„ВКОРЕНЕНИ И УТВЪРДЕНИ В ХРИСТОС И УКРЕПЕНИ ВЪВ ВЯРАТА” (срв. Кол. 2:7)

„Вкоренени и утвърдени в Христос и укрепени във вярата” – така е озаглавено Посланието на папа Бенедикт ХVІ за 26-ия Световен ден на младежта, който ще бъде отбелязан в испанската столица Мадрид през август 2011 г. Текстът на посланието гласи:

Скъпи приятели,

често си мисля за проведения Световен ден на младежите през август 2008 г. в Сидни, Австралия. Това беше истинско тържество на вярата и благодарение на активното присъствие на Св. Дух участниците в срещата, пристигнали от цял свят, изградиха дълбоко общение помежду си. Подобно на други срещи в миналото, тази среща беше много плодотворна както за много млади хора, така и за живота на цялата Църква. Сега, нашите погледи са обърнати към Световния ден на младежите, който ще се състои в Мадрид през август 2011 г. Още през 1989 г., няколко месеца преди историческото сриване на Берлинската стена, поклонничеството на младежите бе в Испания, към светилището на Св. Яков в Компостел. Днес, когато Европа има остра нужда да преоткрие своите християнски корени, си определяме среща в Мадрид под надслов: „Вкоренени и утвърдени в Христос и укрепени във вярата” (срв. Кол. 2,7).

1. Извор на вашите най-дълбоки стремежи

Във всеки исторически период, включително и днес, много млади хора се стремят да изградят лични отношения основани на истината и солидарността. Връщайки се към собствената си младост, споделям мнението, че често младите хора не мислят за стабилността и сигурността. В действителност е необходимо на младите хора да имат работа и така да имат здрава почва под краката си, но младостта е и този период, в който се стремим да получим от живота колкото се може повече. Ние се стремяхме все към нещо велико, нещо ново. Искахме да открием самия живот, в цялото му величие и красота. Разбира се, причина за това беше и времето, в което живеехме. През нацистката диктатура, ние бяхме, така да се каже, „затворени” от доминиращите структури на властта. Затова и нашето желание беше да излезем на открито, да се възползваме от всички възможности. Но смятам, че в някаква степен стремежът да се излезе извън обичайното е характерен за всяко поколение.

Дали това остава само сън, който с годините избледнява? Не! Мъжете и жените са сътворени за велики неща, за вечността. Стремежът ни към пълноценен живот е знак, че ние сме Божии създания и че носим Неговия „печат”. Бог е живот и затова всяко създание се стреми към живот. Но човешките същества го правят по уникален и специфичен начин, защото те са сътворени по Божия образ. Ние се стремим към любовта, радостта и мира. И виждаме колко абсурдна е мисълта, че животът може да бъде истински, като отхвърлим Бог! Бог е изворът на живота. Да отхвърлим Бог означава да се отделим от този извор и да се лишим от удовлетворението и радостта.

Съвременната култура в някои региони по света, преди всичко на Запад, се стреми да изключи Бога или смята вярата за личен въпрос, който няма място в обществения живот. Но съвкупността от ценности, върху които се основава обществото, произхождат от Евангелието – такива като човешкото достойнство, солидарността, труда и семейството. Наблюдава се един вид „затъмнение на Бога”, един вид амнезия, която дори и да не е истинско отхвърляне на християнството, представлява отричане от съкровищницата на вярата, което заплашва да доведе до загуба на дълбоката наша идентичност.

Скъпи приятели, това е причината да ви насърча да укрепите вярата си в Бог, в Отца на Нашия Господ Исус Христос. Вие сте бъдещето на обществото и на Църквата! Апостол Павел пише на християните от гр. Колос, че за тях е жизнено необходимо да имат корени, твърда почва! Днес това също е валидно. Мнозина са лишени от твърди опорни точки, върху които да съградят живота си и това ги прави несигурни. В съвременния свят съществува силна тенденция към релативизъм, според който всичко е еднозначно, а истината и абсолютната опорна точка не съществуват. Този начин на мислене обаче не ни води до истинската свобода, а до нестабилност, объркване и сляпо подчинение на капризите на времето. Като млади хора, вие сте призвани да наследите от предишните поколения твърди опорни точки, с чиято помощ да направите изборите, върху които да изградите своя живот, подобно на филизите, които се нуждаят от подкрепа, докато пуснат дълбоки корени и се превърнат в дърво, което може да дава плодове.

2. Вкоренени и утвърдени в Христос

Ще се опитам да обясня важността на вярата за живота на вярващите като се спра на всяка една от трите части от израза на св. Павел „Вкоренени и изградени в Христос и укрепени във вярата”. В този израз разграничаваме три образа: „вкоренени” извиква в съзнанието представата за дървото и корените, които го хранят; „изградени” извиква представата за градежа на къща; „укрепени” носи представата за физическо и морално израстване. Тези образи са много красноречиви.

Първият образ е този за дървото, което е здраво свързано със земята, благодарение на корените си, които го държат изправено и го хранят. Кои са нашите корени? Разбира се, това са нашите родители, семейството и културата на нашата страна, които са важни елементи от собствената ни идентичност. Но Библията ни разкрива още нещо. Пророк Иеремия пише: „Благословен оня човек, който се надява на Господа, и комуто надеждата е Господ. Защото той ще бъде като дърво, посадено при води и което пуска корените си край потока; не знае то, кога настава пек; листата му са зелени, и във време на суша то се не бои и не престава да дава плод.” (Иер. 17: 7-8) За пророка, да пуснеш корените си означава да се довериш на Бога. От Него ние получаваме нашия живот. … Самият Исус ни казва, че Той е нашият живот. Следователно, християнската вяра не означава само да се вярва в истинността на определени неща, а означава преди всичко лична връзка с Исус Христос. Това е среща със Божия Син, която дава енергия на цялото ни съществуване.

В младостта си всеки преминава през момент, когато си задава въпроса: какъв е смисълът на живота ми? Каква да бъде неговата цел и посока? Това е много важен момент, който поне за известно време извиква тревоги у нас. И тук отново ще се върна към собствената си младост. Аз отрано бях убеден, че Бог иска от мен да стана свещеник. По-късно, след войната, когато учих в Семинарията и Университета за да постигна тази цел, ми се наложи отново да обмисля своето решение. Тогава си зададох въпроса: наистина ли това е пътят, по който искам да поема? Действително ли това е отредената ми Божия воля? Решението дойде след известна борба. Едва ли е възможно по друг начин. Но после настъпи увереността – това е правилното решение! Да, Бог иска това от мен и ще ми даде сили. Ако се вслушвам в него и Го следвам, ще постигна истинската си същност. Важни са не моите желания, а Неговата воля. Това прави животът истински.

Както корените държат дървото в земята, така стабилността на една къща зависи от нейните основи. Благодарение на вярата ние сме изградени в Исус Христос, както къщата е стабилна, благодарение на основите си. В свещената история има множество примери за светци, изградили живота си върху Словото Божие. Да си изграден върху Исус Христос означава да отговориш положително на Божия призив, като му се довериш и претвориш на практика Неговото Слово.

Скъпи приятели, изградете къщата си върху скала. Стремете се всеки ден да следвате Христовите думи. Чувствайте го като истински Приятел, с когото може да споделите пътя на вашия живот. В Негова компания ще бъдете способни да преодолеете смело и с надежда трудностите, проблемите, разочарованията и пораженията. Постоянно ви се представят по-лесни предложения, но вие сами ще се убедите че те са измамни и не носят спокойствие и радост. Само Словото Божие ни посочва истинския път. Не вярвайте на тези, които ви говорят, че не се нуждаете от ничия помощ, за да изградите живота си! Ще откриете подкрепа във вярата на тези, които са ви скъпи, във вярата в Църквата; благодарете на Господа, че сте приели тази вяра и тя е станала част от вас!

3. Укрепени във вярата
 

Вие сте „вкоренени и изградени в Исус Христос и укрепени във вярата”. Тези думи са взети от Посланието на св. Павел, с което той отговоря на конкретните въпроси на християните от Колос. Нашият културен контекст, скъпи младежи, не се отличава много от този на древните колосяни. Съществува силно течение в светското мислене, което се опитва да постави Бог встрани от живота на хората и обществото, показвайки и опитвайки се да създаде „райско място” без Него. Но опитът ни учи, че без Бог светът се превръща в „ад”, в място, което е изпълнено с егоизъм, разбити семейства, омраза между хората и нациите, в което отсъства любовта, радостта и надеждата. Ето защо, там където хората и народите приемат присъствието на Бог, обожават Го в истината и се вслушват в Неговия глас, се изгражда цивилизацията на любовта. Независимо от това, някои християни са изкушени от секуларизма или са привлечени от религиозни движения, които ги отдалечават от вярата им в Исус Христос. Други, които не се подлъгват по тези изкушения, позволяват на вярата им да се охлади, което има неизбежен отрицателен ефект върху техния житейски морал.

