ЦЪРКВАТА, МАЙКА НА ЗВАНИЯТА
Послание на папа Франциск за 53-ия Световен ден на молитва за званията
На 7 ноември 2015 г. Ватикана разпространи посланието на папа Франциск за 53-ия Световен ден на молитва за званията под надслов „Църквата, майка на званията“. Денят ще се чества на 17 април 2016 г. Текстът е подписан на 29 ноември 2015 г., първата неделя на Адвента, и в него се казва:
„Скъпи братя и сестри,
Надявам се в хода на настоящата извънредна Юбилейна година на милосърдието всички кръстени да изживеят радостта от съпричастността към Църквата и да открият отново, че християнското звание, както всяко конкретно звание, се ражда в недрата на Божия народ и е дар на Божието милост. Църквата е дом на милосърдието, тя е „земята“, в която званията се вкореняват, узряват и принасят плод.
Затова по време на 53-ия Световен ден на молитва за званията приканвам всички вас да посветите своите размисли на апостолската общност и да въздадете своята благодарност за ролята на общността в пътуването на всеки към неговото звание. В Булата за обявяването на извънредната Юбилейна година на милосърдието припомних думите, с които Беда Преподобни описва призванието на свети Матей: „Miserando atque eligendo“. Милосърдието на Господ прощава нашите грехове и ни открива към нов живот, който придобива формата на призвание за следовничество и мисия. Всяко звание в Църквата произхожда от състрадателния взор на Исус. Обръщането и призванието са двете страни на една и съща монета и те остават в постоянна взаимна връзка през целия мисионерски живот на ученика.
Блаженият Павел VI в своето напътствие Evangelii Nuntiandi описа различните стъпки в хода на евангелизацията. Една от тези стъпки е съпринадлежността към християнската общност, тази общност, от която сме приели първото свидетелство на вярата и ясното възвестяване на Божията милост. Това вписване в християнската общност е източник на цялото богатство на църковния живот, особено на тайнствата. И наистина, Църквата е не само място, в което вярваме, тя е и обект на нашата вяра; затова и в Символа на вярата ние изповядваме: „Вярвам в една Църква“.
Зовът на Бог идва до нас с помощта на посредничество, посредничеството на общността. Бог ни призовава да станем част от Църквата, а след като сме достигнали определена зрялост в нея, Той ни дарява и с определено звание. Пътуването към званието се случва заедно с братята и сестрите, които са ни дарени от Господ, то е съ-призвание. Църковната динамика на призванието е противоотрова срещу безразличието и индивидуализма. Тя установява общението, в което безразличието е заличено от любовта, защото тя изисква да напуснем себе си и да поставим живота си в услуга на Божия план, който обгръща историческите обстоятелства и Неговия свят народ.
На този ден, посветен на молитвата за званията, призовавам всички вярващи да поемат своята отговорност за грижата и различаването на званията. Когато апостолите търсят кой да заеме мястото на Юда Искариот, свети Петър събира сто и двадесет братя; а за да изберат седем дякона е свикано множеството от ученици. Свети Павел изпраща на Тит конкретни изисквания за подбора на презвитери. И до днес християнската общност неизменно присъства в различаването на званията, в тяхната подготовка и постоянство в развитието.
Званията са родени в Църквата. От момента, в който званието започне да става видимо, е необходимо да бъде развито подходящо „чувство“ за Църквата. Никой не е призван изключително за определен регион, за дадена група или църковно движение, призван е за Църквата и за света. „Сигурен знак за автентичността на харизмата е нейният църковен характер, способността й да се впише хармонично в живота на Божия свещен и верен народ за благото на всички“. В отговор на Божия призив младите хора усещат как се отваря техния църковен хоризонт, тогава те могат да обмислят различни харизми и да направят по-обективно разграничение. По този начин общността се превръща в дом и семейство, в което се раждат званията. Кандидатите с благодарност осмислят това посредничество на общността като съществен елемент от тяхното бъдеще. Те се учат да познават и да обичат своите братя и сестри, които следват път, различен от техния, а тези връзки укрепват във всеки чувството за общност, споделяна от тях.
Званията израстват вътре в Църквата. В хода на своята подготовка кандидатите за различни звания следва да израстват в своето познание на църковната общност, като преодоляват ограничените перспективи, които всички ние имаме в началото. За тази цел е от полза известен апостолски опит да бъде придобит съвместно с други членове на общността, като например: възвестяването на християнското послание да стане с подкрепата на един добър катехист; съкровищницата на съзерцанието да бъде открита в евангелизацията на периферията, споделена в живота на обителта; мисията ad gentes да бъде опозната в контакт с мисионерите; опитът от пастирския живот в енорията и диоцеза да се задълбочи в компанията на епархийските свещеници. За тези, които вече са поели по пътя на своята подготовка, църковната общност винаги остава основополагаща среда за тяхното образование и към нея човек винаги трябва да изпитва чувство на благодарност.
