На 8 септември 2015 г. папа Франциск издаде две писма (Motu Proprio) Mitis Iudex Dominus Iesus и Mitis et misericors Iesus относно реформиране на каноничните процедури по обявяване на нищожност на брака в Кодекса за канонично право и Каноническия кодекс за източните църкви.

В първият документ Mitis Iudex Dominus Iesus папата отбелязва, че Господ Исус, „милостив съдия, пастор на душите, е поверил на апостол Петър и неговите приемници властта на ключовете за изпълнение в Църквата на делата за справедливостта и истината; тази върховна и универсална власт да връзва и развързва тук на земята утвърждава, упълномощава и оправдава правата на пасторите на поместните църкви, по силата на която те са натоварени със свещеното право и задължението пред Господа да съдят своите поданици“.

„През вековете“, продължава папата, „по въпросите на брака, Църквата, задълбочавайки познанието за Словото на Христос, следвайки и обяснявайки доктрината за неделимостта на свещената брачна връзка, е развила система за анулиране на брачното съгласие и е създала съответната дисциплина и юридически процес, така че църковната дисциплина последователно да следва истината на изповядвана вяра.“

„Всичко това винаги е било ръководено от следването на върховния закон за спасението на душите … С ясно съзнание за това, постанових реформирането на процедурите за обявяване на нищожност на брака, като с тази цел се консултирах с група изтъкнати личности, известни с познанието си върху юридическата доктрина, с пастирското си благоразумие и с юридическия си опит, и които под ръководството на декана на Римската рота съставиха план за реформи, без да бъде нарушаван принципът за неделимост на брачната връзка … Тази група създаде рамката на реформите, които, след като бяха внимателно прегледани от други експерти, влязоха в основата на настоящото Motu proprio“.

„Грижата за спасението на душите, както вчера, така и днес, остава върховната цел на институциите и законите, и даде основание на Римския епископ да предложи на епископите този документ за реформи, доколкото те споделят с него задачата на Църквата за опазване на единството на вярата и дисциплината по отношение на брака, което е ключовият камък и основата на християнското семейство. Желанието за реформи беше насърчено от големия брой вярващи, които, въпреки че искат да бъдат в мир със своята съвест, много често са отделени от юридическите структури на Църквите поради физическата или морална дистанция; затова милостта и щедростта изискват тази Църква, като майка, да бъде близо до своите чеда, които се чувстват отделени“.

Същата посока беше подкрепена и от гласовете на мнозинството от моите събратя в епископата, които се събраха на наскоро проведения извънреден синод и които призоваха за по-бърз и достъпен процес. В пълно съгласие с това желание реших да въведа, чрез това Motu proprio, нови разпоредби, които насърчават не анулирането на брака, а ускоряването и опростяване на процеса, за да могат сърцата на вярващите, които очакват решение по своя статус повече да не бъдат тревожени от сянката на съмнението, поради продължителното изчакване на решението“.

„Извърших това следвайки моите предшественици, които желаеха да бъдат въведени процедури за обявяване на нищожността на брака и които искаха тези казуси да бъдат решавани с юридически, а не с административни мерки, не защото това се налага от природата на тези дела, а заради изискването за защита в максимална степен на истината за свещената връзка; а точно това се гарантира от юридическата процедура.

Папата продължава като посочва фундаменталните принципи, върху които се основа реформата:

1. „Единствено решение за обявяването на нищожността: целесъобразно е повече да не бъде изисквано двойно решение за потвърждение на нищожността на брака, за да могат засегнатите страни да получат възможност за сключване на втори каноничен брак, като наместо двойното решение за достатъчно може да бъде приета моралната увереност на първия съдия, следвайки правилата на закона.

2. Решението се взима от един съдия под ръководството на епископа: установяването на един съдия, във всички случай духовно лице, на първо място е отговорност на епископа, който в пастирското упражняване на своята юридическа власт следва да гарантира, че този съдия по никакъв начин не е подвластен на прекомерно снизхождение.

3. Епископът е и съдия: … Епископът е пастир и глава на своята църква и по тази причина също и съдия сред поверените му вярващи. Затова и е основателна надеждата, както в големи, така и в малки диоцези, епископът да даде знак за обръщането на църковните структури, вместо изцяло да делегира юридическите функции по въпросите на брака на служители от своята курия. Това важи с още по-голяма сила за по-кратките процедури, установени за разрешаване на най-видимите случаи на нищожност“.

4. „Краткост на процедурата: освен с цел установяване на ясна процедура за обявяването на брака за нищожен, кратката процедура – в допълнение към настоящата документална процедура – следва да бъде прилагана в случаи, в които възможната нищожност на брака е подкрепяна от ясни аргументи“. Св. Отец посочва, че „не е изпуснато от внимание, че по-кратката процедура може да застраши принципа на неделимост на брака и точно по тази причина поисках в тези процедури съдията да бъде самият епископ, който поради своето пастирско служение, заедно с Петър е главният пазител на католическото единство във вярата и дисциплината“.

5. Апелацията към митрополитския престол: би било подходящо да се възстанови възможността за апелация към митрополитския престол, тъй като служението на главата на църковната провинция, което е останало стабилно през вековете, е символ за съборността в Църквата.

6. Компетенциите на епископските конференции: епископските конференции, които следва да бъдат водени от стремеж за достигане до загубените вярващи, имат ясно съзнание за своето задължение да подпомагат горепосочената обръщане и да уважават правото на епископа да организира юридическата власт в тяхната конкретна Църква. … Освен с близостта си до съдията, Епископските конференции във възможно най-голяма степен следва да гарантират справедливо и достойно разпределение на служителите в трибунала и да гарантират процесът да бъде свободен, защото Църквата, по този толкова тясно свързан със спасението на душите въпрос изразява безкористната любов на Христа, чрез която всички ние сме спасяване“.

7. Апелация до Апостолическия престол: В името на удобството е полезно да се запази възможността за апелация към редовния трибунал на Апостолически престол, т. е. до Римската рота, следвайки древния юридически принцип; по този начин ще бъде укрепена връзката между Престола на Петър и местните църкви, като при всички случаи бъде взета под внимание опасността тези апелации да не доведат до нарушаване на правата и по този начин да не застрашат спасението на душите.

Законът на Римската рота ще бъде адаптиран колкото се може по-скоро към правилата на реформираната процедура, в рамките на необходимото.

В осмата точка папата споменава, че, взимайки под внимание специфичния църковен и дисциплинарен ред на източните църкви, новите правила за реформиране на дисциплината на брачния процес са постановени отделно в Каноничния кодекс на източните църкви.

Накрая той постановява глава VІ от Кодекса за канонично право (част ІІІ, параграф 1, глава 1) за процеса за обявяване на нищожността на брака (канони от 1671 до 1691) да бъдат изцяло заменени от нови норми, които ще влязат в сила от 8 декември 2015 г.

В другото писмо Motu proprio Mitis et misericors Iesus, адресирано до Източните църкви, папа Франциск отбелязва, че блаженият му предшественик св. Йоан Павел ІІ при издаването на Каноническия кодекс за източните църкви е посочил, че „още от началото на кодифицирането на каноните на източните църкви Римските папи са изказали последователно волята си да бъдат създадени два кодекса, един за Латинската църква и един за Източните католически църкви, поради ясното съзнание за необходимостта те да могат да запазят това, което са наследили по силата на Божието провидение, тоест, че Църквата, единена в единия Дух, трябва да диша с двата дроба на Изтока и Запада“.

Следвайки същия път и взимайки под внимание специфичния църковен и дисциплинарен ред на Източните църкви реших да издам отделно Motu proprio за нормите за реформиране на дисциплината на брака Каноническия кодекс на Източните Църкви“.

Папата продължава като акцентира върху важността на служението на епископа, който, следвайки учението на източните отци, е „съдия и лекар, защото човекът, наранен и паднал в резултат на първородния и собствените си грехове, чрез лекарството на покаянието постига изцеление, опрощение от Бог и помирение в Църквата. Епископът, установен от Св. Дух като образ и наместник на Христос, е на първо място служител на Божието милосърдие“.

Епископът на Рим акцентира, че апелациите до Митрополитския престол са „отличителен белег на съборността на Източните църкви, който трябва да бъде подкрепян и насърчаван“ и се обръща към Синодите на източните църкви с препоръката, която в другото писмо е адресирана към Епископските конференции.

Накрая папата постановява, че глава 26 от Каноническия кодекс на източните църкви (глава 1, чл. 1)  относно случаите за обявяване на нищожност на брака (канони 1357-1377) следва да бъдат изцяло заменени от нови норми, които да влязат в сила от 8 декември 2015 г.

Източник: Vatican Information Service