ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЕНЦИКЛИКАТА LAUDATO SI
На 18 юни 2015 г. беше представена енцикликата на папа Франциск Laudato Si, посветена на грижата за нашия общ дом. Събитието беше водено от кардинал Питър Кодво Апия Туксон, президент на папския съвет „Справедливост и мир“.
Документът беше представен от Йоан Зизиулас, Пергамски митрополит на православната Вселенска патриаршия, който изложи мнението си по богословието и духовността – уводните и заключителните теми на енцикликата; професор Джон Шеленбургер, основател и директор на Института за климата в Потсдам, Федерална република Германия, които беше представител на изследователите от областта на естествените науки, с които енцикликата встъпва в дълбок диалог и който наскоро беше назначен за редовен член на Папската Академия на науките; Каролин Ву, президент на Католическата служба за помощ и бивш декан на Бизнес колежа „Мендоса“ в Университета „Нотр Дам“ в САЩ, който представляваше секторите на икономиката, финансите и търговията, чийто отговор на големите предизвикателства пред опазването на околната среда са от ключово значение; и Валериа Мартано, учител с 20-годишен стаж в предградията на Рим, свидетел на разрушаването на околната среда и на човека, както на някои „добри практики“, символ на надеждата.
Говорителите посочиха, че Енцикликата се стреми да установи диалог с всички, както с отделните хора, така и с организации и институции, които споделят същите тревоги като папата, към които те подхождат от различни гледни точки, но които в днешната глобализирана ситуация са дълбоко взаимно свързани и допълващи се. „Диалогът беше възприет като метод от Светият отец от самото начало при подготовката за нейното написване“, отбеляза кардинал Туксон. „Папата се възползва от приноса и подкрепата на много хора. Някои, по-конкретно епископски конференции от всички континенти, са споменати конкретно… Имената на други, които взеха участие в различни етапи от работата … останаха неспоменати. Господ знае кого да възнагради за неговата щедрост и посвещение“.
Името на енцикликата е заето от възванието св. Франциск от Асизи: „Laudato Si‘ mi’ Signore“ – „Хвала, Тебе, мой Господи“. Позоваването на св. Франциск насочва към цялостното отношение, върху което се основава Енциклика, което е отношение на молитвено съзерцание, приканващо ни да видим в „бедняка от Асизи“ източник на вдъхновение“ и като същински пример за „грижата за уязвимите и за интегралната екология, която се изживява автентично и с радост“.
Пергамският митрополит Йоан Зизиулас посвети голяма част от своето изказване на икуменическия аспект в Laudato Si, споменавайки, че през 1989 г. Вселенският патриарх Деметриос публикува обръщение към всички християни и хора с добра воля, в което ги предупреждава за сериозността на екологичния проблем и за богословските и духовни последици от него. През същата година той предлага 1 септември всяка година да бъде посветена на молитва за околната среда. Тази дата, според православния календар, е първият ден на църковната година и сега тя е посветена на околната среда. Митрополитът предложи този ден на молитва за околната среда да бъде приет от всички християни.
„Вярвам, че значението на папската енциклика Laudato Si не се ограничава само до теологията. Виждам в нея важно икуменическо измерение, тъй като тя обединява разделените християни пред един общ проблем, който те трябва да решат съвместно. Живеем в епоха, в която фундаменталните екзистенциални проблеми преодоляват нашите традиционни разделения и ги релативизират почти до точката на тяхното изчезване. Погледнете, например, какво се случва днес в Близкия изток: нима тези, които преследват християните ги питат към коя Църква или изповедание принадлежат? Християнското единство по тези въпроси е всъщност реализирано чрез преследванията и кръвта – това е икуменизмът на мъченичеството“.
„По подобен начин заплахата от екологична криза преодолява и надхвърля нашите традиционни разделения. Опасността, пред която е изправен нашият общ дом, планетата, на която живеем, е описана в енциклика по начин, който не оставя никакво съмнение за екзистенциалната опасност, пред която сме изправени. Тази опасност е обща за всички нас, независимо от нашата църковна или изповедна идентичност. Също толкова общи трябва да бъдат и нашите усилия за предотвратяване на катастрофалните последици от настоящата ситуация. Енцикликата на папа Франциск е призив за единство – единство в молитвата за околната среда, единство в същото Евангелие на Творението, в обръщането на нашите сърца и нашия начин на живот към уважението и любовта към всеки и всичко, което ни е дадено от Бог“.
