Г-н Вицепрезидент, г-н Председател,
Уважаеми членове на Конгреса,

Скъпи приятели,

изключително съм благодарен за поканата ви да говоря пред съвместното заседание двете камари на Конгреса на САЩ, тази „земя на свободните и дом на смелите“. Иска ми се да мисля, че причината за това е, че и аз също съм син на този велик континент, който ни е дал толкова много и за съдбата на който споделяме обща отговорност.

Всеки син или дъщеря на една страна има мисия, лична и социална отговорност. Вашата отговорност като членове на Конгреса е чрез законодателната дейност да спомогнете за израстването на нацията. Вие сте лицето и представителите на народа. Призвани сте да защитавате и пазите достойнството на вашите съграждани, чрез неуморно и последователно търсене на общото благо, в което се състои и главната цел на всяка политика. Политическото общество е устойчиво, когато се стреми към изпълнение на своето призвание да осъществява надеждите на общността като насърчава растежа на всички нейни членове и особено на тези, които са уязвими и изложени на опасности. Законодателната дейност винаги се основава на грижата за хората. Затова сте били призвани, приканени и сбрани от тези, които са ви избрали.

Вашата дейност може да бъде сравнена по два начина с личността на Мойсей. От една страна, патриархът и законодател на народа на Израил символизира необходимостта за съхраняване на чувството за единство на народа по пътя на справедливото законодателство. От друга страна, личността на Мойсей ни извежда пряко към Бог и в този смисъл – към трансцендентното достойнство на човека. Фигурата на Мойсей представлява добър синтез на вашата дейност: от вас се очаква да защитите, с помощта на закона, Божият образ и подобие във всяко човешко същество.

Днес бих искал да се обърна не само към вас, а чрез вас и към целия народ на Съединените щати. Тук, заедно с техните представители, бих искал да се възползвам от възможността и встъпя в диалог с хилядите мъже и жени, които всекидневно се трудят почтено, за да печелят своя хляб, да пестят пари и стъпка по стъпка да съграждат по-добър живот за своите семейства. Това са мъже и жени, загрижени не само за това да плащат своите данъци, но по своя тих начин и да подкрепят живота на обществото. Чрез своите действия те се превръщат в източник на солидарност като създават организации, които оказват подкрепа на хората в нужда.

Бих искал също така да встъпя в диалог с възрастните хора, които са съкровищница на мъдростта, натрупана от техния опит и които по различни начини и особено чрез доброволен труд се опитват да споделят своя житейски опит и прозрения. Много от тези хора вече са пенсионери, но остават активни, продължават да се трудят и да съграждат тази страна. Бих искал да встъпя в диалог и с младите хора, които се трудят, за да осъществят своите велики и благородни стремежи, които не се оставят да бъдат отклонени от повърхностни предложения и които се изправят пред трудности, породени често от липсата на зрялост у много възрастни. Бих искал да встъпя в диалог с всички вас и да направя това като се позова на историческата памет на вашия народ.

Посещението ми става в момент, когато мъжете и жените с добра воля отбелязват годишнините на няколко велики американци. Въпреки историческите перипетии и човешките слабости, въпреки различията между тях, тези мъже и жени са успели, чрез упорита работа и саможертва, някои от тях дори с цената на живота си, да изградят по-добро бъдеще. Те са формирали основните ценности, които завинаги остават част от духа на американския народ. Носителите на този дух могат да преодолеят много изпитания, напрежения и конфликти, но винаги намират сили да продължат напред, запазвайки своето достойнство. Тези мъже и жени ни предлагат начини, чрез които да разглеждаме и тълкуваме действителността. Паметта за тях ни вдъхновява всеки ден, дори в моменти на конфликти, да се възползваме от най-дълбоките културни източници.

Бих искал да спомена четирима от тези американци - Ейбрахам Линкълн, Мартин Лутър Кинг, Дороти Дей и Томас Мъртън.

Тази година се навършват 150 години от убийството на президента Ейбрахам Линкълн, пазителят на свободата, работил неуморно, за да може „тази нация, благословена от Бог, да преживее ново раждане на свободата.“ Изграждането на бъдещето на свободата изисква любов към общото благо и готовност за сътрудничество в духа на солидарността и субсидиарността.

