ПОДРАЖАВАЙТЕ НА НОВИТЕ СВЕТЦИ, ПРИЗОВА ПАПАТА ПО ВРЕМЕ НА МЕСАТА ЗА ТЯХНАТА КАНОНИЗАЦИЯ
На 18 октомври 2015 г. папа Франциск отслужи във Ватикана меса за канонизацията на четирима нови светци – блажения Винченцо Гроси, Мария на Непорочното зачатие и родителите на св. Тереза от Лизьо, бащата Луи Мартен и майката Зели Герин Мартен. По време на месата папата произнесе проповед, в която, позовавайки се на евангелското четене, призова вярващите да следват Исус по пътя на смирението до Кръста, както са направили новоканонизираните светци. В нея той също така предупреди, че амбицията и кариеризма са несъвместими с християнското служение и призова за смирение и служба в полза на другите.
Исус е Божи служител
Животът и смъртта на Христос, „белязани от отношението на смирено служение“, се превръщат в причина за нашето спасение и за помирението на човечеството с Бог, каза папата. „Керигмата, сърцето на Евангелието“, добави той, „свидетелства, че Неговата смърт и възкресение са изпълнение на пророчествата на Божиите служители“.
В своето Евангелието св. Марк разказва как Исус смъмрил своите ученици Яков и Йоан, които по настояване на майка си поискали да седнат отдясно на Него в Божието Царство, защото „искат почетно място в Царството, съгласно своята йерархична представа за него“.
„Погледът им все още е бил замъглен от илюзии за земен престиж“, отбеляза папата. „Но след това Исус разколебава това тяхно разбиране, като започва да говори за Своя земен път“. Исус ги уверява, че могат напълно да споделят неговата съдба на страдание, но не им обещава в замяна да получат исканото от тях достойно. Неговият отговор, подчерта папата, е да ги прикани да Го следват по пътя на любовта и служението и да отхвърлят земните изкушения за първенство и върховенство над другите.
„Живеейки сред хора, които търсят власт и успех, учениците са призвани да направят обратното“, каза папата, като подчерта, че Исус ги предупреждава и показва, че в християнската общност служението е начинът за упражняването на властта.
„Тези, които служат на другите и са лишени от светски престиж са верният авторитет в Църквата. Исус ни призовава да виждаме нещата по различен начин, да пренебрегнем жаждата за власт и да я заменим с радостта на тихото служение, да потиснем нашето инстинктивно желание за упражняване на власт над другите, а вместо това да упражняваме добродетелта на човечността“.
След като отхвърля този модел като пример за подражание, Исус предлага Себе си като идеал, който да бъде следван. Подражавайки на Господаря, общността придобива нов поглед към живота: „Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина“.
След като отхвърля този модел като пример за подражание, Исус предлага Себе си като идеал, който да бъде следван. Подражавайки на Господаря, общността придобива нов поглед към живота: „Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина“.
Светият отец посочи, че Исус изпълва този образ с нов смисъл. „Той ни показва, че властта Му се дължи на това, че е Божи служител, славата – на способността Му да бъде унизяван, царството – на това, че е напълно готов да отдаде живота си. Чрез страстите и смъртта си той заема най-ниското място, но получава най-високо величие в служението, и го възлага върху Църквата.“
„Не може да има съвместимост между земното разбиране за властта и смиреното служение, което трябва да характеризира властта съгласно учението и примера на Исус“. Това е показано много ясно в Посланието до евреите, където Исус е представен като първосвещеник, който напълно споделя нашето човешко състояние, с изключение на греха: „Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв. Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях“ (4:15).
„Не може да има съвместимост между земното разбиране за властта и смиреното служение, което трябва да характеризира властта съгласно учението и примера на Исус“. Това е показано много ясно в Посланието до евреите, където Исус е представен като първосвещеник, който напълно споделя нашето човешко състояние, с изключение на греха: „Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв. Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях“ (4:15).
