На 27 февруари 2015 г. Ватикана разпространи Посланието на папа Франциск за Великия пост през 2015 г., озаглавено „Укрепете сърцата си“. Документът е подписан на 4 октомври 2014 г., на празника на Свети Франциск от Асизи. Предлагаме пълният текст на посланието:

„Великият пост е време за обновление на цялата Църква, на всички общности и на всеки вярващи. Преди всичко това е „благодатно време“. Бог не иска от нас нищо, което преди това Той самият да не ни е дал. „Ние Го любим, защото Той по-напред ни възлюби“. Той не е далеч от нас. Всеки един от нас има място в Неговото сърце. Той познава всеки един от нас по име, Той се грижи за нас и ни търси, когато се отвърнем от Него. Той се интересува от всеки един от нас; Неговата любов не допуска Той да остане безразличен към това, което се случва с нас. Обикновено, когато сме здрави и живеем в удобство, ние забравяме за другите (което Бог Отец никога не прави): оставаме безучастни към техните проблеми, страдания и несправедливости, на които се подложени. Сърцето ни охладнява. Докато сме сравнително здрави и живеем в удобство, не мислим за тези, които не са толкова добре. Днес това егоистично отношение на безразличие вече е приело глобални измерения, до степен, че можем да говорим за глобализацията на безразличието. Това е проблем, срещу който ние, като християни, трябва да се изправим.
 

Когато Божият народ се обърне към Неговата любов, той може да намери отговори на въпросите, които присъстват постоянно в историята. Едно от най-неотложните предизвикателства, към които бих искал да се обърна с това послание, е именно глобализацията на безразличието.
 

Безразличието към ближния и към Бога представлява същинско изкушение и за нас, християните. Всяка година по време на Великия пост трябва да се вслушаме отново в гласа на пророците, които викат и тревожат нашата съвест.
 

Бог не е безразличен към нашия свят; Той го обича толкова много, че отдава своя Син за нашето спасение. Въплъщението отваря веднъж завинаги дверите между небето и земята чрез земния живот, смъртта и възкресението на Божия Син. Църквата е като ръка, която държи тези двери отворени, благодарение на възвестяваното от нея слово Божие, чрез честването на тайнствата и свидетелството на вярата, които стават възможни чрез любовта. Но светът е склонен да се затваря в себе си и така да затваря и дверите, през които Бог влиза в света и светът дохожда при Него. Затова и ръката, която е Църквата, не трябва да бъде изненадана, ако бъде отхвърлена, смазана и наранена.
 

Затова и Божият народ, ако не иска да бъде обзет от безразличието и да се затвори в себе си, се нуждае от това вътрешно обновление. За постигането на това обновление предлагам да размислим върху три библейски цитата.

 

1. „И кога страда един член, страдат с него всички членове“ - Църквата

Божията любов съумява да преодолее това пагубно затваряне в себе си, което е безразличието. Църквата ни носи тази Божия любов, чрез учението си, но преди всичко чрез своето свидетелство. Но ние можем да свидетелстваме само за това, което сами сме преживели. Християнин е този, които се оставя да бъде обгърнат от Бог с доброта и милост, с Христос, за да се превърне, подобно на Христос, в слуга на Бог и на другите. Това е ясно показано в литургията на Велики четвъртък, в ритуала по измиване на нозете. Петър не иска Исус да му измие нозете, докато не осъзнава, че по този начин Исус не иска просто да даде пример как трябва да измиваме нозете си един на друг. Само тези, които са се оставили Исус да измие нозете им, могат да направят това и за другите. Само те са „част“ от Него и по този начин могат да служат на другите.

Великия пост е времето, в което ние се оставяме Исус да ни служи, за да можем след това от своя страна и ние да станем като Него. Това се случва винаги, когато слушаме Словото Божие и когато приемаме Тайнствата, особено Евхаристията. Тогава ние се превръщаме в това, което приемаме – в Тялото Христово. В това тяло няма място за безразличието, което изглежда толкова често обхваща нашите сърца. Тъй като всеки, който е Христов, е част от едно тяло и в него ние не можем да бъдем безразлични един към друг. „И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове“.

Църквата е communio sanctorum не само заради своите светци, но и защото тя е общност на свети неща: Божията любов, която ни се открива в Христос и всичките му дарове. Сред тези дарове е и отговорът на тези, които се оставят да бъдат докоснати от тази любов. В тази общност на светци, в това споделяне на светите неща, никой не притежава сам нещо, той споделя всичко с останалите. И когато сме обединени в Бог, можем да направим нещо и за онези, които са много далеч, тези, до които никога не бихме могли да достигнем, защото с тях и заради тях, ние молим Бог всички да бъдем открити за спасителния план.

 

2. „Где е брат ти?“ – енории и общности

Всичко, което е казано за Вселенската църква, сега трябва да бъде приложено в живота нашите енории и общности. Дали тези църковни структури ни позволяват да живеем като част от едно Тяло? Дали те са Тяло, което получава и споделя това, което Бог иска да отдаде? Дали те са Тяло, което приема и се грижи за своите най-слаби, най-бедни и най-незначителните членове? Или се скриваме зад универсалната любов, която обхваща целия свят, но пропускаме да видим Лазар, който стои пред вратата?