Званията са поддържани от Църквата. След окончателното посвещение, нашето пътуване в званията вътре в Църквата не завършва, а е продължено от желанието ни да служим, от готовността да постоянстваме в нашето образование. Този, който е посветил живота си на Господа, е готов да служи на Църквата, където е нужно. Мисията на Павел и Варнава е прекрасен пример за тази готовност за служение на Църквата. Изпратени на мисия от Светия дух и от общността на Антиохия, те се завръщат към тази общност и описват какво Господ е сътворил чрез тях. Мисионерите са поддържани и съпровождани от християнската общност, която винаги остава точка на позоваване, също както видимата родина дава сигурност на всички, които са поели по пътя към вечния живот.
Сред тези, които са заети с пастирска дейност, особено важно място имат свещениците. В своето служение те изпълняват думите на Исус, Който е казал: „Аз съм вратата на овците … Аз съм добрият пастир“. Пастирската грижа за званията е основна част от тяхното служение. Свещениците придружават тези, които различават званията, както и тези, които вече са посветили своя живот в служба на Бог и на общността.
Всички вярващи са призвани да оценяват църковната динамика на званията, за да могат общностите на вярата да станат, по примера на Блажената Дева Мария, подобни на майчината утроба, която приветства дара на Светия Дух. Майчинството на Църквата намира израз в постоянна молитва за званията и в делото на образованието и подкрепата за тези, които приемат призива на Бог. Това майчинството се изразява и във внимателния подбор на кандидати за ръкоположено свещенство и посветен живот. Накрая, Църквата е майка на званията и в своята постоянна подкрепа за тези, които са посветили живота си в служба на другите.
Молим Господа да дари всички, които са поели по пътя на званията дълбоко чувство за принадлежност към Църквата; молим Св. Дух да укрепи сред пасторите и сред всички вярващи по-дълбокото чувство за общност, разграничение, духовно бащинство и майчинство.
Отче Милостиви, Който отдаде своя Син за нашето спасение и Който ни поддържаш постоянно с даровете на Своя Дух, дари ни с християнски общности, които са живи, пламенни и радостни, които са извор на вечния живот, и които подхранват у младите желанието да се посветят на Теб и на делото на евангелизацията. Подкрепи тези общности в техния стремеж да осигурят подходящ катехизис на призваните и път за напредък към посвещението на всеки един от тях. Дари им мъдростта, необходима за различаването на званията, за да може Твоята милостива любов да свети навсякъде. Нека Мария, Майката на Исус, се застъпи за всяка християнска общност, за да може тя, озарена от Светия Дух, да се превърне в източник на истински звания в служба на свещения народ Божи“.
Източник: Vatican Information Service
На 7 ноември 2015 г. Ватикана разпространи посланието на папа Франциск за 53-ия Световен ден на молитва за званията под надслов „Църквата, майка на званията“. Денят ще се чества на 17 април 2016 г. Текстът е подписан на 29 ноември 2015 г., първата неделя на Адвента, и в него се казва:
„Скъпи братя и сестри,
Надявам се в хода на настоящата извънредна Юбилейна година на милосърдието всички кръстени да изживеят радостта от съпричастността към Църквата и да открият отново, че християнското звание, както всяко конкретно звание, се ражда в недрата на Божия народ и е дар на Божието милост. Църквата е дом на милосърдието, тя е „земята“, в която званията се вкореняват, узряват и принасят плод.
Затова по време на 53-ия Световен ден на молитва за званията приканвам всички вас да посветите своите размисли на апостолската общност и да въздадете своята благодарност за ролята на общността в пътуването на всеки към неговото звание. В Булата за обявяването на извънредната Юбилейна година на милосърдието припомних думите, с които Беда Преподобни описва призванието на свети Матей: „Miserando atque eligendo“. Милосърдието на Господ прощава нашите грехове и ни открива към нов живот, който придобива формата на призвание за следовничество и мисия. Всяко звание в Църквата произхожда от състрадателния взор на Исус. Обръщането и призванието са двете страни на една и съща монета и те остават в постоянна взаимна връзка през целия мисионерски живот на ученика.
Блаженият Павел VI в своето напътствие Evangelii Nuntiandi описа различните стъпки в хода на евангелизацията. Една от тези стъпки е съпринадлежността към християнската общност, тази общност, от която сме приели първото свидетелство на вярата и ясното възвестяване на Божията милост. Това вписване в християнската общност е източник на цялото богатство на църковния живот, особено на тайнствата. И наистина, Църквата е не само място, в което вярваме, тя е и обект на нашата вяра; затова и в Символа на вярата ние изповядваме: „Вярвам в една Църква“.
Зовът на Бог идва до нас с помощта на посредничество, посредничеството на общността. Бог ни призовава да станем част от Църквата, а след като сме достигнали определена зрялост в нея, Той ни дарява и с определено звание. Пътуването към званието се случва заедно с братята и сестрите, които са ни дарени от Господ, то е съ-призвание. Църковната динамика на призванието е противоотрова срещу безразличието и индивидуализма. Тя установява общението, в което безразличието е заличено от любовта, защото тя изисква да напуснем себе си и да поставим живота си в услуга на Божия план, който обгръща историческите обстоятелства и Неговия свят народ.
