, трябва да си припомним и едни други двери, които преди петдесет години отците на Втория Ватикански събор откриха към света. Тази годишнина не може да бъде чествана само заради наследството от документите на Събора, които свидетелстват за голям напредък във вярата. Преди всичко останало, Съборът беше среща. Среща, белязана от силата на Духа, Който накара Църквата да излезе от плитчините, които в продължение на години я държаха в самоизолация, за да може тя още веднъж да поеме, с ентусиазъм, по своя мисионерски път. Така беше подновено пътуването към срещата с хората там, където те живеят: в техните градове и домове, на работните им места. Навсякъде, където има хора, Църквата е призвана да достигне до тях и да възвести радостта на Евангелието. След тези десетилетия, ние отново ще се възползваме от този мисионерски дух със същата сила и ентусиазъм. Юбилейната година ни предизвиква към тази откритост и изисква от нас да не пренебрегваме духа, проявил се от Втория Ватикански събор, духа на добрия самарянин, както това беше изразено от блажения Павел VI в заключителната реч пред Събора. Нека нашето преминаване през Светите двери ни накара приемем като своя собствена милостта на Добрия Самарянин.

 

Източник: www.zenit.org