Католическа Църква

ПРОПОВЕД НА ЦВЕТНИЦА: БОГ СМИРИ СЕБЕ СИ ЗАРАДИ СВОЯ НАРОД

В неделя на 29 март 2015 г. на площад „Св. Петър“ папа Франциск отслужи тържествено богослужение за Цветница и Страстите Господни. В центъра на площада, близо до обелиска, папата благослови палмови и маслинови клонки, а след шествието служи Света Литургия за Страстите Господни. В тържественото богослужение участие взеха и младежи от Рим и други диоцези, във връзка с отбелязването на 30-ия Световен ден на младежта, който се провежда под надслов „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“.


Следва пълния текст на проповедта, произнесена от папа Франциск след разказа за Страстите Господни от Евангелието на Марк:


„В центъра на това честване, което изглежда толкова тържествено, стоят думите, които чухме от Посланието до филипяните: Той „смири Себе си“. В центъра стои унижението на Исус. Тези думи ни показват Божия път, което означава, че това е пътят, който и ние трябва да следваме като християни: пътят на смирението. Път, който постоянно ни изумява и обърква: никога няма да привикнем да виждаме смирен Бог!


Смирението е Божият път: Бог се смирява, за да върви заедно със Своя народ, за да им посочи тяхното неверие. Това ни е показано, когато четем историята за Изхода. Колко унизително е за Бог да чува цялото това недоволство, всички оплаквания срещу Моисей, които в крайна сметка са насочени към Него, техния Отец, Който ги освободи от робството и ги води по пътя през пустинята към обетованата земя.


През тази седмица, Страстната седмица, която ни води към Великден, ние също ще поемем по пътя на това принизяване на Христос. Само така тази седмица ще стане „страстна“ и за нас. Ще почувстваме презрението на водачите на народа и опитите им да го спрат. Ще присъстваме на предателството на Юда, един от Дванадесетте, който ще Го продаде за тридесет сребърника. Ще видим Господ задържан и изведен като престъпник; изоставен от Неговите ученици, завлечен пред Синедриона, осъден на смърт, бит и обиждан. Ще чуем Петър, „камъка“ сред учениците, да се отрича от Него на три пъти. Ще чуем виковете на тълпата, подстрекавана от нейните водачи, която иска освобождаването на Варава и разпъването на Исус. Ще Го видим подигран от войниците, облечени в багреница и с трънен венец. И тогава, когато Той поема по своя труден път в подножието на Кръста, ще чуем възгласите на народа и неговите водачи, които Му се подиграват, че е Цар и Син Божи. Това е Божият път, няма друг път. Не може да има смирение без унижение.


Поемайки по този път, Божият Син приема „образ на раб“. Смирението означава също и служение. Това означава да се разголиш и да сториш място за Бог. Да се „принизиш“, както е казано Писанието. Това – принизяването на себе си – е най-великото смирение.


Но съществува и един друг път, който е обратен на този на Бог. Това е пътят на света, светския път. Светът предлага пътя на суетата, гордостта, успеха, това е другият път. Лукавият предложи този път и на Исус и Го изкуши в пустинята. Но Исус го отхвърли. Заедно с Него и само с подкрепата на Неговата благодат ние също можем да преодолеем това изкушение на суетата, този стремеж към света, не само в определени важни моменти, но и във всекидневния ни живот. По този път ние сме подкрепяни и утешавани от примера на толкова много мъже и жени, които в тишината и самота поставят себе си всеки ден в служба на другите: на болен роднина, на самотен възрастен човек, на човек с увреждане или бездомник.


Мислим също и за унижението, изтърпяно от всички онези, които заради своята вярност на Евангелието са подложени на дискриминация и плащат висока лична цена за това. Мислим също за нашите братя и сестри, които са преследвани, защото са християни, за мъчениците на нашето време – които са толкова много. Те отказват да се отрекат от Исус и понасят с достойнство обидите и нападките. Те следват Неговия път. Можем да ги наречем „облак свидетели“, те са мъчениците на нашето време.

 

През тази седмица, нека се посветим решително на следването на този път на смирението, с огромна любов към Него, Нашият Господ и Спасител. Любовта ще ни води и ще ни даде сили. Защото ние ще бъдем там, където е и Той“.


Източник: Vatican Information Service