Професор Джон Шеленбургер продължи като отбеляза, че от технологична гледна точка достъпът до чиста енергия е не само възможно, всъщност тя е „достъпна в изобилие“. Необходимо е да развием средства за нейното правилно получаване и за отговорно управление на нашето потребление. Докато в продължение на десетилетия ние работим върху създаването на изключително скъп реактор, ние сме благословени с реактор, който работи съвършено и е достъпен за всички нас – Слънцето. Фотоволтаиците, вятърът и енергията от биомаса в крайна сметка са задвижвани от слънчевата светлина. Тези нови технологии могат да разкрият нови възможности пред бедните страни, където не съществуват мрежи за разпространението на електричеството, произвеждането от централизирани централи и където селищата често са разположение толкова далеч едно от друго, че правят развитието на такива преносни системи невъзможно. Също както мобилната телефония се разви без наличието на сложни система от наземни линии, развиващите се страни биха могли да прескочат етапа на изкопаемите и да навлязат в епохата на производство на енергия от възобновяеми източници“.
„Загрижеността за нашата планета не трябва да се превърне в трагедия за общностите. Това може да бъде история на една велика трансформация, която да се възползва от възможността за преодоляване на дълбоките неравенства. Тези неравенства се дължат на регионалното разпространение на изкопаеми горива, контролирани от малцина и експлоатирани постоянно. Днес вече са ясни последиците от нашите действия, ясни са и пътищата напред. Въпросът е какво е бъдещето, в което избираме да вярваме и да преследваме“.
Каролин Ву, президент на Католическите служби за помощ и бивш декан на Бизнес колежа „Мендоса“ на Университета „Нотр Дам“ в САЩ, като експерт в областта на икономиката и финансите, потвърди, че инвестирането в устойчивото развитие е „още една възможност за бизнеса, която да бъде печеливша за всички“, като се има предвид, че „множество изследвания са доказали астрономическите разходи за справяне с крайбрежните бедствия, повишаването на нивата на реките, сушите и бурите, опустошаващи земеделската продукция или загубата на производителност в резултат на увеличаващите се горещи дни и кризите в здравето на хората, пораждани от замърсяването. … Бизнесът може да играе важна роля, като помогне на потребителите да се превърнат в отговорни потребители. Създаването на производства, които свеждат до минимум отпадъците и се възползват от възобновяеми източници на енергия, повишават ефективността и позволяват рециклирането, възстановяване и повторно им използване, предоставя нови възможности за бизнеса, който пък открива
нови перспективи пред потребителите“.
„Енцикликата определено потвърждава важната роля, която е призван бизнесът да играе, но папа Франциск подчертава и необходимостта от партньорство между публичния и частния сектор или както той се изразява – необходимостта „от диалог между политиката и икономиката в името на човешката реализация.“ Тъй като както публичният, така и частният сектор имат една и съща цел, и са интегрирани в една и съща житейска мрежа, те трябва да действат в хармония. Понякога това означава бизнесът да бъде по-възприемчив за по-силна форма на регулация, особено във финансовия сектор. Това също така означава бизнесът да възприеме новите Цели за устойчиво развитие и необходимостта да се включи в борбата срещу климатичните промени. В крайна сметка, бизнесът е човешко начинание и той трябва да се бори за истинското човешко развитие и общото благо“.
Накрая, учителката Валерия Мартано се спря на човешката екология, заплашена от замърсяването, лошите услуги и всеобщия индивидуализъм, които представляват предизвикателство пред християните. Качеството на живота в предградията е ниско, отбелязва тя: „налице е струпване на гняв и чувство на отхвърляне. Твърде много хора са лишени от достойнството на собствения дом, като общността на ромите, а често ние сме свидетели на разрушаването на некачествени жилища без да се предлага алтернатива. Възрастните хора са „отхвърлени“ от социалната тъкан и се намират в периферните институции. … В някои квартали наблюдаваме насилие. … От години, заедно с общността на св. Егидий, работим за спасяването на определени пространства от замърсяването. … Започвайки с най-слабите – децата, възрастните, хората в неравностойни положение – ние се стремим да възстановим човешката тъкан. … Обръщайки внимание на слабите, ние бихме могли да обновим лицето на предградията и да намерим енергиите, които обновява човешката екология.“.
„Енцикликата ни приканва да приложим в практика стремежът за постигане на нашето общо благо“, завърши тя. „Градът и околната среда са нашият общ дом. Често живеем своя живот според човешкия си дневен ред: фрагментарно и противоречиво. Всяко личност се опитва да спаси себе си, на собственото си място. Всеки следва собствения си интерес. Но има и „общностно спасение“, което започва от включването на слабите, което е ценен източник на интегралната екология“.