 

За да получим това, което Бог ни дарява и за да може то да принесе изобилен плод, трябва да излезем по два начина извън границите на видимата Църква.
 

На първо място, като единим себе си в молитвата с небесната Църква. Молитвите на земната Църквата създават общение на взаимно служение и доброта, което достига до Божия взор. Заедно със светиите, които са намерили своето изпълнение в Бог, ние сме част от тази общност, която побеждава безразличието с любов. Небесната Църква е триумфираща, не защото е обърнала гръб на страданията на света и се наслаждава на своята блестяща изолация. По-скоро светиите се радват на това, че благодарение на смъртта и възкресението на Исус, те са надделели веднъж и завинаги над безразличието, коравосърдечието и омразата. Докато тази победа на любовта не проникне в целия свят, светиите продължават да ни придружават по нашия поклоннически път. Света Тереза от Лизио, доктор на Църквата, изказва своето убеждение, че радостта в небето от победата на любовта остава непълна дотогава, докато на земята има дори и един мъж или една жена, който страда и вика с болка: „Уверена съм, че на небето няма да стоя без работа, , желанието ми е да продължа да се трудя за Църквата и за душите“.
 

Ние споделяме постиженията и радостта на светиите, както и те споделят нашите битки и копнеж за мир и помирение. Тяхната радост от победата на Възкръсналия Христос ни дава сила да продължим да се стремим да преодолеем нашето безразличие и коравосърдечие.
 

На второ място, всяка християнска общност е призвана да излезе извън себе си и да се включи в живота на по-голямо общество, от която е част, особено по отношение на бедните и отхвърлените. Църквата е мисионерска в самата си същност; тя не е затворена в себе си, а е изпратена на всеки народ и на всички хора.
 

Нейната мисия е да бъде търпелив свидетел за Този, Който иска да привлече цялото творение и всеки човек към Отца. Нейната мисия е да принесе на всички любов, която не може да остане мълчалива. Църквата следва Исус Христос по пътищата, които извеждат до всеки мъж и жена, до самия край на земята. Във всеки един от нашите ближни, следователно, трябва да виждаме брат и сестра, за които Христос е умрял и възкръснал. Всичко, което сме получили, сме го получили и за тях. Както и всичко, което притежават нашите братя и сестри, е дар за Църквата и за цялото човечество.
 

Скъпи братя и сестри, силно искам всички места, където присъства Църквата, особено нашите енории и общности, да се превърнат в острови на милостта в морето на безразличието!


3. „Укрепете сърцата си!“ – отделните християни

Като отделни хора ние също сме изкушени от безразличието. Преситени от новини и тревожни образи на човешкото страдание, ние често се чувстваме напълно неспособни да помогнем. Как можем да избегнем опасността да бъдем обзети от тази спирала на страдание и безсилие?

Първо, можем да се молим в единство със земната и небесната Църква. Нека не подценявайте силата на толкова много гласове, обединени от молитвата! Инициативата „24 часа на Господ“, която ще бъде осъществена на 13-14 март в цялата Църква, включително и на диоцезно равнище, си поставя за цел да стане знак за тази необходимост от обща молитва.

На второ място, можем да помогнем с делата на милосърдие, като достигнем до хора от близо и далеч чрез множеството благотворителни организации на Църквата. Великият пост е благоприятен период да покажем загриженост за другите, чрез малки, но конкретни знаци за нашата принадлежност към човешкото семейство.

Трето, страданията на другите е призив за обръщане, тъй като техните нужди ми напомнят за несигурността на собствения ми живот и за моята зависимост от Бог и от моите братя и сестри. Ако смирено измолваме Божията благодат и приемем собствените си ограничения, ще започнем да се уповаваме на безкрайните възможности, които Божията любов открива пред нас. Ще бъдем способни и да устоим на демоничното  изкушени в мисленето, че със собствени сили можем да спасим себе си и света.

Като средство за преодоляване на безразличието и на стремежа ни към самодостатъчност, призовавам всички да изживеем този Велик пост като участие в това, което Бенедикт XVI нарече формиране на сърцето. Милостивото сърце не означава слабо сърце. Всеки, който иска да бъде милостив, трябва да има силно и непоколебимо сърце, закрито за изкусителя, но открито за Бог. Сърце, което се оставя да бъде пронизано от Духа, за да донесе любов по пътищата, които ни водят към нашите братя и сестри. В крайна сметка, бедно сърце, което съзнава собствената си нищета и се отдава свободно на другите.

Затова, братя и сестри, нека по време на този Велик пост се помолим на Господа: „Fac cor nostrum secundum cor tuum”: Направи сърцата ни като Твоето (молитва на Пресветото сърце Исусово). Тогава сърцето ни ще стане крепко и милостиво, внимателно и щедро, сърце, което не е затворено, безразлично или обзето от глобализацията на безразличието.

Тази молитва ме изпълва с надежда Великият пост да бъде духовно плодотворен период за всеки вярващ и за всяка църковна общност. Моля всички вас да се молите за мен. Нека Господ да ви благослови, а Дева Мария да ви пази“.



Източник: Vatican Information Service