На 28 септември 2015 г. Ватикана разпространи посланието на папа Франциск за 31-ия Световен ден на младежта, който ще се проведе в Краков, Полша, през юли 2016 г.:

„Скъпи млади хора,

достигнахме до последния етап от нашия поклоннически път към Краков, мястото, където ще отбележим 31-ия Световен ден на младежта през юли следващата година. Наш водач по този дълъг и труден път са словата на Исус от Проповедта на планината. Започнахме това пътуване през 2014 г., когато заедно размишлявахме върху първото блаженство: „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно“ (Мат 5:3). Темата през 2015 г. беше: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.“ (Мат 5: 8). Нека през следващата година бъдем вдъхновени от словата: „Блажени милосърдните, защото те ще бъдат помилвани“.

1. Юбилей на милосърдието
Тази тема за Световния ден на младежта в Краков през 2016 г. е част от Светата година на милосърдието, което превръща този ден в младежки юбилей по целия свят. Не за първи път световното събиране на младежта съвпада с Юбилейна година. Такъв беше случаят по време на Светата година на изкуплението (1983/1984), когато св. Йоан Павел II за пръв път призова младежите от целия свят да се съберат на Цветница. Сетне, по време на Великият юбилей през 2000 г. повече от два милиона младежи от 165 държави се събраха в Рим за 15-ия Световен ден на младежта. Уверен съм, че както и в предишните случаи младежката среща в Краков ще бъде една от връхните точки на тази Света година!
Може би някои от вас си задават въпрос: какво означава Юбилейна година, чествана от Църквата? Текстът от Левит ни помага да разберем какво е значението на „юбилейната“ година за народа на Израил. На всеки петдесет години те чуват звука на тръба (jobel), която ги призовава (jobil) да честват светата година като време на помирение (jobal) между всички. През тази година те трябва да обновят добрите си отношения с Бог, със своите ближни и с творението, изцяло в дух на безкористност. Наред с другите неща, през тази година се насърчава опрощаването на дългове, оказването на подкрепа на изпадналите в бедност, подобряване на връзките между хората и освобождаването на роби.
Исус Христос дойде, за да възвести вечното време на Божията благодат. Той донесе блага вест за бедните, свобода за затворници, проглеждане за слепите и свобода на потиснатите. Пълният смисъл на юбилея се осъществява в Исус и по-конкретно в Неговата пасхална тайна. Когато Църквата провъзгласи юбилейна година в името на Христос, ние сме приканени да изживеем чудото на благодатта. Църквата трябва да предложи изобилни знаци за Божието присъствие и близост и да пробуди в сърцата на хората способността да се вгледат в най-важните неща. По-конкретно, тази Света година на милосърдието е „време за Църквата да преоткрие мисията, която й е била поверена от Господ на Великден: да бъде знак и инструмент на Божията милост“.

2. Милосърдни като Отца
Мотото на тази извънредна юбилейна година е „Милосърден като Отца“. Това се вписва и в темата на следващия Световния ден на младежта, затова нека се опитаме да разберем по-добре смисъла на Божествената милост.
Старият Завет използва различни думи, с които описва милостта. Най-красноречивите сред тях са hesed и rahamim. Първата, отнесена към Бог, изразява неизменната Божия вярност към Завета с Неговия народ, когото Той обича и на когото винаги прощава. Втората, rahamim, буквално означава „вътрешности“ и може да се преведе като „сърдечна милост“. Това ни напомня за майчината утроба и ни помага да разберем, че Божията любов към Неговия народ е като тази на майката към нейното дете. Ето как описва тази любов пророк Исаия: „Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя.“ (Ис. 49:15). Този вид любов предполага откриването на място в себе си за другите, тя ни кара да съчувстваме, страдаме и да се радваме с нашите ближни.
Библейската концепция за милостта включва също така и материалното присъствие на любовта, която е вярна, свободна и способна да прощава. Следващият цитат от Осия е красив образ на тази Божия любов, която пророкът сравнява с любовта на бащата към неговото дете: „Аз го обичах и от Египет извиках Сина Си. Викаха ги, а те отбягваха от лицето им; … Аз Сам учих Ефрема да ходи, носих го на ръцете Си, а те не съзнаваха, че ги лекувам. Влечах ги с човешки връзки, с връзки на любов. Аз бях за тях като такъв, който сваля хомота от челюстите им, и кротко им храна подлагах.“ (Ос. 11:1-4) Въпреки погрешното поведение на детето, което заслужава наказание, бащината любов остава вярна. Той винаги прощава на разкаялите се деца. Виждаме как опрощението винаги е част от милостта. Това не е „абстрактна идея, а конкретна реалност, с която Той разкрива своята любов, подобна на бащината или майчината любов, която изниква от дълбините на любовта за тяхното дете. Тя изниква естествено от дълбините, пълна с нежност и съчувствие, снизхождение и милост.

Новият Завет говори за Божествената милост (eleos) като синтез на делото, което Исус е дошъл да извърши в името на Отца. Милостта на нашия Господ може да бъде видяна, когато Той се обръща към човешкото нещастие и показва Своето състрадание към тези, които имат нужда от разбиране, изцеление и прошка. Всичко в Исус говори за милостта. И наистина, сам Той е милостта.
В глава 15 от Евангелието на Лука откриваме три притчи за милостта: за изгубената овца, за изгубената драхма и за блудния син. И в трите ние сме поразени от Божията радост, от радостта, която изпитва Бог, когато открива и прощава на грешника. Да, Бог се радва да прощава! Това е обобщение на цялото Евангелие. „Всеки един от нас е тази малка загубена овца, драхмата, която е била затрита, синът, пропилял свободата си в търсене на фалшиви идоли, илюзии за щастие, а след това е загубил всичко. Но Бог не ни забравя; Отца никога не ни изоставя. Той е търпелив Отец и винаги ни чака! Зачита нашата свобода, но остава винаги верен. И когато се върнем при Него, Той ни приветства като свои деца в дома си, защото никога не престава, нито за миг, да ни очаква с любов. А сърцето му се радва за всяко дете, което се завръща. Той празнува, защото Той е радостта. Бог е радостен, когато един от нас, грешниците, отива при Него и моли за прошка“.
Божията милост е много реална и ние сме призвани да я изпитаме непосредствено. Това ми се случи на мен, когато бях на седемнадесет години. Един ден, когато се каних да излизам с приятели, реших първо да се спра в църквата. Срещнах там един свещеник, който ми вдъхваше голямо доверие, и аз почувствах желание да открия сърцето си в изповед. Тази среща промени живота ми! Открих, че когато открием сърцата си със смирение и яснота, можем да съзерцаваме Божията милост по напълно конкретен начин. Почувствах, че в лицето на този свещеник, Бог ме е очаквал още преди да съм пристъпил да вляза в тази църква. Продължаваме да търсим Бог, но Бог е там преди нас, Той винаги ни търси и първи ни открива. Може би някой от вас изпитва тежест в сърцето. Мислите: сторих това, сторих онова. Не се страхувайте! Бог ви очаква! Бог е Отец и Той винаги ни очаква! Толкова прекрасно е да почувстваме милостивата прегръдка на Отца в тайнството на покаянието, да открием, че изповедалнята е място за милост и да се оставим да бъдем докоснати от милостивата любов на Господа, който винаги ни прощава.
Вие, скъпо младо момче, скъпо младо момиче, дали не сте почувствали някога взорът на вечната любов върху вас, взор, който гледа отвъд вашите грехове, ограничения и недостатъци, който продължава да има вяра във вас и да гледа на вашия живот с любов! Св. Павел казва, че „Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.“ (Рим. 5:8) . Разбираме ли силата на тези думи?
Знам колко много означава за всички вас кръстът на Световния ден на младежта. Той беше дарен от св. Йоан Павел ІІ и ви съпровожда във всички световни срещи от 1984 г. В живота на толкова много млади хора, срещнали този прост кръст, са настъпили реални промени и обръщания! Може би си задавате въпроса: какъв е произходът на тази извънредна сила на кръста? Ето и отговора: кръстът е най-красноречивият знак на Божията милост! Той казва, че мярата на Божията любов към човечеството е да обича без мяра! Чрез кръста ние можем да се докоснем до Божията милост и да бъдем докоснати от тази милост! Тук ще припомня историята за двамата разбойници, разпнати до Исус. Единият от тях високомерно отказва да признае, че е грешник. Хули Господа. Но другият признава грешките си и се обръща към Господ: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!“. Исус го поглежда с безкрайна милост и му казва: „Днес ще бъдеш с Мене в рая“. (Лк. 23:42-43). С кой от двамата бихме искали да се идентифицираме? С високомерния, който отказва да признае собствените си грешки? Или с другия, който разбира, че се нуждае от Божията милост и Го моли за нея с цялото си сърце? В Господа, отдал живота си за нас на Кръста, ние винаги ще откриваме тази безусловна любов, която вижда нашия живот като нещо добро и винаги ни дава възможността да започнем отначало.

3. Изумителната радост да бъдем оръдия на Божията милост.
Божието Слово ни учи, че  „по-блажено е да се дава, нежели да се взима.“ (Деян. 20:35). Ето защо петото Блаженство възвестява, че милосърдните са блажени. Знаем, че Господ ни е възлюбил пръв. Но ще бъдем истински блажени и щастливи, само когато навлезем в Божествената „логика“ на дарената и милостива любов, когато открием, че Бог ни обича безкрайно, за да ни направи способни да обичаме като Него, без мярка. Свети Йоан казва: „Възлюбени, нека любим един другиго, защото любовта е от Бога, и всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога; който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов ... В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога, а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове. Възлюбени, ако тъй ни възлюби Бог, и ние сме длъжни да любим един другиго.“ (1 Йоан. 4:7-10).
След това кратко обяснение как Господ възлага Своята милост върху нас, бих искал да ви дам няколко предложения за това как бихме могли да бъдем оръдия на Неговата милост за другите.
Мисля за примера на Блажения Пиер Джорджо Фрасати. Той казва: „Исус ме посещава всяка сутрин в Светото Причастие, а аз Му връщам визитата по най-нищия възможен начин, като посещавам бедните“. Пиер Джорджо е бил млад мъж, който е разбирал значението на това да имаш милостиво сърце, открито за най-нуждаещите се. Той им дава нещо много повече от материални блага. Отдава себе си, като им посвещава своето време, своите думи и способността си да слуша. Служи на бедните тихо и ненатрапчиво. Прави в действителност това, което е казано в Евангелието: „А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом“. Представете си как в деня преди смъртта си, когато е тежко болен, той дава указания как да бъде помогнато на неговите приятели в нужда. На неговото погребение семейство и приятелите му са изумени от присъствието на толкова много бедни хора, които те не са познавали. Това са били приятелите, на които младият Пиер Джорджо е помогнал.
Винаги обичам да свързвам Блаженствата с глава 25 от Евангелие на Матей, където Исус ни представя делата на милосърдието и ни казва, че ще бъдем съдени по тях. Затова ви моля да преоткриете делата на телесното милосърдие: да храним гладните, да напоим жадните, да облечем голите, да приемем странниците, да помагаме на болните, да посещаваме затворниците и погребваме покойниците. Не трябва да се пренебрегваме и делата на духовно милосърдие: да поучим изпълнените със съмнения, да научим невежите, да увещаваме грешниците, да утешаваме скърбящите, да прощаваме обидите, търпеливо да понасяме тревожните и да се молим на Бога за живи и мъртви. Виждате, че милостта предполага не само да бъдем „добри хора“, нито да бъдем просто сантиментални. Това е мяра за нашата автентичност като ученици на Исус и за нашата убедителност като християни в днешния свят.
Ако очаквате от мен по-голяма конкретност, бих предложил през първите седем месеца на 2016 г. да се опипате да практикувате дела на телесно и духовно милосърдие всеки месец. Открийте вдъхновение в молитвата на св. Фаустина, смирен апостол на Божията милост в наше време:

„Помогни ми, Господи,

... Да бъде милостиво сърцето ми, за да мога да споделя всички страдания на моите ближни“. (Дневник, 163).

Посланието на Божията милост е конкретен житейски план, защото изисква действия. Едно от най-видимите дела на милосърдието и вероятно най-трудно приложимото, е да прощаваме на тези, които са ни обидили, които са ни сторили зло или които смятаме за свои врагове. „Колко трудно изглежда понякога да прощаваме! Но прошката е оръдие, поставено в нашите крехки ръце, за да постигнем чистота на сърцето! Освобождаването от гнева, яростта, насилието и отмъщението е необходимо условие за радостен живот!“

Срещам много млади хора, които казват, че са изтощени от разделението в този свят, от сблъсъците между противници и войните в него, от този свят, в който религията толкова често е ползвана като извинение за насилие. Трябва да се помолим на Господ да ни даде благодатта, необходима за да бъдем милостиви към тези, които са ни сторили зло. На кръста Исус се моли за тези, които са го разпнали: „Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят“. Милостта е единственият начин за преодоляване на злото. Справедливостта е необходима, но сама по себе си не е достатъчна. Справедливостта и милостта трябва да вървят ръка за ръка. Бих искал да обединим гласовете си в един молитвен хор и от дълбините на сърцата ни да помолим Господ да се смили над нас и на целия свят!

4. Краков ни очаква!
Само няколко месеца остават преди да се срещнем в Полша. Краков, градът на св. Йоан Павел II и св. Фаустина Ковалска ни очаква с отворени обятия и сърца. Вярвам, че Божието провидение ни поведе към решението да честваме юбилейната година в този град, дом на тези двама велики апостоли на милостта на нашата епоха. Йоан Павел II осъзна, че това е епоха на милостта. В началото на своя понтификат той написа енцикликата Dives in Misericordia. През 2000 г. той канонизира сестра Фаустина и създаде празника на Божието Милосърдие, който сега се чества във втората неделя на Великден. През 2002 г. той лично откри Светилището на Божието милосърдие в Краков и повери света на Божията милост, в желанието си това послание да достигне до всички народи на земята и изпълни сърцата им с надежда: „Тази искра трябва да бъде запалена от Божията благодат. Този огън на милостта трябва да бъде предаден на света. В Божието милосърдие светът ще намери утеха, а човечеството – щастие“.
Скъпи младежи, в светилището в Краков, посветено на милосърдния Исус, където е изрисуван Неговия образ, почитан от Божия народ, ви очаква Исус. Той има доверие във вас и разчита на вас! Има толкова много неща да каже на всеки един от вас. Не се страхувайте да се вгледате в очите му, изпълнени с безгранична любов към вас. Открийте себе си за Неговия милостив взор, готов да опрости всички грехове. Един Негов поглед може да промени живота и да излекува раните на душите. Очите му могат да утолят жаждата, която се таи дълбоко във вашите млади сърца, жаждата за любов, мир, радост и за истинско щастие. Вървете към Него и не се плашете! Идете при Него и Му кажете от дълбините на своето сърце: „Исусе, вярвам в Теб“. Оставете са да бъдете докоснати от Неговата безгранична милост, за да можете на свой ред да станете апостоли на милостта чрез вашите действия, слова и молитви в нашия свят, наранен от егоизъм, омраза и толкова много отчаяние.
Носете със себе си пламъка на милостивата Христова любов - както казва св. Йоан-Павел II - във всяка дейност от вашето всекидневие и до всички краища на земята. В тази мисия аз ще бъдат близо до вас с моята подкрепа и молитва. Поверявам всички вас на Мария, Майката на милосърдието, по време на този последен етап от духовната подготовка за Световния ден на младежта в Краков. Благославям всички ви от все сърце“.

Източник: Vatican Information Service