Скъпи приятели, често се плашим от образа на Кръста, защото на пръв поглед той отрича живота. Вярно е обратното! Божието „да” за човечеството е върховният израз на Неговата любов и изворът на вечния живот. Затова и ви увещавам да прегърнете Исусовия Кръст, символа на Божията любов и извор на новия живот.

4. Да вярваме в Исус Христос, без да сме Го видели
 

Днес мнозина намират за трудно да се приближат до Исус. Често можем да видим множество образи на Исус, които претендират, че са научни, но ни отклоняват от Неговото величие и от уникалността на личността Му. Това беше причината, поради която след дълги години на изследване и съзерцание, реших да разкажа за част от личните си срещи с Исус като напиша книга. Това беше начин да помогна и на другите да видят, чуят и докоснат Господ, чрез който Бог дойде при нас, за да бъде познат.

Скъпи младежи, научете се да „виждате” и „срещате” Исус в Евхаристията, където Той присъства край нас и дори се превръща в храна за нашия път. Бог ни дарява своята милост и прошка в тайнството на Покаянието. Познайте и служете на Исус сред бедните, болните и сред тези наши братя и сестри, които са затруднени и се нуждаят от подкрепа. Влезте в личен диалог с Исус Христос и съграждайте своята вяра. Опознайте го по-добре, като четете Евангелията и Катехизиса на Католическата църква. Доверете Му се и общувайте с Него в молитвата. Той никога няма да предаде това доверие!  Така ще имате зряла и крепка вяра, която няма да се основава само на религиозното чувство или на далечния спомен от катехизацията, която сте преминали като дете. Тогава ще опознаете Бог и ще живеете в истински съюз с него, подобно на Апостол Тома, показал твърдостта на своята вяра с думите „Господи, Боже мой”.

5. Да свидетелстваме с подкрепата на вярата на Църквата

В историята на Църквата светиите и мъчениците винаги са откривали във великия Христов кръст силата да останат верни на Бога, дори и с цената на живота си. Във вярата те са откривали сили да преодолеят слабостта си и да надмогнат препятствията. Победата на любовта е родена от вярата. Имало е и продължава да има много християни, които са живи свидетели на вярата, намерила израз в милосърдието.

Христос не е съкровище, ценно само за нас; Той е нашето най-скъпо съкровище и целта му е да бъде споделяно с останалите. Бъдете свидетели на християнската надежда по целия свят в нашия век на глобализацията. Многобройни са онези, които очакват тази надежда.

По същия начин, ако вярвате, и ако съумявате да изживявате и свидетелствате всеки ден за вашата вяра, вие ще помогнете на други младежи като вас да преоткрият смисъла и радостта от живота, който се поражда от срещата с Христос!

6. По пътя към Световния ден на младежта в Мадрид

Скъпи приятели, каня ви още веднъж да вземете участие в Световния ден на младежта в Мадрид и очаквам всеки един от вас с голяма радост. Чрез Църквата Исус Христос желае да укрепи вашата вяра. Решението да повярваме в Исус Христос и да Го последваме не е лесно решение. То е затруднявано от нашите грехове и от множеството призиви, които ни сочат по-леки пътища. Не губете кураж. Обърнете се за подкрепа към християнската общност, към Църквата!

През следващата година внимателно се подгответе за срещата в Мадрид, заедно с  епископите, свещениците и младежките ръководители във вашите диоцези, енорийските общности, асоциациите и движенията. Качеството на нашата среща зависи от духовната ни подготовка, от нашите молитви, от слушането на Словото Божие и от взаимната ни подкрепа.

Скъпи младежи, Църквата зависи от вас! Тя се нуждае от живата ви вяра, от  творческото ви милосърдие, от енергията на надеждата ви. Вашето присъствие обновява, подмладява и дава нова енергия на Църквата. Световните дни на младежта са благодат не само за вас, но и за целия Божи народ. Църквата на Испания активно се готви за тази среща, за да сподели с вас това радостно събитие на вярата.

/очаквайте по-късно пълната версия на посланието/