Светият отец подчерта, че Исус упражнява истинското свещенство на милостта и страданието.
„Той познава много добре нашите трудности, защото познава нашето човешко състояние; фактът, че той е безгрешен не означава, че Той не може да разбере грешниците. Неговата слава не е тази, родена от амбиция и жажда за власт; това е славата на човек, който обича хората, който ги приема и споделя тяхната слабост, който им предлага благодатта, която лекува и възстановява, и ги придружава с безкрайна нежност сред всички трудности“.
„Той познава много добре нашите трудности, защото познава нашето човешко състояние; фактът, че той е безгрешен не означава, че Той не може да разбере грешниците. Неговата слава не е тази, родена от амбиция и жажда за власт; това е славата на човек, който обича хората, който ги приема и споделя тяхната слабост, който им предлага благодатта, която лекува и възстановява, и ги придружава с безкрайна нежност сред всички трудности“.
Всеки един от нас, чрез кръщението, споделя Христовото свещенство, добави папата, като отбеляза, че миряните вършат това чрез всеобщото свещенство, а свещениците – чрез пастирското свещенство.
„Следователно, всеки един от нас може да приеме милостта, която се излива от откритото Му сърце, за нас, но и за другите. Ние се превръщаме в „канали“ на Неговата любов и състрадание, особено за тези, които страдат, които са отчаяни или самотни“.
Следвайте пример на канонизираните светци
„Мъжете и жените, канонизирани днес, неизменно са служили на своите братя и сестри с изключително смирение и милосърдие, като са следвали примера на своя Господар. Св. Винченцо Гроси е бил ревностен енорийски свещеник, винаги обърнат към нуждите на своя народ, особено на младите. Той е бил готов да предаде Божието слово на всички, да бъде за всеки Добрия самарянин, особено за тези, които са в най-голяма нужда“.
Св. Мария на Непорочното зачатие, подчерта папата, посвещава с голямо смирение живота си на службата на най-малките от своите братя и сестри, особено на децата на бедните и болните.
Съпрузите Луи Мартен и Зели Герин Мартен, отбеляза Франциск, практикуват християнското служение в семейството, „като ден след ден създават среда на вярата и любовта, подхранена от призванието на техните дъщери, сред които и св. Тереза на детето Исус.“
Съпрузите Луи Мартен и Зели Герин Мартен, отбеляза Франциск, практикуват християнското служение в семейството, „като ден след ден създават среда на вярата и любовта, подхранена от призванието на техните дъщери, сред които и св. Тереза на детето Исус.“
„Лъчистото свидетелство на тези нови светци ни вдъхновява да пазим радостно служение на нашите братя и сестри, като се доверим на помощта на Бог и на майчинската подкрепа на Дева Мария. Сега те ни гледат от небето и ни подкрепят с могъщото си застъпничество“, каза папата.
След края на месата, папата произнесе молитвата Ангел господен, в която отбеляза, че следи с голяма загриженост ситуацията и напрежението в Светите земи.
След края на месата, папата произнесе молитвата Ангел господен, в която отбеляза, че следи с голяма загриженост ситуацията и напрежението в Светите земи.
„В този момент е необходима голяма смелост и сила на духа, за да бъде отхвърлена омразата и отмъщението и да бъдат сторени жестове в полза на мира. Затова се молим Бог да подкрепи всички правителства и граждани в тяхната смелост да се противопоставят на насилието и да предприемат конкретни стъпки за успокояване на ситуацията. В настоящия контекст на Близкия изток повече от всякога е от ключово значение да бъде постигнат мир в Светите земи: за това молим Бог и всички хора с добра воля“.
Папата, който е известен като голям почитател на св. Тереза, също призова събралите си да обърнат поглед към новите светци за ръководство, като специално каза: „Поверяваме радостта, надеждата и трудностите на семействата от Франция и от целия свят на посредничеството на съпрузите и сега светци, Луи Мартен и Мария Зели Герин Мартен.
Източник: www.zenit.org