Скъпи млади приятели,

Продължаваме нашето духовно поклонничество към Краков, където през юли 2016 г. ще се проведе следващата международна среща за Световния ден на младежта. Като водач в нашето пътуване сме избрали Блаженствата. Миналата година се спряхме на Блаженството на бедните духом, в контекста на Проповедта на планината. Заедно открихме революционния смисъл на Блаженствата и могъщия призив на Исус да се впуснем смело във вълнуващото търсене на щастие. Тази година ще се спрем на шестото

Блаженство: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“. (Мат. 5:8)
 

1. Желанието за щастие
Думата „блажен“, или „щастлив“, се споменава девет пъти в тази първа велика проповед (срв. Мат. 5:1-12). Тази дума е като припев, който напомня за призива на Бог заедно с Него да напредваме по пътя, който въпреки множеството предизвикателства, води към истинското щастие.
Скъпи млади приятели, това търсене на щастието е споделяно от хората от всички времена и всички възрасти. Бог е заложил в сърцето на всеки мъж и жена неудържим стремеж към щастие, към изпълнение. Не сте ли забелязали, че сърцата ви са винаги неспокойни, винаги търсят съкровище, което може да задоволи жаждата им за безкрайността?
 

Прекрасното „блаженство“, към което сме призвани, е разкрито в първите глави на книга Битие. То се състои в съвършеното общение с Бога, с другите, с природата и със себе си. Способността да се обърнем свободно към Бог, да Го видим и бъдем близо до Него, е част от Неговия замисъл за нас от самото начало; Неговата божествена светлина трябва да освети всяко човешко отношение с истина и откритост. В състояние на първична чистота не имало нужда от маски, не са били нужни плановете как да се скрием едни от други. Всичко е било ясно и чисто.
 

Когато Адам и Ева се поддават на изкушението и прекъсват тази връзка на доверие и общение с Бог, грехът навлиза в историята на човечеството (срв. Бит. 3). Последиците стават ясни веднага, вътре в самите тях, в отношенията помежду им и с природата. Колко драматични са тези последици! Първичната чистота изчезва. От този момент нататък вече не сме способни да стоим близо до Бог. Мъжете и жените започват да се крият, да прикриват голотата си. Лишени от светлината, която идва от съзерцаването на Господа, те виждат всичко около тях превратно. Вътрешният компас, който ги е водил в търсенето на щастие, е загубил отправната си точка, а стремежът към власт, богатство, собственост и търсенето на удоволствие на всяка цена ги извежда до бездната на скръбта и мъката.
В Псалмите чуваме молбата, с която човечеството от дълбините на сърцето си се обръща към Бог: „Кой ще ни покаже добрини? Яви ни светлината на лицето Си, Господи!“ (Пс. 4:7). Отецът, в своята безкрайна доброта, отговоря на тази молба като изпраща своя Син. В Исус Бог приема човешко лице. Чрез Своето Въплъщение, живот, смърт и Възкресение, Исус ни освобождава от греха и разкрива пред нас нови и немислими досега хоризонти.
 

Скъпи млади мъже и жени, в Христос откривате изпълнено вашето желание за доброта и щастие. Той единствен може да задоволи вашите най-дълбоки копнежи, толкова често затъмнявани от светски обещания. Както казва св. Йоан Павел ІІ: „Той е красотата, която ви привлича толкова силно, Той е Този, Който ви изпълва с тази жажда за пълнота, която не ви позволява да направите компромис; Той е Този, Който ви зове да отхвърлите маските и фалшивия живот; Той е Този, Който чете в сърцата най-дълбоките ви избори, избори, които другите опитват да отклонят. Исус е Този, Който вписва във вашите сърца желанието да извършите нещо велико във вашия живот.“ (Размисъл по време на молитвеното бдение в Тор Вергата, 19 август 2000 г.).
 

2. Блажени чистите по сърце…
Нека сега да се опитаме да разберем как това блаженство може да бъде придобито чрез чистотата на сърцето. На първо място, трябва да осмислим библейския смисъл на думата сърце. В мисленето на юдеите сърцето е центърът на чувствата, намеренията и мислите на човешката личност. Библията ни учи, че Бог не гледа на лице, а на сърце (срв. 1 Цар. 16:7), можем да кажем, че ние виждаме Бог със сърцето си. Това е така, защото сърцето е човешкото същество в неговата цялост, единство на тяло и душа, неговата или нейната способност да обича и да бъде обичан.
 

Що се отнася до разбирането за думата чист, гръцката дума, използвана от евангелист Матей е katharos, което означава чист, непокварен, неопетнен. В Евангелието виждаме, че Исус отрича някои възгледи за чистота, свързани с външни практики, такива, които забраняват всякакви контакти с неща или хора (включително прокажени и непознати) защото ги смята за нечисти. На фарисеите, които, подобно на мнозина юдеи от тази епоха, не ядат нищо, без преди това да са извършили ритуалното очистване и които спазват множество традиции за чистите съдове, Исус заповядва категорично: „нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, користолюбие, обиди, лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство.“. (Марк. 7:15, 21-22).
 

Откъде, тогава, се ражда щастието на чистото сърце? От думите на Исус за злините, които правят човека нечист разбираме, че този въпрос е свързан преди всичко с нашите отношения. Всеки един от нас трябва да се научи да различава какво може да „оскверни“ неговото или нейното сърце, за да настрои правилно и открито своето съзнание, така че да може да „познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия.“ (Рим. 12:2). Необходимо е да имаме здравословна загриженост за творението, за чистотата на въздуха, водата и храната, но колко повече трябва да направим, за да защитим чистотата на най-ценното от всички неща: нашето сърцето и отношения. Тази „човешка екология“ ще ни помогне да вдишваме чистия въздух, който идва от красотата, от истинската любов и от светостта.
 

Веднъж ви попитах: „Къде е вашето съкровище? В какво вашето сърце намира покой?“ (срв. Разговор с млади хора от Белгия, 21 март 2014 г.). Сърцата ни могат да бъдат привързани към истински или фалшиви съкровища, могат да открият истински покой, но могат и да задрямат, да станат лениви и летаргични. Най-голямото благо, което можем да получим в живота, е връзката ни с Бога. Убедени ли сте в това? Съзнавате ли, колко сте ценни в очите на Бог? Разбирате ли, че сте обичани от Него безусловно? Когато загубим съзнанието за това, ние, хората, се превръщаме в неразбираема загадка, тъй като именно знанието, че сме обичани безусловно от Бог носи смисъла на нашия живот. Помните ли разговора, който Исус води с богатия младеж? (срв. Марк. 10:17-22). Евангелист Марк отбелязва, че Господ го погледнал и го възлюбил, приканил го да Го последва и така да открие истинското богатство. Надявам се, скъпи млади приятели, че този любящ взор на Христос ще ви съпътства през целия ви живот.
 

Младостта е периодът от живота, в който желанието за любов, която да бъде истинска, красива и голяма, разцъфтява в сърцата ви. Колко силна е тази способност да обичате и да бъдете обичани! Не позволявайте това съкровище да бъде унижено, развалено или унищожено. Това се случва, когато започнем да използваме нашите ближни за собствените си егоистични цели, като обекти за удоволствие. Тогава сърцата се разбиват и това открива пътя за тъгата. Призовавам ви: Не се плашете от истинската любов, от любовта, на която ни учи Исус и която св. Павел описва като „дълготърпелива и пълна с милост“. Св. Павел казва: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява“. (1 Кор. 13:4-8)
 

Като ви насърчавам да преоткриете красотата на човешкото призвание за любов, ви призовавам да се разбунтувате срещу широко разпространената тенденция любовта да бъде сведена до нещо банално, да бъде ограничена само до нейния сексуален смисъл, да бъде лишена от основните си качества на красотата, общението, вярността и отговорността. Скъпи млади приятели, „в културата на релативизма и мимолетните изживявания, мнозина проповядват необходимостта човек „да се наслаждава“ на момента. Те казват, че не си струва да се поемат обети за цял живот, да се взимат трайни решения, „завинаги“, защото не знаем какво ще ни поднесе утрешния ден. Вместо това ви моля да бъдете революционери, да плувате срещу течението; да, моля ви да се разбунтувате срещу тази култура, която вижда всичко като временно и ви приема като неспособни на истинска отговорност, неспособни на истинска любов. Вярвам във вас и се моля за вас. Имайте смелостта да „плувате срещу течението“. Имайте и смелостта да бъдете щастливи“. (Среща с доброволци за ХХVІІІ Световен ден на младежта).
Вие, младежите, сте смели приключенци! Ако поискате да откриете богатото учение на Църквата за любовта, ще видите, че християнството не се състои от поредица от забрани, които препятстват нашето желание за щастие, а по-скоро е житейски проект, който може да плени нашите сърца.
 

3. ... защото те ще видят Бог
 

В сърцето на всеки мъж и жена постоянно звучи Божията покана „Търсете лицето ми!“ (Пс. 26:8). Същевременно трябва постоянно да съзнаваме, че сме бедни грешници. Например, четем в Книгата на Псалмите: „ Кой ще възлезе на планината Господня, или кой ще застане на Неговото свето място? Оня, чиито ръце са невинни и сърцето чисто“. (Пс. 23:3-4). Но никога не трябва да се страхуваме или обезкуражаваме: навсякъде в Библията и в историята на всеки един от нас виждаме, че винаги Бог е Този, който прави първата стъпка. Той ни очиства, за да можем да застанем в Неговото присъствие.
Когато пророк Исаия чува призива на Господ да говори, той е ужасен и казва: „Горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста“. (Ис. 6:5). Но Господ го пречиства, като му изпраща ангел, който докосва устните му и му казва: „твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти“" (ст. 7). В Новия Завет, когато на брега на Генисаретското езеро Исус призовава първите си ученици и извършва чудото с улова на рибата, Симон Петър пада в коленете Исусови и възкликва: „иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.“ (Лк. 5:8). А Исус му отговаря веднага: „Не бой се; отсега ще ловиш човеци.“ (ст. 10). А когато един от учениците пита Исус:  „Господи, покажи ни Отца, и стига ни“, Учителят му отговоря: „Който е видял Мене, видял е Отца“. (Иоан. 14:8-9).
 

Господният призив за среща с Него е отправен към всеки един, независимо от мястото или ситуацията, в която човек се намира. Достатъчно е желанието на християните за „обновена лична среща с Исус Христос или поне да бъдат готови да Го допуснат за среща; моля всички вас да правите това постоянно, всеки ден“ (срв. Evangelii Gaudium, 3). Всички сме грешници, които имат нужда да бъдат пречистени от Господ. Достатъчно е да направим малка стъпка към Исус, за да разберем, че Той ни очаква винаги с разтворени ръце, особено в Тайнството на Покаянието, което е най-голямата възможност за среща с Божествената милост, която пречиства и обновява сърцата ни.
 

Скъпи млади хора, Господ иска да ни срещне, да се остави да бъде „видян“ от нас. „Как?, можете да ме попитате.  Св. Тереза Авилска, родена в Испания преди петстотин години, още като младо момиче казва на своите родители: „Искам да видя Бог“. Впоследствие тя открива пътя на молитвата като „близко приятелство с Онзи, Който ни кара да се чувстваме обичани“. (Автобиография 8,5) Затова и въпросът ми към вас е: „Молите ли се?“ Знаете ли, че можете да говорите с Исус, с Отца, със Светия Дух, както говорите с приятел? И не просто някакъв приятел, а най-добрият и най-близък ваш приятел! Ще откриете това, което казва един от енориашите на Кюрето от Арс, когато се моли пред Дарохранителницата: „Аз Го гледам и Той ме гледа“ (Катехизис на Католическата църква, 2715).
Приканвам ви да срещате Господа и като четете често Свещеното Писание. Ако все още не сте развили този навик, започнете с Евангелията. Прочетете един или два стиха всеки ден. Нека Божието Слово говори на сърцето ви и освети вашия път. (срв. Пс. 119:105) Ще видите, че Бог може да бъде „видян“ и в лицето на вашите братя и сестри, особено в тези, които са най-забравени: бедните, гладните, жадните, скитниците, болните, затворниците. (срв. Мат. 25:31-46). Изпитвали ли сте някога това? Скъпи млади хора, за да навлезем в логиката на Небесното царство, трябва да осъзнаем, че сме бедни заедно с  бедните. Чистото сърце е това сърце, което се е открило, сърце, което знае как да се преклони и да сподели своя живот с тези, които се нуждаят най-много от него.
 

Срещата с Бог в молитвата, в четенето на Библията и в братския живот ще ви помогне по-добре да опознаете Господ и себе си. Подобно на учениците по пътя за Емаус (срв. Лк. 24:13-35), гласът на Господа ще накара сърцата ви да горят вътре във вас. Той ще отвори очите ви, за да усетите Неговото присъствие и да откриете изпълненият с любов замисъл, който Той има за вашия живот.
 

Някои от вас чувстват или скоро ще почувстват Божият призив за брачен живот, за създаване на семейство. Много хора днес мислят, че това призвание е „остаряло“, но това не е вярно! Точно по тази причина църковната общност се впусна в период на размисъл за призванието и мисията на семейството в Църквата и съвременния свят. Моля ви също да помислите дали не сте призвани за посветения живот на свещенството. Колко прекрасно е да се видят млади хора, които са приели призива да се посветят изцяло на Христос и на служението на Неговата църква! Предизвикайте себе си и с чисто сърце, не се страхувайте от това, за което ви моли Бог! Чрез вашето „да“ на Божия призив вие ще с превърнете в нови семена на надеждата в Църквата и в обществото. Никога не забравяйте: Божията воля е нашето щастие!
 

4. По пътя към Краков
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Мат. 5:8). Скъпи млади мъже и жени, както виждате, това блаженство се обръща направо към вашия живот и е гаранция за вашето щастие. Затова и още веднъж ви призовавам: Имайте смелостта да бъдете щастливи!
Тази година Световният ден на младежта поставя началото на последния етап от подготовката за голямата среща на младежи от целия свят в Краков през 2016 г. Преди тридесет години св. Йоан Павел ІІ създаде Световните дни на младежта в Църквата. Това поклонническо пътуване на младежи от всички континенти, под водачеството на Наследника на Петър се оказа една истинска провидециална и пророческа инициатива. Нека заедно благодарим на Бог за скъпоценните плодове, с които тези Световните дни на младежта изпълниха живота на безброй млади хора във всяка част на земното кълбо.! Какви невероятни открития се случиха, особено откритието, че Христос е Пътят, Истината и Животът! Колко много хора осъзнаха, че Църквата е голямо и приветливо семейство! До колко много обръщания и призвания доведоха тези срещи! Нека светият папа, патронът на Световния ден на младежта, се застъпва за нашето поклонение към неговият любим Краков. И нека майчинският взор на Блажената Дева Мария, пълна с благодат, пречиста и прекрасна, да съпровожда всяка наша стъпка по този път.

 

Ватикана, 31 януари 2015 г.