ТРИ КЛЮЧОВИ ДУМИ ЗА СЕМЕЙСТВОТО: МОЛЯ, БЛАГОДАРЯ, СЪЖАЛЯВАМ
„Моля, благодаря и съжалявам“ са трите думи, които папа Франциск би написал „на вратата на всеки семеен дом“, тъй като те са ключа за добър и мирен живот вътре и извън дома. Те са прости думи, които е много по-лесно да се изкажат, отколкото да се приложат на практика, но те „съдържат голяма сила: силата за съхраняването на дома, дори при множество трудности и изпитания; когато тези думи отсъстват, се отворят пукнатини, които могат да причинят разпад на семейството“.
Папата посвети своя катехизис по време на общата аудиенция на 13 май 2015 г. на тези три думи, които обичайно се примат за израз на учтивост. „Един велик епископ, св. Франциск Салски, казва, че добротата е половината път към святостта. Все пак, „бъдете внимателни“, предупреди папата, „тъй като историята съдържа многобройни примери за формализма на добрите маниери, които са превърнати в маска, зад която се крие сухотата на сърцето и листа на интерес към другите… Дори религията не е имунизирана срещу тази опасност, тъй като и в нея формалното спазване на правилата може да доведе до духовна суета. Дяволът, който изкушава Исус, също показва добри обноски и цитира Свещеното писание. Стилът му изглежда правилен, но намеренията му са да ни отклони от истината за Божията любов“.
Първата дума е „моля“. „Навлизането в живота на друг човек, дори когато този човек е част от нашия живот, изисква деликатност и ненатрапчивост, основана на обновяването на сърцето и уважението. Следователно доверието не ни дава право да приемаме всичко за даденост. Колкото по-интимна и дълбока е любовта, толкова повече тя изисква другия да има свободата да отвори вратата на своето сърце.“
Втората фраза е „благодаря“. „Понякога“, сподели Светият отец, „изглежда, сякаш сме се превърнали в цивилизация на лошите обноски и грубите думи. ... Учтивостта и способността за благодарност са виждани като знак за слабост, а понякога дори пораждат недоверие. На тази тенденция трябва да се противопостави самото семейство. Трябва да бъдем непримирими и да се учим на това да благодарим и да бъдем признателни: върху това се основава достойнството на личността и социалната справедливост. Ако този подход бъде пренебрегнат в живота на семейството, загубата ще бъде за цялото общество.“
Третата дума е „съжалявам“, тъй като, „когато тя отсъства, малките драскотини се разширяват … и може да се превърнат в дълбоки окопи. Неслучайно молитвата, на която ни учи Исус, Господнята молитва, която обобщава всички най-важни въпроси в нашия живот, съдържа израза „прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници“. Призванието на собствените грешки и готовността за възстановяване на загубеното уважение, искреност, любовта – това прави човека достоен за опрощение. … Ако не сме способни на извинение, не сме способни и на опрощение. … Много наранени чувства, много поражения в семейството започват от отсъствието на тази скъпа дума: „съжалявам“. В семейния живот може да има много спорове … но аз ви съветвам да не допускате и един ден да завърши без да сте постигнали мир. А за това е достатъчно един малък жест“.
„Тези три ключови думи за семейството са прости думи, които в първия миг може да ни накарат дори да се усмихнем. Но … изглежда твърде често ги пренебрегваме. Нека Господ ни помогне да възстановим тяхното място в нашите сърца, в нашите домове, и в нашия съвместен граждански живот“.
Източник: Vatican Information Service
Папата посвети своя катехизис по време на общата аудиенция на 13 май 2015 г. на тези три думи, които обичайно се примат за израз на учтивост. „Един велик епископ, св. Франциск Салски, казва, че добротата е половината път към святостта. Все пак, „бъдете внимателни“, предупреди папата, „тъй като историята съдържа многобройни примери за формализма на добрите маниери, които са превърнати в маска, зад която се крие сухотата на сърцето и листа на интерес към другите… Дори религията не е имунизирана срещу тази опасност, тъй като и в нея формалното спазване на правилата може да доведе до духовна суета. Дяволът, който изкушава Исус, също показва добри обноски и цитира Свещеното писание. Стилът му изглежда правилен, но намеренията му са да ни отклони от истината за Божията любов“.
Първата дума е „моля“. „Навлизането в живота на друг човек, дори когато този човек е част от нашия живот, изисква деликатност и ненатрапчивост, основана на обновяването на сърцето и уважението. Следователно доверието не ни дава право да приемаме всичко за даденост. Колкото по-интимна и дълбока е любовта, толкова повече тя изисква другия да има свободата да отвори вратата на своето сърце.“
Втората фраза е „благодаря“. „Понякога“, сподели Светият отец, „изглежда, сякаш сме се превърнали в цивилизация на лошите обноски и грубите думи. ... Учтивостта и способността за благодарност са виждани като знак за слабост, а понякога дори пораждат недоверие. На тази тенденция трябва да се противопостави самото семейство. Трябва да бъдем непримирими и да се учим на това да благодарим и да бъдем признателни: върху това се основава достойнството на личността и социалната справедливост. Ако този подход бъде пренебрегнат в живота на семейството, загубата ще бъде за цялото общество.“
Третата дума е „съжалявам“, тъй като, „когато тя отсъства, малките драскотини се разширяват … и може да се превърнат в дълбоки окопи. Неслучайно молитвата, на която ни учи Исус, Господнята молитва, която обобщава всички най-важни въпроси в нашия живот, съдържа израза „прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници“. Призванието на собствените грешки и готовността за възстановяване на загубеното уважение, искреност, любовта – това прави човека достоен за опрощение. … Ако не сме способни на извинение, не сме способни и на опрощение. … Много наранени чувства, много поражения в семейството започват от отсъствието на тази скъпа дума: „съжалявам“. В семейния живот може да има много спорове … но аз ви съветвам да не допускате и един ден да завърши без да сте постигнали мир. А за това е достатъчно един малък жест“.
„Тези три ключови думи за семейството са прости думи, които в първия миг може да ни накарат дори да се усмихнем. Но … изглежда твърде често ги пренебрегваме. Нека Господ ни помогне да възстановим тяхното място в нашите сърца, в нашите домове, и в нашия съвместен граждански живот“.
Източник: Vatican Information Service