Всички ние сме наясно и сме дълбоко притеснени от влошаването на общественото и политическо положение в днешния свят. Нашият свят все повече се превръща в място на ожесточени конфликти, на омраза и брутални жестокости, вършени дори в името на Бог и на религията. Съзнаваме, че религията не е имунизирана от различни форми на лични заблуди и идеологически екстремизъм. Това означава, че трябва да бъдем особено внимателни към всеки вид фундаментализъм, независимо дали религиозен или от друг вид. Необходимо е постигането на деликатен баланс между борбата срещу насилието, извършвано в името на религия, идеология или икономическа система, и съхраняването на религиозната свобода, на интелектуалната свобода и на индивидуалните свободи. Съществува обаче и още едно изкушение, от което трябва да се пазим особено внимателно: изкушението на опростенческия редукционизъм, който вижда само добро или зло, ако предпочитате – само праведници и грешници. Съвременният свят, с всички негови отворени рани, от които страдат толкова много наши братя и сестри, изисква от нас да се противопоставим на всяка форма на поляризация, която може да доведе до разделението на два лагера. Зная, че в стремежа си да се освободим от външния враг, можем да се изкушим да подхраним вътрешния враг. Подражанието на омразата и насилието, извършвани от тирани и убийци, е най-прекият път към това да се окажем на тяхно място. Това е нещо, което вие, като народ, отхвърляте.

Вместо това, трябва да отговорим с предложение за надежда и изцеление, мир и справедливост. От нас се очаква смелост и разум, чрез които да бъдат разрешени редицата днешни геополитически и икономически кризи. Последиците от несправедливите действия са видими днес дори и в развития свят. Усилията ни трябва да бъдат насочени към възстановяване на надеждата, изправяне на неправдите, поддържане на посвещението, в името на добруването на хората и на народите. Трябва да вървим напред заедно, като едно цяло, обновени от духа на братството и солидарността, от безкористното сътрудничество за постигане на общото благо.

Предизвикателствата пред нас днес изискват обновяването на този дух на сътрудничество, донесъл толкова добрини в историята на Съединените щати. Сложността, тежестта и неотложността на тези предизвикателства изискват от нас обединяването на нашите сили и таланти, решимост за взаимна подкрепа, уважавайки нашите различия и убеждения.

В тази земя различните вероизповедания са дали значителен принос за изграждането и укрепването на обществото. Необходимо е и днес, както и в миналото, гласът на вярата да продължи да бъде чуван, защото това е глас на братството и любовта, който се опитва да извлече най-доброто от всяка личност и от цялото общество. Това сътрудничество е могъщо средство в битката за заличаване на новите глобални форми на робство, родени от тежките несправедливости, които могат да бъдат преодолени само чрез изработването на нови политики и постигането на нови форми на социален консенсус.

Имам предвид политическата история на Съединените щати, където демокрацията е дълбоко вкоренена в съзнанието на американския народ. Всяка политическа дейност трябва да служи и допринася за благото на човешката личност и да се основава на зачитането на неговото или нейното достойнство. „Ние смятаме, че видни от само себе си са истините: всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотнемаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на  стремеж към щастие" (Декларация на независимостта на 4 юли 1776). Ако политиката наистина е в служба на човешката личност, тя не може да бъде роб на икономиката и финансите. Политиката е  израз на належащата необходимост на хората да живеят заедно, за да изградят заедно най-великото общото благо: създаването на общност, която жертва определени интереси, за да може да споделя в справедливост и мир своите стоки, интереси в социален живот. Без да подценявам трудностите, които този път предполага, ви насърчавам да полагате тези усилия.

Мисля и за шествието, което преди 50 години Мартин Лутър Кинг поведе от Селма към Монтгомъри като част от кампанията за реализирането на неговата „мечта“ за пълни граждански и политически права за афро-американците. Тази мечта продължава да вдъхновява всички нас. Щастлив съм, че за мнозина Америка си остава земя на „мечтите“. Мечти, които са източник на действие, участие и посвещение. Мечти, които събуждат най-съкровеното и истинското в живота на народа.

През последните векове милиони са хората, които са се преселили на тази земя в търсене на своята мечта да изградят бъдеще на свободата. Ние, жителите на този континент, не се страхуваме от чужденците, защото повечето от нас някога също са били чужденци. Казвам това като син на имигранти и със съзнанието, че мнозина от вас също са наследници на имигранти. За съжаление, правата на тези, които са били тук много преди нас, не винаги са били спазвани. Пред тези народи и техните нации бих искал от сърцето на американската демокрация да потвърдя отново своята най-висока оценка и признателност. Първите контакти често са били бурни и размирни, но миналото трудно може да бъде оценено с критериите на настоящето. Но и когато сред нас се появи непознат, ние не трябва да повтаряме грешките от миналото. Трябва да следваме решително стремежа да живеем колкото се може по-благородно и справедливо и да образоваме следващите поколения да не обръщат гръб на своите „ближни“ и на всички други около нас. Съграждането на една нация изисква от нас да признаем, че трябва винаги да се свързваме с другите, да отхвърлим стереотипите на враждебността и да възприемем идеята за взаимната субсидиарност в опит да дадем най-доброто от себе си. Уверен съм, че можем да направим това.

Светът ни е изправен пред бежанска криза, невиждани от Втората световна война. Това ни изправя пред големи предизвикателства и изисква от нас много трудни решения. И на този континент хиляди хора са принудени да пътуват на север в търсене на по-добри възможности за тях и техните близки. Не искаме ли точно това и ние за нашите собствени деца? Не трябва да бъдем изненадани от техния брой, а да се вгледаме в техните лица, да се вслушаме в техните истории, като се стремим да отговорим по най-добрия начин на тяхното положение. За да ги посрещнем по начин, който е хуманен, справедлив и братски. Трябва да избегнем изкушението на днешното време да загърбваме всичко, което изглежда тревожно. Да си спомним Златното правило: „всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям“ (Мат. 7:12).

Това правило ясни ни сочи посоката. Да се отнасяме с другите със същото съчувствие и състрадание, с които искаме да посрещат нас. Нека потърсим за другите същите възможности, които искаме за себе си. Да помагаме на другите да израстват, както бихме искали да ни се помогне на нас. Накратко, ако искаме сигурност, нека дадем сигурност; ако искаме живот, нека дадем живот; ако искаме перспектива, нека осигурим перспектива. Мярката, с която мерим другите ще бъде същата, с която времето ще премери нас. Това златно правило също така ни напомня за нашата отговорност да пазим и защитаваме човешкия живот на всеки етап от неговото развитие.

Това убеждение ме е накарало, още от началото на моето служение, да се застъпвам на различни нива за глобалното премахване на смъртното наказание. Убеден съм, че това е най-добрия път, защото всеки живот е свещен, всяка човешка личност е надарена с неотменимо достойнство, а обществото само може да има полза от поправянето на осъдените за престъпления. Наскоро моите братя тук, епископите на Съединените щати, подновиха призива си за премахване на смъртното наказание. И аз не само ги подкрепям, но и насърчавам всички, които са убедени, че необходимото наказание никога не трябва да бъде лишено от измерението на надеждата и целта на поправянето.

В тези времена, когато социалните проблеми са толкова тежки, не мога да пропусна да спомена Божията рабиня Дороти Дей, основателка на Католическото работническо движение. Нейният социален активизъм, нейната посветеност на справедливостта в служба на онеправданите,  са вдъхновени от Евангелието, от нейната вяра и от примера на светиите.

Колко голям напредък е постигнат в тази област в толкова много страни по света! Колко много е постигнато в първите години на третото хилядолетие за освобождаването на хората от крайната бедност! Зная, че и вие споделяте моето убеждение, че има още много, което може да бъде направено, както и че във време на криза и икономически трудности духът на глобалната солидарност не трябва да бъде губен. Но в същото време бих искал да ви насърча никога да не забравяте всички тези хора около нас, които са попаднали в капана на бедността. И те имат нужда от надежда. Борбата с бедността и глада трябва да бъде водена постоянно и на много фронтове, особено срещу техните източници. Зная, че има много американци, които както днес, така и в миналото, са се посветили на борбата с този проблем.

От само себе си се разбира, че част от това голямо усилие е и въпросът за създаването и разпределението на богатството. Правилното използване на природните ресурси,  правилното приложение на технологиите и възползването от предприемаческия дух са ключови елементи за всяка една икономика, която иска да бъде модерна, приобщаваща и устойчива. „Предприемачеството е благородно призвание, насочено към създаването на богатство и подобряване на света. То може да бъде ползотворен източник за благоденствие в областта, в която действа, особено ако приема създаването на работни места като важна част от служението в полза на общото благо“ (Laudato Si, 129). Част от това общо благо е и земята, на която е посветена и енцикликата, която наскоро написах с цел да „встъпя в диалог с всички хора за нашия общ дом“ (Пак там, 3). „Необходим е разговор, който включва всички, защото екологичните предизвикателства, на които сме изложени и техните човешки корени се отразяват на всички нас“ (Пак там, 14).

В Енцикликата Laudato Si призовавам за полагането на смели и отговорни усилия за „пренасочването на нашите стъпки“ (Пак там, 61), за да бъдат избегнати най-тежките последици от влошаването на околната среда, причинени от човешка дейност. Убеден съм, че всички ние можем да постигнем обрат и че Съединените щати - и този Конгрес – могат да изиграят важна роля в това отношение. Дошло е времето за смели действия и стратегии, насочени към осъществяването на „културата на загрижеността“ (Пак там, 231) и за „интегриран подход за борба с бедността, възстановяване на достойнството на отхвърлените и в същото време – за опазването на природата“ (Пак там, 139). „Ние имаме свободата, необходима за ограничаване и насочване на технологиите“ (Пак там, 112), за „изработването на разумни начини за … развитието на друг тип прогрес, която е по-здравословен, по-хуманен, по-социален и по-цялостен“. (Пак там, 78). В това отношение съм уверен, че изключителните академични и изследователски институции на Америка могат да дадат своя жизнено важен принос през следващите години.

Преди един век, в началото на Първата световна война, наречена от папа Бенедикт XV „безсмислено клане“, е роден един друг забележителен американец: цистерцианския монах Томас Мъртън. За мнозина той се превръща в източник на духовно вдъхновение и пример. В автобиографията си той пише: „Дойдох на този свят. Свободен по природа, в образа на Бог, все пак си оставах затворник на собственото си насилие и егоизъм по образа на света, в която се бях родил. Този свят беше образ на Ада, пълен с хора като мен, обичащи Бог и същевременно мразещи Го; родени да Го обичат, но които живеят  лишени от надежда с противоречиви копнежи“.

Мъртън е бил преди всичко човек на молитвата, мислител, който оспорва постулатите на своето време и открива нови хоризонти за Църквата и за душите. Бил е и човек на диалога, защитник на мира между народите и религиите.

В контекста на този диалог, бих искал да обърна внимание на усилията, положени през последните месеци за преодоляване на историческите различия, свързани с болезнени епизоди от миналото. Мой дълг е да градя мостове и да помагам на всички хора, по всички възможни начини, да правят същото. Когато страни, които са били противници, подновят пътя на диалога – диалог, който би могъл да бъде прекъснат по множество основателни причини – пред всички се откриват нови възможности. За това винаги са били необходими смелост и дързост, което не означава безотговорност. Добрият политически лидер е човек, който не губи от поглед интересите на всички и се възползва от възможностите в дух на откритост и прагматизъм. Един добър политически лидер винаги предпочита да постави началото на процес, вместо да притежава пространства (Evangelii Gaudium, 222-223).

Да служиш на диалога и мира означава да работиш решително за свеждането до минимум и в дългосрочен план за слагането на край на многобройните въоръжени конфликти по целия свят. Тук трябва да се запитаме: Защо се продават смъртоносни оръжия на хора, готови да причинят нечувани страдания на хора и цели общества? За съжаление, както знаем, отговорът е ясен за всички: за пари, пари, покрити с кръв, често с невинна кръв. Пред лицето на това срамно и престъпно мълчание, наш дълг е да се изправим срещу този проблем и да спрем търговията с оръжие.

Трима синове и една дъщеря на тази земя, четири личности и четири мечти: Линкълн – символ на свободата; Мартин Лутър Кинг – на свободата в многообразието и на стремежа към приобщаване; Дороти Дей – на социалната справедливост и правата на хората; и Томас Мъртън – символ на способността за диалог и откритост към Бог.

Четирима представители на американския народ.

Ще завърша моето посещение в страната във Филаделфия, където ще вземе участие в Световната среща на семействата. Желанието ми е цялата моя визита да бъде белязана от мисълта за семейството. Колко съществена е била ролята на семейството за изграждането на тази страна! Колко достойно е то за нашата подкрепа и насърчение! Но не мога да скрия своята загриженост за семейството, което е днес е застрашено, може би повече от всякога, и отвътре, и отвън. Под въпрос са поставени фундаментални отношения, както и самата основа на брака и семейството. Мога само да преутвърдя важността и преди всичко красотата и богатството на семейния живот.

Бих искал по-специално да обърна внимание на онези членове на семейството, които са най-уязвими – на най-младите. Пред много от тях се открива бъдеще, изпълнено с безброй възможности, но толкова много от тях изглеждат дезориентирани и лишени от цел, попаднали в капана на безнадеждност и насилие, на насилието и отчаянието. Техните проблеми са нашите проблеми. Ние не можем да ги пренебрегнем. Трябва да ги посрещнем заедно, да говорим за тях и да търсим ефективни решения, а не да затъваме в дискусии. С риск от опростяване, можем да кажем, че живеем в култура, която оказва натиск върху младежите да не създадат семейство, защото са лишени от перспективи за бъдещето. А същата тази култура представя пред други толкова много възможности, че те също не са убедени в необходимостта от създаването на семейство.

Една нация може да се счита за велика, когато защитава свободата, както го е правил Линкълн, когато създава култура, даваща възможност за реализиране на „мечтата“ за пълни права на всички братя и сестри, както Мартин Лутър Кинг; която защитава справедливостта и потиснатите, както Дороти Дей в своята неуморна дейност, плодът от чиято вяра се превръща в диалог и посява мир в съзерцателния стил на Томас Мъртън.

В моите бележки се опитах да представя някои страни от вашето богато културно наследство, от духа на американския народ. Искреното ми желание е този дух да продължи да израства и да се развива, за да могат колкото се повече млади хора да се възползват от него и да живеят в една страна, накарала толкова много хора да мечтаят.

Бог да благослови Америка!