ОБРЪЩЕНИЕ НА ПАПА ФРАНЦИСК КЪМ ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО НА ПАРАГВАЙ
Едно от централните събития по време на посещението на папа Франциск в Парагвай, последната спирка от неговата латиноамериканска обиколка, беше обръщението му към представителите на гражданското общество в страната. Срещата се проведе на 11 юли и на нея, в отговор на предварително зададени въпроси, папата направи следното обръщение:
Скъпи Приятели,
Радвам се да бъда сред вас, представителите на гражданското общество, и да споделя вашите надежди и мечти за по-добро бъдеще. Благодаря на епископ Адалберто Мартинес Флорес, секретар на Епископската конференция на Парагвай, за топлите приветствени думи от ваше име.
Срещата с всички вас, всеки един от вас идващ от своя сектор или организация в парагвайското общество, всеки носещ своите собствени радости, тревоги, битки и надежди, ме кара да бъда благодарен на Бог. Неангажираните и апатични хора, които пасивно приемат нещата, каквито те са, са мъртви хора. Но у вас виждам жизненост и обещание. Бог винаги благославя това. Бог винаги е на страната на тези, които помагат да се подобри живота на неговите чеда. Със сигурност обаче проблемите и ситуациите на несправедливост съществуват. Но вглеждането и вслушването във вас ми помага да обновя своята надежда в Господ, Който продължава да работи сред своя народ. Вие представлявате много различни среди, ситуации и стремежи; всички заедно вие съставлявате парагвайската култура. Всички вие имате роля в преследването на общото благо. „В настоящото състояние на глобалното общество, където несправедливостта изобилства, а все по-голям брой хора са лишени от основните човешки права и са смятани за тежест“ (Laudato Si, 158), срещата с вас е истински дар за мен.
Бих искал да благодаря и на тези от вас, които зададоха своите въпроси. Те ми дадоха възможност да разбера на какво сте се посветили и да видя вашата готовност да продължите да работите заедно за благото на нацията.
1. В първия въпрос, със задоволство чух един млад човек да изказва тревогите си дали обществото е място на братство, справедливост, мир и достойнство за всеки. Младежките години са време на високи идеали. Важно е вие, младите, да осъзнавате, че истинското щастие идва от стремежа за превръщането на света в по-братско място! То идва от осъзнаването, че щастието и удоволствието не са синоними. Щастието изисква, за него е необходимо полагането на усилие и посвещение. Вие сте твърде важни, за да се задоволите с живот под един вид анестезия! Парагвай има голямо население от млади хора и това обогатява цялата нация. Затова мисля, че първото, което трябва да бъде направено, е енергията и светлината да не напускат вашите сърца и да продължавате да се съпротивлявате на все по-разпространения начин на мислене, който приема за безполезно и абсурдно да се стремим към неща, които изискват полагането на усилия. Бъдете посветени на нещо, бъдете посветени на някого. Не се страхувайте да поемате рискове. Не се страхувайте да дадете най-доброто от себе си!
Но не правете това сами. Опитайте се да говорите за тези неща помежду си, да се възползвате от живота, историята и мъдростта на по-възрастните, на бабите и дядовците ви. „Жертвайте“ много време, за да изслушате всички мъдри неща, на които те могат да ви научат. Те са пазителите на духовното наследство на вярата и ценностите, които формират народа и осветяват неговия път. Намерете утеха в силата на молитвата, в Исус. Молете Му се всекидневно. Той няма да ви разочарова. Исус, в паметта на вашия народ, е тайната, която може да запази радостно сърцето ви в търсене на братството, справедливостта, мира и достойнството. (…)
2. Втория въпрос е за диалога като средство за създаването на нация, която приобщава всички. Както знаем, диалогът не е нещо лесно. Има много трудности, които трябва да бъдат преодолени, а понякога изглежда сякаш усилията ни само усложняват всичко. Диалогът трябва да бъде изграден върху нещо. Той предполага и изисква култура на срещата. Срещата, която признава, че многообразието не само е нещо добро, но и необходимо. Така че не можем да тръгнем от допускането, че другият човек не е прав. Общото благо се постига, когато започваме от нашите различия, постоянно оставяйки място за други алтернативи. С други думи, търсете нещо ново. Недейте просто да взимате „вашето парче от тортата“, а дискутирайте, обмисляйте и откривайте заедно по-доброто решение за всички. Нерядко тази култура на срещата предполага и конфликт. Това е логично и дори желателно. Това не е нещо, от което трябва да се плашим или да пренебрегваме. По-скоро сме призвани да го разрешим. Това означава, че трябва да се „възправим срещу конфликта, да го разрешим и да го превърнем в брънка от веригата на един нов процес“ (Evangelii Gaudium 227), защото „единство е по-велико от конфликта“. (Пак там, 228). Единство, което не отменя различията, но ги изживява чрез солидарност и разбиране. Като се опитваме да разберем мисленето на другите, техния опит, техните надежди, ще успеем да видим по-ясни нашите споделени желания. Това е основата на срещата: всички ние сме братя и сестри, деца на същия Небесен Отец и всеки един от нас, с нашата специфична култура, език и традиции, има с какво да допринесе за общността. Истинските култури не са затворени в себе си, а са призвани да се срещат с други култури и да създават нови реалности. Без това основополагащо допускане, без тази основа на братството, ще бъде много трудно да се стигне до диалог. Ако някой си мисли, че има хора, култури, или ситуации, които са второкласни, третокласни или четвъртокласни … със сигурност нещата ще се развият зле, защото липсва базисният минимум, признаването на достойнството на другия.
3. Всичко това може да послужи при отговора на тревогите, изразени в третия въпрос. Как да чуем виковете на сиромаха, за да успеем да изградим общество, което приобщава? Фундаменталната част от помощта за бедните включва начина, по който те виждат нещата. Идеологическият подход е безполезен: в крайна сметка той води до това бедните да бъдат използвани в служба на чужди политически или лични интереси. (Evangelii Gaudium, 199). За да можем наистина да им помогнем, първото изискване е да бъдем истински загрижени за тяхната ценност, да ценим тяхната доброта. Да ги оценим означава да бъдем готови да се учим от тях. Бедните имат на какво да ни научат по отношение на човечността, добротата и саможертвата. Като християни ние имаме и още една причина, за да обичаме и да служим на бедните, тъй като в тях виждаме лицето и плътта на Христос, който осиромаша заради нас, та да се обогатим ние чрез Неговата сиромашия. (срв. 2 Кор. 8: 9).
Разбира се всяка страна има нужда от икономически ръст, от увеличаване на богатството и от осигуряването на достъп до него за всеки гражданин, без изключение. Но създаването на това богатство трябва винаги да бъде в служба на общото благо, а не само в полза на малцина. Нека да сме ясни по този въпрос. Преклонението пред древния златен телец (срв. Изх.32:1-35) се е завърнало по нов и безжалостен начин в идолопоклонството пред парите и в диктатурата на безличната икономика, лишена от същинска човешка цел. (Evangelii Gaudium, 55). Хората, заети с насърчаването на икономическото развитие са отговорни да направят това така, че то винаги да има човешко лице. Те държат в ръцете си възможността за осигуряване на заетост за много хора и по този начин – на раздаването на надежда за много семейства. Работата е право и тя носи достойнство. Хлябът на масата, покривът над главата на децата, осигуряването на здраве и образование за тях - това са съществени неща за човешкото достойнство, и предприемачите, политиците, икономистите, трябва да почувстват отговорността на това предизвикателство. Моля ги да не се поддават на един идолопоклоннически икономически модел, който е готов да пожертва човешкия живот на олтара на парите и печалбата. Това, което има значение в икономиката, бизнеса и политиката, е преди всичко човешката личност и средата, в която тя живее.
Парагвай е страна, известна в целия свят като мястото, в което започва дейността на Редукциите (движение на йезуитския орден за грижа за коренното население на Латинска Америка). Това беше едно от най-значителните проявления на евангелизацията и социална организация в историята. Евангелието беше душата и сърцето на тези общности, които не познаваха глада, безработицата, неграмотността или потисничество. Този исторически опит ни показва и днес, че е възможно едно по-хуманно общество. Където има любов между хората и желание да им се служи е възможно да бъдат създадени такива условия, които осигуряват за всеки един достъп до основните блага, така че никой да не остане с празни ръце.
Скъпи приятели, за мен е голямо удоволствие да видя толкова много различни асоциации, които са се посветили на изграждането на един още по-проспериращ Парагвай. Виждам ви като една велика симфония, всеки един от вас носител на собствената си специфика и богатство, но всички работещи съвместно за постигането на една хармонична цел. Това е, което има значение.
Обичам вашата страна, вашите съграждани, и, преди всичко, обичам бедните. Вие свидетелствате пред света, че е възможен и друг модел на развитие. Убеден съм, че вие притежавате най-голямата от всички сили: вашата човечност, вашата вяра, вашата любов.
Моля се на Нашата дева от Каакупе, на нашата Майка, да се грижи за вас и да ви пази, и да ви подкрепя във всички ваши усилия.
Източник: www.zenit.org
Скъпи Приятели,
Радвам се да бъда сред вас, представителите на гражданското общество, и да споделя вашите надежди и мечти за по-добро бъдеще. Благодаря на епископ Адалберто Мартинес Флорес, секретар на Епископската конференция на Парагвай, за топлите приветствени думи от ваше име.
Срещата с всички вас, всеки един от вас идващ от своя сектор или организация в парагвайското общество, всеки носещ своите собствени радости, тревоги, битки и надежди, ме кара да бъда благодарен на Бог. Неангажираните и апатични хора, които пасивно приемат нещата, каквито те са, са мъртви хора. Но у вас виждам жизненост и обещание. Бог винаги благославя това. Бог винаги е на страната на тези, които помагат да се подобри живота на неговите чеда. Със сигурност обаче проблемите и ситуациите на несправедливост съществуват. Но вглеждането и вслушването във вас ми помага да обновя своята надежда в Господ, Който продължава да работи сред своя народ. Вие представлявате много различни среди, ситуации и стремежи; всички заедно вие съставлявате парагвайската култура. Всички вие имате роля в преследването на общото благо. „В настоящото състояние на глобалното общество, където несправедливостта изобилства, а все по-голям брой хора са лишени от основните човешки права и са смятани за тежест“ (Laudato Si, 158), срещата с вас е истински дар за мен.
Бих искал да благодаря и на тези от вас, които зададоха своите въпроси. Те ми дадоха възможност да разбера на какво сте се посветили и да видя вашата готовност да продължите да работите заедно за благото на нацията.
1. В първия въпрос, със задоволство чух един млад човек да изказва тревогите си дали обществото е място на братство, справедливост, мир и достойнство за всеки. Младежките години са време на високи идеали. Важно е вие, младите, да осъзнавате, че истинското щастие идва от стремежа за превръщането на света в по-братско място! То идва от осъзнаването, че щастието и удоволствието не са синоними. Щастието изисква, за него е необходимо полагането на усилие и посвещение. Вие сте твърде важни, за да се задоволите с живот под един вид анестезия! Парагвай има голямо население от млади хора и това обогатява цялата нация. Затова мисля, че първото, което трябва да бъде направено, е енергията и светлината да не напускат вашите сърца и да продължавате да се съпротивлявате на все по-разпространения начин на мислене, който приема за безполезно и абсурдно да се стремим към неща, които изискват полагането на усилия. Бъдете посветени на нещо, бъдете посветени на някого. Не се страхувайте да поемате рискове. Не се страхувайте да дадете най-доброто от себе си!
Но не правете това сами. Опитайте се да говорите за тези неща помежду си, да се възползвате от живота, историята и мъдростта на по-възрастните, на бабите и дядовците ви. „Жертвайте“ много време, за да изслушате всички мъдри неща, на които те могат да ви научат. Те са пазителите на духовното наследство на вярата и ценностите, които формират народа и осветяват неговия път. Намерете утеха в силата на молитвата, в Исус. Молете Му се всекидневно. Той няма да ви разочарова. Исус, в паметта на вашия народ, е тайната, която може да запази радостно сърцето ви в търсене на братството, справедливостта, мира и достойнството. (…)
2. Втория въпрос е за диалога като средство за създаването на нация, която приобщава всички. Както знаем, диалогът не е нещо лесно. Има много трудности, които трябва да бъдат преодолени, а понякога изглежда сякаш усилията ни само усложняват всичко. Диалогът трябва да бъде изграден върху нещо. Той предполага и изисква култура на срещата. Срещата, която признава, че многообразието не само е нещо добро, но и необходимо. Така че не можем да тръгнем от допускането, че другият човек не е прав. Общото благо се постига, когато започваме от нашите различия, постоянно оставяйки място за други алтернативи. С други думи, търсете нещо ново. Недейте просто да взимате „вашето парче от тортата“, а дискутирайте, обмисляйте и откривайте заедно по-доброто решение за всички. Нерядко тази култура на срещата предполага и конфликт. Това е логично и дори желателно. Това не е нещо, от което трябва да се плашим или да пренебрегваме. По-скоро сме призвани да го разрешим. Това означава, че трябва да се „възправим срещу конфликта, да го разрешим и да го превърнем в брънка от веригата на един нов процес“ (Evangelii Gaudium 227), защото „единство е по-велико от конфликта“. (Пак там, 228). Единство, което не отменя различията, но ги изживява чрез солидарност и разбиране. Като се опитваме да разберем мисленето на другите, техния опит, техните надежди, ще успеем да видим по-ясни нашите споделени желания. Това е основата на срещата: всички ние сме братя и сестри, деца на същия Небесен Отец и всеки един от нас, с нашата специфична култура, език и традиции, има с какво да допринесе за общността. Истинските култури не са затворени в себе си, а са призвани да се срещат с други култури и да създават нови реалности. Без това основополагащо допускане, без тази основа на братството, ще бъде много трудно да се стигне до диалог. Ако някой си мисли, че има хора, култури, или ситуации, които са второкласни, третокласни или четвъртокласни … със сигурност нещата ще се развият зле, защото липсва базисният минимум, признаването на достойнството на другия.
3. Всичко това може да послужи при отговора на тревогите, изразени в третия въпрос. Как да чуем виковете на сиромаха, за да успеем да изградим общество, което приобщава? Фундаменталната част от помощта за бедните включва начина, по който те виждат нещата. Идеологическият подход е безполезен: в крайна сметка той води до това бедните да бъдат използвани в служба на чужди политически или лични интереси. (Evangelii Gaudium, 199). За да можем наистина да им помогнем, първото изискване е да бъдем истински загрижени за тяхната ценност, да ценим тяхната доброта. Да ги оценим означава да бъдем готови да се учим от тях. Бедните имат на какво да ни научат по отношение на човечността, добротата и саможертвата. Като християни ние имаме и още една причина, за да обичаме и да служим на бедните, тъй като в тях виждаме лицето и плътта на Христос, който осиромаша заради нас, та да се обогатим ние чрез Неговата сиромашия. (срв. 2 Кор. 8: 9).
Разбира се всяка страна има нужда от икономически ръст, от увеличаване на богатството и от осигуряването на достъп до него за всеки гражданин, без изключение. Но създаването на това богатство трябва винаги да бъде в служба на общото благо, а не само в полза на малцина. Нека да сме ясни по този въпрос. Преклонението пред древния златен телец (срв. Изх.32:1-35) се е завърнало по нов и безжалостен начин в идолопоклонството пред парите и в диктатурата на безличната икономика, лишена от същинска човешка цел. (Evangelii Gaudium, 55). Хората, заети с насърчаването на икономическото развитие са отговорни да направят това така, че то винаги да има човешко лице. Те държат в ръцете си възможността за осигуряване на заетост за много хора и по този начин – на раздаването на надежда за много семейства. Работата е право и тя носи достойнство. Хлябът на масата, покривът над главата на децата, осигуряването на здраве и образование за тях - това са съществени неща за човешкото достойнство, и предприемачите, политиците, икономистите, трябва да почувстват отговорността на това предизвикателство. Моля ги да не се поддават на един идолопоклоннически икономически модел, който е готов да пожертва човешкия живот на олтара на парите и печалбата. Това, което има значение в икономиката, бизнеса и политиката, е преди всичко човешката личност и средата, в която тя живее.
Парагвай е страна, известна в целия свят като мястото, в което започва дейността на Редукциите (движение на йезуитския орден за грижа за коренното население на Латинска Америка). Това беше едно от най-значителните проявления на евангелизацията и социална организация в историята. Евангелието беше душата и сърцето на тези общности, които не познаваха глада, безработицата, неграмотността или потисничество. Този исторически опит ни показва и днес, че е възможно едно по-хуманно общество. Където има любов между хората и желание да им се служи е възможно да бъдат създадени такива условия, които осигуряват за всеки един достъп до основните блага, така че никой да не остане с празни ръце.
Скъпи приятели, за мен е голямо удоволствие да видя толкова много различни асоциации, които са се посветили на изграждането на един още по-проспериращ Парагвай. Виждам ви като една велика симфония, всеки един от вас носител на собствената си специфика и богатство, но всички работещи съвместно за постигането на една хармонична цел. Това е, което има значение.
Обичам вашата страна, вашите съграждани, и, преди всичко, обичам бедните. Вие свидетелствате пред света, че е възможен и друг модел на развитие. Убеден съм, че вие притежавате най-голямата от всички сили: вашата човечност, вашата вяра, вашата любов.
Моля се на Нашата дева от Каакупе, на нашата Майка, да се грижи за вас и да ви пази, и да ви подкрепя във всички ваши усилия.
Източник: www.zenit.org
Сподели в:
