ХІV редовна генерална асамблея на Синода на епископите, посветен на семейството, завърши с одобряването на заключителния документ (Relatio). Документът е бил одобрен от синодалните отци със 177 от общо 265 гласа или с необходимото мнозинство от две трети. Той се състои от 94 параграфа, всеки един от които е бил подложен на отделно гласуване. На 24 октомври директорът на пресслужбата на Светия престол Федерико Ломбарди представи на брифинг документа, който бе одобрен за публикуване на италиански език от папа Франциск.

 

Отец Ломбарди посочи, че текстът взима под внимание много от трудностите, пред които е изправено семейството, но и неговите големи възможности да се справи с тях. В заключителния документ на Синода са отразени много от допълненията към Instrumentum Laboris, които бяха направени от синодалните отци и по тази причина може да се приеме за израз на мнението на цялата асамблея.

 

Във връзка с двата параграфа, посветени на сложните семейни ситуации, които бяха одобрени с незначително мнозинство съответно от 178 и 180 гласа, отец Ломбарди посочи, че те се отнасят за пастирския подход към наранените семейства или към тези, които са нередовни от канонична гледна точка и от гледна точка на дисциплината на Църквата: по-конкретно те се отнасят за съжителството, гражданския брак, разведените и повторно женените лица и за пастирските начини, по които да бъдат посрещани и адресирани тези ситуации.

 

Отец Ломбарди подчерта, че тонът на документа е позитивен и приветстващ и че той до голяма степен обогатява Instrumentum Laboris. Наред с това, издаденото от папата Motu Proprio относно реформиране на процедурите за анулиране на брака също е имал важен и решителен принос за към темата на Синода.

 

Заключителното Relatio отново утвърждава учението на неделимостта на тайнството на брака, който не е робство, а дар от Бога, истина, основана на Христос и Неговата връзка с Църквата. В същото време в него е подчертано, че в Христос се обединяват истината и милостта, което изисква наранените семейства да бъдат приветствани. Без да се споменава изрично допустимостта до Евхаристията за повторно женените разведени, документът на Синода припомня, че те не са отлъчени и поверява на пасторите правота да анализират сложните семейни ситуации. Този анализ, се посочва в текста, трябва да бъде направен в съгласие с учението на Църквата и с доверие в Божията милост, която не се отказва на никого. По отношение на двойките в съжителство, текстът изтъква, че към тази ситуации следва да се подхожда конструктивно, като се търси възможност те да бъдат обърнати към пълнотата на брака и семейството в светлината на Евангелието.

 

Друг характерен момент от документа се отнася за хомосексуалността. Не трябва да има дискриминация срещу хора с хомосексуални наклонности, но в същото време текстът посочва, че Църквата е против еднополовите съюзи и външният натиск над Църквата по този въпрос е неприемлив. Съществуват специални параграфи, посветени на имигрантите, бежанците и преследваните семейства, които често са разделени и чиито членове могат да станат жертви на трафик. Към тях се препоръчва приветстващо отношение, като се припомнят техните права и задължения в страната, която ги е приела.

 

Отделни параграфи са посветени на жените, мъжете и децата, които са опората на семейния живот: текстът подчертава необходимостта от защита и признаване на ценността на техните съответни роли. Изказана е надежда да бъде определена по-голяма роля за жените при подготовката за свещенство, а по отношение на децата е спомената красотата на осиновяването и попечителството, практики, които възстановяват разкъсани семейни връзки. Синодът не пренебрегва вдовиците и вдовците, хората в неравностойно положение, възрастните, бабите и дядовците, които осигуряват предаването на вярата в семейството и които трябва да бъдат защитени от културата на отхвърлянето. Необходимо е да бъде признато посвещението на Църквата и на обществото и на несемейните хора.
 

Сред „сенките“, които често се хвърлят върху семейството, Синодът посочва наличието на политически и религиозен фанатизъм, които са враждебни към християнството, нарастващия индивидуализъм, джендър идеологията, конфликтите, преследванията, бедността, частичната заетост, корупцията и икономическите трудности, които могат да доведат до изключването на семейства от образованието и културата, глобализацията на безразличието, вследствие на което централното място на човека в обществото е узурпирано от парите, порнографията и спадащата раждаемост.

 

В заключителния документ са отразени и предложенията за укрепване на подготовката за брак, особено за младите хора, които изглеждат уплашени от него. Те имат нужда, се казва в документа, от подходяща емоционална подготовка според принципите на целомъдрието и себеотдаване. В това отношение е спомената връзката между половия акт и създаването на потомство от съпрузите, защото децата са най-ценния плод, който пази спомена и надеждата от акта на любовта. Друга връзка е тази между призванието на семейството и призванието за посветен живот. Образованието в сексуалността и телесността и поощряването на отговорното родителство също има централно значение, съгласно учението, отразено в Енцикликата на Павел VI Humanae Vitae и водещата роля на родителите в образоването на децата във вярата.

 

Отправен е призив към институциите да поощряват и подкрепят политиките в полза на семейството, а католиците, които участват в политиката са призовани да защитават семейството и живота, тъй като общество, което ги пренебрегва, губи своята откритост към бъдещето. В тази връзка Синодът подчертава светостта на живота от зачатието до естествената смърт и предупреждава за опасностите, които крият за семейството абортите и евтаназията. Допълнителни параграфи са посветени на смесените бракове, като са подчертани техните положителни аспекти по отношение на икуменическия и междурелигиозен диалог, като се потвърждава необходимостта от защита на свободата и правото на възражение по съвест по обществени въпроси.

 

Текстът включва обширен размисъл за необходимостта от промяна в езика на Църквата, така че той да стане по-разбираем, за да може възвестяването на Евангелието на семейството да отговоря на най-дълбоките човешки стремежи. Това означава не само представянето на поредица от правила, а по-скоро възвестяването на благодатта, която позволява изживяването на благото на семейството.

 

Накрая, Relatio подчертава красотата на семейството: като домашна църква основана на брака между мъжа и жената; като фундаментална клетка на обществото, за чието израстване то допринася; като най-пряк път към най-дълбоките чувства; като единствена обединяваща връзка в една фрагментирана епоха; и като интегрална част от човешката екология, поради което семейството трябва да бъде защитено, подкрепено и поощрено, включително и от държавните власти.

 

Документът завършва с молба от папата към синодалните отци за възможността да бъде издаден документ за семейството. Както обясни отец Ломбарди, „Синодалните отци не казват, че всичко е завършено, а утвърждават, че те предлагат тези Relatio на Св. Отец, за да има той възможността да прецени дали да продължи по този път с друг документ, основан на синодалния текст, посветен на изследване на темата за семейството от гледна точка, предложена от него. „Ние продължаваме по нашия път“.

 

Източник: Vatican Information Service