На този ден, посветен на молитвата за званията, призовавам всички вярващи да поемат своята отговорност за грижата и различаването на званията. Когато апостолите търсят кой да заеме мястото на Юда Искариот, свети Петър събира сто и двадесет братя; а за да изберат седем дякона е свикано множеството от ученици. Свети Павел изпраща на Тит конкретни изисквания за подбора на презвитери. И до днес християнската общност неизменно присъства в различаването на званията, в тяхната подготовка и постоянство в развитието.
Званията са родени в Църквата. От момента, в който званието започне да става видимо, е необходимо да бъде развито подходящо „чувство“ за Църквата. Никой не е призван изключително за определен регион, за дадена група или църковно движение, призван е за Църквата и за света. „Сигурен знак за автентичността на харизмата е нейният църковен характер, способността й да се впише хармонично в живота на Божия свещен и верен народ за благото на всички“. В отговор на Божия призив младите хора усещат как се отваря техния църковен хоризонт, тогава те могат да обмислят различни харизми и да направят по-обективно разграничение. По този начин общността се превръща в дом и семейство, в което се раждат званията. Кандидатите с благодарност осмислят това посредничество на общността като съществен елемент от тяхното бъдеще. Те се учат да познават и да обичат своите братя и сестри, които следват път, различен от техния, а тези връзки укрепват във всеки чувството за общност, споделяна от тях.
Званията израстват вътре в Църквата. В хода на своята подготовка кандидатите за различни звания следва да израстват в своето познание на църковната общност, като преодоляват ограничените перспективи, които всички ние имаме в началото. За тази цел е от полза известен апостолски опит да бъде придобит съвместно с други членове на общността, като например: възвестяването на християнското послание да стане с подкрепата на един добър катехист; съкровищницата на съзерцанието да бъде открита в евангелизацията на периферията, споделена в живота на обителта; мисията ad gentes да бъде опозната в контакт с мисионерите; опитът от пастирския живот в енорията и диоцеза да се задълбочи в компанията на епархийските свещеници. За тези, които вече са поели по пътя на своята подготовка, църковната общност винаги остава основополагаща среда за тяхното образование и към нея човек винаги трябва да изпитва чувство на благодарност.
Званията са поддържани от Църквата. След окончателното посвещение, нашето пътуване в званията вътре в Църквата не завършва, а е продължено от желанието ни да служим, от готовността да постоянстваме в нашето образование. Този, който е посветил живота си на Господа, е готов да служи на Църквата, където е нужно. Мисията на Павел и Варнава е прекрасен пример за тази готовност за служение на Църквата. Изпратени на мисия от Светия дух и от общността на Антиохия, те се завръщат към тази общност и описват какво Господ е сътворил чрез тях. Мисионерите са поддържани и съпровождани от християнската общност, която винаги остава точка на позоваване, също както видимата родина дава сигурност на всички, които са поели по пътя към вечния живот.
Сред тези, които са заети с пастирска дейност, особено важно място имат свещениците. В своето служение те изпълняват думите на Исус, Който е казал: „Аз съм вратата на овците … Аз съм добрият пастир“. Пастирската грижа за званията е основна част от тяхното служение. Свещениците придружават тези, които различават званията, както и тези, които вече са посветили своя живот в служба на Бог и на общността.
Всички вярващи са призвани да оценяват църковната динамика на званията, за да могат общностите на вярата да станат, по примера на Блажената Дева Мария, подобни на майчината утроба, която приветства дара на Светия Дух. Майчинството на Църквата намира израз в постоянна молитва за званията и в делото на образованието и подкрепата за тези, които приемат призива на Бог. Това майчинството се изразява и във внимателния подбор на кандидати за ръкоположено свещенство и посветен живот. Накрая, Църквата е майка на званията и в своята постоянна подкрепа за тези, които са посветили живота си в служба на другите.
Молим Господа да дари всички, които са поели по пътя на званията дълбоко чувство за принадлежност към Църквата; молим Св. Дух да укрепи сред пасторите и сред всички вярващи по-дълбокото чувство за общност, разграничение, духовно бащинство и майчинство.
Отче Милостиви, Който отдаде своя Син за нашето спасение и Който ни поддържаш постоянно с даровете на Своя Дух, дари ни с християнски общности, които са живи, пламенни и радостни, които са извор на вечния живот, и които подхранват у младите желанието да се посветят на Теб и на делото на евангелизацията. Подкрепи тези общности в техния стремеж да осигурят подходящ катехизис на призваните и път за напредък към посвещението на всеки един от тях. Дари им мъдростта, необходима за различаването на званията, за да може Твоята милостива любов да свети навсякъде. Нека Мария, Майката на Исус, се застъпи за всяка християнска общност, за да може тя, озарена от Светия Дух, да се превърне в източник на истински звания в служба на свещения народ Божи“.
Източник: Vatican Information Service
Сподели в:
