Папа Франциск посвети катехизиса си по време на Общата аудиенция на последните три дни от Страстната седмица (Великденския Triduum) - кулминацията на литургичната година „и на нашия християнски живот“. Те започват с Велики Четвъртък и отбелязването на Тайната вечеря, на която Исус предлага на Отца Своето Тяло и Кръв в хляба и виното и ни учи да повтаряме тази жертва в негова памет.
 

„В разказа за този момент Евангелието ни припомня измиването на нозете, което има същия смисъл като Евхаристията, но от друга гледна точка“, каза Светият отец пред вярващите, събрани на площад „Свети Петър“. „Исус, подобно на слуга, измива нозете на Симон Петър и на останалите единадесет ученика. С този пророчески жест той осмисля Своя живот и страсти като служение на Бога и на Своите братя. ... Същото се случва и в нашето Кръщение, когато Божията благодат ни очиства от греха и ни облича в Христос. Същото се случва и всеки път, когато честваме Господа в Евхаристията: постигаме единство с Христос, за да се подчиним на Неговата заповед да се обичаме един друг както Той ни е възлюбил. Ако ние приемам Светото причастие без искрена готовност да измием нозете на другите, ние не разпознаваме Тялото Господне“.
 

В литургията на Разпети петък размишляваме върху тайната на смъртта на Христос и се покланяме на Кръста. „В последните мигове от живота Си, преди да предаде духа Си на Своя Отец, Христос казва: „Свърши се“. … Това означава, че делото на спасението се е изпълнило, че всички Писания са намерили своето изпълнение в любовта на Христос, жертвения агнец. Исус, чрез Своята жертва, преобразява най-голямата неправда в най-най-великата любов“.
 

Папата отбеляза, че през вековете много мъже и жени, посредством своето свидетелство, са „отразявали лъчите на тази съвършена, пълна, незамърсена любов“, давайки примери за героично свидетелство на нашето време. Италианският свещеник и мисионер в Турция Андреа Санторо, който малко преди да бъде убит в църквата на Трабзон на 5 февруари 2006 г., написа: „Тук съм за да живея сред този народ и да позволя и на Христос да живее, като Му предоставя своята плът… Ставаме способни на  спасение само чрез предлагането на нашата плът. Злото на света трябва да се яви, болката да се сподели, да се абсорбира в нечия плът до край, както направи Исус“. „Този и много примери подкрепят стремежа ни да предложим нашия собствен живот като дар на любовта на нашите братя, подражавайки на Исус“, възкликна папата.
 

На Велика събота „Църквата съзерцава Христовия покой в гроба след победоносна битка на Кръста. На Велика събота Църквата още веднъж се идентифицира с Мария: цялата наша вяра се вписва в нея, първият и най-съвършен ученик, първият и най-съвършен вярващ. В тъмнината, обгърнала Творението, тя поддържа пламъка на вярата, като продължава да се надява на Възкресението на Исус“.

 

По време на голямо Великденско бдение, „ние честваме Възкръсналия Христос като центъра и целта на космоса и историята; оставаме будни в очакване на Неговото завръщане, когато ще настъпи Възкресението. Понякога тъмнината на нощта изглежда, че обзема душата, понякога си мислим, че „повече няма какво да се направи“, а сърцето повече не намира сили да обича. … Но точно в този мрак Христос запалва пламъка на Божията любов, блясък, който разкъсва тъмнината, възвестявайки ново начало. Камъкът на страданията е преобърнат, за да се превърне в място на надеждата. Това е великата тайна на Великден! В тази свята нощ Църквата ни дава светлината на Възкресението, за да преодолеем вътрешното съжаление и да открием надеждата, открита към пълнотата на бъдещето: Христос победи смъртта, и ние сме заедно с Него. Животът ни не свършва в гробницата!“
 

„През тези три дни от Страстната седмица, нека посветим себе си на спомена за Христовите страсти, нека навлезем в тайната, като приемем като собствени Неговите чувства и отношение, следвайки думите на Апостол Павел: „Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос“ Тогава наша ще бъде и радостта от Възкресението“, завърши папата.

 

 Източник: Vatican Information Service