Източник: Vatican Information Service
Документът беше представен от Йоан Зизиулас, Пергамски митрополит на православната Вселенска патриаршия, който изложи мнението си по богословието и духовността – уводните и заключителните теми на енцикликата; професор Джон Шеленбургер, основател и директор на Института за климата в Потсдам, Федерална република Германия, които беше представител на изследователите от областта на естествените науки, с които енцикликата встъпва в дълбок диалог и който наскоро беше назначен за редовен член на Папската Академия на науките; Каролин Ву, президент на Католическата служба за помощ и бивш декан на Бизнес колежа „Мендоса“ в Университета „Нотр Дам“ в САЩ, който представляваше секторите на икономиката, финансите и търговията, чийто отговор на големите предизвикателства пред опазването на околната среда са от ключово значение; и Валериа Мартано, учител с 20-годишен стаж в предградията на Рим, свидетел на разрушаването на околната среда и на човека, както на някои „добри практики“, символ на надеждата.
Говорителите посочиха, че Енцикликата се стреми да установи диалог с всички, както с отделните хора, така и с организации и институции, които споделят същите тревоги като папата, към които те подхождат от различни гледни точки, но които в днешната глобализирана ситуация са дълбоко взаимно свързани и допълващи се. „Диалогът беше възприет като метод от Светият отец от самото начало при подготовката за нейното написване“, отбеляза кардинал Туксон. „Папата се възползва от приноса и подкрепата на много хора. Някои, по-конкретно епископски конференции от всички континенти, са споменати конкретно… Имената на други, които взеха участие в различни етапи от работата … останаха неспоменати. Господ знае кого да възнагради за неговата щедрост и посвещение“.
Името на енцикликата е заето от възванието св. Франциск от Асизи: „Laudato Si‘ mi’ Signore“ – „Хвала, Тебе, мой Господи“. Позоваването на св. Франциск насочва към цялостното отношение, върху което се основава Енциклика, което е отношение на молитвено съзерцание, приканващо ни да видим в „бедняка от Асизи“ източник на вдъхновение“ и като същински пример за „грижата за уязвимите и за интегралната екология, която се изживява автентично и с радост“.
Пергамският митрополит Йоан Зизиулас посвети голяма част от своето изказване на икуменическия аспект в Laudato Si, споменавайки, че през 1989 г. Вселенският патриарх Деметриос публикува обръщение към всички християни и хора с добра воля, в което ги предупреждава за сериозността на екологичния проблем и за богословските и духовни последици от него. През същата година той предлага 1 септември всяка година да бъде посветена на молитва за околната среда. Тази дата, според православния календар, е първият ден на църковната година и сега тя е посветена на околната среда. Митрополитът предложи този ден на молитва за околната среда да бъде приет от всички християни.
„Вярвам, че значението на папската енциклика Laudato Si не се ограничава само до теологията. Виждам в нея важно икуменическо измерение, тъй като тя обединява разделените християни пред един общ проблем, който те трябва да решат съвместно. Живеем в епоха, в която фундаменталните екзистенциални проблеми преодоляват нашите традиционни разделения и ги релативизират почти до точката на тяхното изчезване. Погледнете, например, какво се случва днес в Близкия изток: нима тези, които преследват християните ги питат към коя Църква или изповедание принадлежат? Християнското единство по тези въпроси е всъщност реализирано чрез преследванията и кръвта – това е икуменизмът на мъченичеството“.
„По подобен начин заплахата от екологична криза преодолява и надхвърля нашите традиционни разделения. Опасността, пред която е изправен нашият общ дом, планетата, на която живеем, е описана в енциклика по начин, който не оставя никакво съмнение за екзистенциалната опасност, пред която сме изправени. Тази опасност е обща за всички нас, независимо от нашата църковна или изповедна идентичност. Също толкова общи трябва да бъдат и нашите усилия за предотвратяване на катастрофалните последици от настоящата ситуация. Енцикликата на папа Франциск е призив за единство – единство в молитвата за околната среда, единство в същото Евангелие на Творението, в обръщането на нашите сърца и нашия начин на живот към уважението и любовта към всеки и всичко, което ни е дадено от Бог“.
Професор Джон Шеленбургер продължи като отбеляза, че от технологична гледна точка достъпът до чиста енергия е не само възможно, всъщност тя е „достъпна в изобилие“. Необходимо е да развием средства за нейното правилно получаване и за отговорно управление на нашето потребление. Докато в продължение на десетилетия ние работим върху създаването на изключително скъп реактор, ние сме благословени с реактор, който работи съвършено и е достъпен за всички нас – Слънцето. Фотоволтаиците, вятърът и енергията от биомаса в крайна сметка са задвижвани от слънчевата светлина. Тези нови технологии могат да разкрият нови възможности пред бедните страни, където не съществуват мрежи за разпространението на електричеството, произвеждането от централизирани централи и където селищата често са разположение толкова далеч едно от друго, че правят развитието на такива преносни системи невъзможно. Също както мобилната телефония се разви без наличието на сложни система от наземни линии, развиващите се страни биха могли да прескочат етапа на изкопаемите и да навлязат в епохата на производство на енергия от възобновяеми източници“.
„Загрижеността за нашата планета не трябва да се превърне в трагедия за общностите. Това може да бъде история на една велика трансформация, която да се възползва от възможността за преодоляване на дълбоките неравенства. Тези неравенства се дължат на регионалното разпространение на изкопаеми горива, контролирани от малцина и експлоатирани постоянно. Днес вече са ясни последиците от нашите действия, ясни са и пътищата напред. Въпросът е какво е бъдещето, в което избираме да вярваме и да преследваме“.
Каролин Ву, президент на Католическите служби за помощ и бивш декан на Бизнес колежа „Мендоса“ на Университета „Нотр Дам“ в САЩ, като експерт в областта на икономиката и финансите, потвърди, че инвестирането в устойчивото развитие е „още една възможност за бизнеса, която да бъде печеливша за всички“, като се има предвид, че „множество изследвания са доказали астрономическите разходи за справяне с крайбрежните бедствия, повишаването на нивата на реките, сушите и бурите, опустошаващи земеделската продукция или загубата на производителност в резултат на увеличаващите се горещи дни и кризите в здравето на хората, пораждани от замърсяването. … Бизнесът може да играе важна роля, като помогне на потребителите да се превърнат в отговорни потребители. Създаването на производства, които свеждат до минимум отпадъците и се възползват от възобновяеми източници на енергия, повишават ефективността и позволяват рециклирането, възстановяване и повторно им използване, предоставя нови възможности за бизнеса, който пък открива
нови перспективи пред потребителите“.
„Енцикликата определено потвърждава важната роля, която е призван бизнесът да играе, но папа Франциск подчертава и необходимостта от партньорство между публичния и частния сектор или както той се изразява – необходимостта „от диалог между политиката и икономиката в името на човешката реализация.“ Тъй като както публичният, така и частният сектор имат една и съща цел, и са интегрирани в една и съща житейска мрежа, те трябва да действат в хармония. Понякога това означава бизнесът да бъде по-възприемчив за по-силна форма на регулация, особено във финансовия сектор. Това също така означава бизнесът да възприеме новите Цели за устойчиво развитие и необходимостта да се включи в борбата срещу климатичните промени. В крайна сметка, бизнесът е човешко начинание и той трябва да се бори за истинското човешко развитие и общото благо“.
Накрая, учителката Валерия Мартано се спря на човешката екология, заплашена от замърсяването, лошите услуги и всеобщия индивидуализъм, които представляват предизвикателство пред християните. Качеството на живота в предградията е ниско, отбелязва тя: „налице е струпване на гняв и чувство на отхвърляне. Твърде много хора са лишени от достойнството на собствения дом, като общността на ромите, а често ние сме свидетели на разрушаването на некачествени жилища без да се предлага алтернатива. Възрастните хора са „отхвърлени“ от социалната тъкан и се намират в периферните институции. … В някои квартали наблюдаваме насилие. … От години, заедно с общността на св. Егидий, работим за спасяването на определени пространства от замърсяването. … Започвайки с най-слабите – децата, възрастните, хората в неравностойни положение – ние се стремим да възстановим човешката тъкан. … Обръщайки внимание на слабите, ние бихме могли да обновим лицето на предградията и да намерим енергиите, които обновява човешката екология.“.
„Енцикликата ни приканва да приложим в практика стремежът за постигане на нашето общо благо“, завърши тя. „Градът и околната среда са нашият общ дом. Често живеем своя живот според човешкия си дневен ред: фрагментарно и противоречиво. Всяко личност се опитва да спаси себе си, на собственото си място. Всеки следва собствения си интерес. Но има и „общностно спасение“, което започва от включването на слабите, което е ценен източник на интегралната екология“.
Източник: Vatican Information Service
Сподели в:
