II. ОБЗОР ПОСЕЩЕНИЕ НА ПАПА ФРАНЦИСК В ТУРЦИЯ (28-30 ноември 2014 г.)
Срещи в Истанбул
На 29 ноември сутринта папа Франциск пристигна в Истанбул, където беше посрещнат от Вселенския патриарх Вартоломей І. В началото той посети джамията Султан Ахмед, където беше поздравено от Великия мюфтия на Истанбул и от други представители на мюсюлманската общност. След това папа Франциск посети църквата „Св. София“, която в миналото е била православна патриаршеска базилика, по-късно е превърната в джамия, а сега е музей.
Проповед в католическата катедрала на Св. Дух в Истанбул
След това папата посети католическата катедрала на Св. Дух в Истанбул. В проповедта си по време на службата, папа Франциск призова за промяна в начина на мислене и предупреди, че „когато се опитваме да създаваме различия и се ограничаваме в нашите собствени, конкретни и изключителни възгледи, ние създаваме разделения”. Пред събралите се той предупреди за опасността от това да не разбираме другите и предложи решението на този проблем – Св. Дух. Спирайки се на обединителната сила на Духа, папата отбеляза: „У нас винаги има изкушение да се противим на Св. Дух“. Противим се, „защото Той ни изважда от зоната на нашето удобство, разтърсва ни, повдига ни и движи Църквата напред. Винаги е по-лесно и по-удобно да си останем застинали в нашия удобен начин на живот … Колкото повече се оставяме да бъдем смирено водени от Духа на Господа, толкова повече преодоляваме неразбирателства, разделенията, разногласията и се превръщаме в достоверни знаци за единството и мира.“
На 29 ноември сутринта папа Франциск пристигна в Истанбул, където беше посрещнат от Вселенския патриарх Вартоломей І. В началото той посети джамията Султан Ахмед, където беше поздравено от Великия мюфтия на Истанбул и от други представители на мюсюлманската общност. След това папа Франциск посети църквата „Св. София“, която в миналото е била православна патриаршеска базилика, по-късно е превърната в джамия, а сега е музей.
Проповед в католическата катедрала на Св. Дух в Истанбул
След това папата посети католическата катедрала на Св. Дух в Истанбул. В проповедта си по време на службата, папа Франциск призова за промяна в начина на мислене и предупреди, че „когато се опитваме да създаваме различия и се ограничаваме в нашите собствени, конкретни и изключителни възгледи, ние създаваме разделения”. Пред събралите се той предупреди за опасността от това да не разбираме другите и предложи решението на този проблем – Св. Дух. Спирайки се на обединителната сила на Духа, папата отбеляза: „У нас винаги има изкушение да се противим на Св. Дух“. Противим се, „защото Той ни изважда от зоната на нашето удобство, разтърсва ни, повдига ни и движи Църквата напред. Винаги е по-лесно и по-удобно да си останем застинали в нашия удобен начин на живот … Колкото повече се оставяме да бъдем смирено водени от Духа на Господа, толкова повече преодоляваме неразбирателства, разделенията, разногласията и се превръщаме в достоверни знаци за единството и мира.“
Среща между братя във „вярата, милостта и надеждата“.
Връзките между епископа на Рим, наследника на Св. Петър, и Вселенския патриарх в Константинопол, наследник на св. Андрей, през последните 50 години са братски. През последните години е традиция делегации на двете църкви да честват празника на патрона на другата Църква: празника на св. св. Петър и Павел на 29 юни и на св. Андрей на 30 ноември. В навечерието на празника на св. Андрей, папа Франциск и Вселенския патриарх Вартоломей І се събраха за икуменическа молитва в патриаршеската катедрала „Св. Георги“ в квартала Фенер на Истанбул. В обръщението си към папа Франциск, патриарх Вартоломей го приветства като отбеляза, че това посещение по символичен начин хвърля мост между „Запада и Изтока, като пренася любовта на първия сред апостолите към неговия брат, първозвания апостол.“ Вселенският патриарх също така отбеляза, че посещението на Светият отец е свидетелство за волята на Църквата на Рим за възстановяването на пълното общение с Православната църква.
Патриарх Вартоломей І продължи като отбеляза, че „тази година се навършват десет години от връщането на мощите на св. Григорий и св. Йоан“ – мощите на св. Григорий Богослов и на св. Йоан Златоуст бяха върнати на Вселенската патриаршия от папа Йоан Павел ІІ през 2004 г. като знак на желанието за помирение и общение между Католическата и Православната църква. Преди това техните мощи са съхранявани в базиликата Св. Петър в Рим, след като са откраднати от кръстоносците през 1204 г. Патриарх Вартоломей продължи: „От името на нашата патриаршия изразяваме пред Ваше светейшество нашата гореща благодарност за този братски жест на Вашата църква“.
От своя страна папа Франциск също изказа благодарността си за възможността да вземе участие в молитвената служба. „Мой достопочтени и скъпи брате Вартоломей, като изказвам своята сърдечна благодарност за вашето братско приветствие, чувствам, че нашата радост е още по-голяма, тъй като нейният източник е отвъд нас, отвъд нашето желание, той не е плод на нашите усилия – което със сигурност също е необходимо – източникът на нашата радост е споделената ни вяра в Бог, Който поставя основите за възстановяването на храма, който е Църквата“ След като отправи своите благопожелания, папата се обърна към Вселенския патриарх с необичайна молба: „Имам към Вас една молба - да благословите мен и Църквата на Рим“. След това папа Франциск се доближи до Вартоломей І, който беше видимо развълнуван от този жест. Патриархът благослови папата, целуна го по челото и го прегърна.
Връзките между епископа на Рим, наследника на Св. Петър, и Вселенския патриарх в Константинопол, наследник на св. Андрей, през последните 50 години са братски. През последните години е традиция делегации на двете църкви да честват празника на патрона на другата Църква: празника на св. св. Петър и Павел на 29 юни и на св. Андрей на 30 ноември. В навечерието на празника на св. Андрей, папа Франциск и Вселенския патриарх Вартоломей І се събраха за икуменическа молитва в патриаршеската катедрала „Св. Георги“ в квартала Фенер на Истанбул. В обръщението си към папа Франциск, патриарх Вартоломей го приветства като отбеляза, че това посещение по символичен начин хвърля мост между „Запада и Изтока, като пренася любовта на първия сред апостолите към неговия брат, първозвания апостол.“ Вселенският патриарх също така отбеляза, че посещението на Светият отец е свидетелство за волята на Църквата на Рим за възстановяването на пълното общение с Православната църква.
Патриарх Вартоломей І продължи като отбеляза, че „тази година се навършват десет години от връщането на мощите на св. Григорий и св. Йоан“ – мощите на св. Григорий Богослов и на св. Йоан Златоуст бяха върнати на Вселенската патриаршия от папа Йоан Павел ІІ през 2004 г. като знак на желанието за помирение и общение между Католическата и Православната църква. Преди това техните мощи са съхранявани в базиликата Св. Петър в Рим, след като са откраднати от кръстоносците през 1204 г. Патриарх Вартоломей продължи: „От името на нашата патриаршия изразяваме пред Ваше светейшество нашата гореща благодарност за този братски жест на Вашата църква“.
От своя страна папа Франциск също изказа благодарността си за възможността да вземе участие в молитвената служба. „Мой достопочтени и скъпи брате Вартоломей, като изказвам своята сърдечна благодарност за вашето братско приветствие, чувствам, че нашата радост е още по-голяма, тъй като нейният източник е отвъд нас, отвъд нашето желание, той не е плод на нашите усилия – което със сигурност също е необходимо – източникът на нашата радост е споделената ни вяра в Бог, Който поставя основите за възстановяването на храма, който е Църквата“ След като отправи своите благопожелания, папата се обърна към Вселенския патриарх с необичайна молба: „Имам към Вас една молба - да благословите мен и Църквата на Рим“. След това папа Франциск се доближи до Вартоломей І, който беше видимо развълнуван от този жест. Патриархът благослови папата, целуна го по челото и го прегърна.
Честването на празника на св. Андрей
Последния ден от посещението на папа Франциск в Турция, 30 ноември 2014 г., започна със среща с Главния равин на Турция Исак Халева. След това папата отпътува за църквата „Св. Георги“ във Фенер, където взе участие в честването на празника на св. Андрей.
След литургията папата направи обръщение, в което каза, че „вече сме поели по пътя към пълното общение“ с православните. „Католическата църква и аз търсим и искаме общение с Православните църкви“, отбеляза Франциск. „За постигането на целта на пълното единство“, акцентира папата, „Католическата църква не възнамерява да поставя никакви условия.“
В своето обръщение патриарх Вартоломей отбеляза, че макар липсата на евхаристийно общение да не позволява „свикването на Съвместен Вселенски събор“, той се моли това да стане възможно в бъдеще. „До този благословен ден участието в синодалния живот на другата църква ще става чрез участието на наблюдатели, каквато беше вашата покана за участие в Синода на вашата църква, и което се надяваме да се случи също, когато с Божията благодат, нашият Свещен и Велик събор стане реалност“. Като призна, че процесът на единение понякога може да бъде „неравен“, той отбеляза, че този път е „необратим“.
Папата и патриархът се съгласиха, че конфликтите в Близкия изток и преследването на християните прави това единство още по-наложително. „Вече нямаме възможност за изолирани действия“, каза патриархът. „Съвременните гонители на християните не питат към чия църква принадлежат техните жертви“. Имайки пред вид тези събития, „пътят към пълното единство днес е още по-необходим, отколкото преди, за всички, които призовават името на Великия миротворец“.
В отговора си папата обърна внимание, че възстановяването на пълното общение „не означава подчинение на другия или асимилация“, а по-скоро средство за приветстване на дара, въздаден от Бог... „Бих искал да уверя всички вас, че за постигането на целта на пълното единство, Католическата църква не възнамерява да поставя каквито и да било условия, освен това за споделената изповед на вярата“.
В днешния свят съществуват гласове, които не могат да бъдат подминати и които изискват от нашите църкви да изживяват дълбоко своята идентичност като следовници на Господа Исус Христос, каза папата.
На първо място, това е гласът на бедните. „Като християни ние сме призвани съвместно да елиминираме тази глобализация на безразличието, която днес изглежда да надделява, като построим новата цивилизации на любовта и солидарността“.
„Отнемането на мира на хората, извършването на всякакви актове на насилие – или примирението с подобни действия, особено когато те са насочени към най-беззащитните и слабите –е изключително дълбок грях срещу Господ.“
Папата продължи като каза, че именно младите искат да напредват към пълното общение, като се позова на тяхната готовност да живеят с хора с различна вяра. „Те правят това, не защото пренебрегват различията, които ни разделят, а защото виждат отвъд тях; те успяват да се спрат на същественото и на това, което вече ни обединява“. Новото поколение, отбеляза папата, се нуждае от хуманизма, който идва от Евангелието и от опита на Църквата.
Непосредствено след края на литургията папата и вселенския патриарх подписаха Съвместната декларация.
Среща с бежанци
В края на посещението си в Истанбул папа Франциск се срещна с около 100 млади бежанци от Турция, Сирия, Ирак и други страни от Близкия изток и Африка. Грижи за младите бежанци полагат отците салезиани, които са се посветели на грижата за хора, избягали от военните конфликти в Близкия изток. „Унизителните условия, в които са принудени да живеят толкова много бежанци, са непоносими“, възкликна папата. „Затова ние трябва да направим всичко възможно, за да заличим причините за това състояние“. Папата насърчи бежанците да не губят надежда, въпреки трудностите, с които се сблъскват. „Католическата църква е с вас, включително и благодарение на неоценимите усилия на салезианите“, каза той. „Винаги помнете, че Бог не забравя никое от своите чеда, и че тези, които са най-малки и които страдат най-много, са най-близо до неговото сърце“.
Папата отпътува от Истанбул за Рим на 30 ноември вечерта, като на летището беше изпратен от Вселенския патриарх Вартоломей І и други членове на Православната църква.
Последния ден от посещението на папа Франциск в Турция, 30 ноември 2014 г., започна със среща с Главния равин на Турция Исак Халева. След това папата отпътува за църквата „Св. Георги“ във Фенер, където взе участие в честването на празника на св. Андрей.
След литургията папата направи обръщение, в което каза, че „вече сме поели по пътя към пълното общение“ с православните. „Католическата църква и аз търсим и искаме общение с Православните църкви“, отбеляза Франциск. „За постигането на целта на пълното единство“, акцентира папата, „Католическата църква не възнамерява да поставя никакви условия.“
В своето обръщение патриарх Вартоломей отбеляза, че макар липсата на евхаристийно общение да не позволява „свикването на Съвместен Вселенски събор“, той се моли това да стане възможно в бъдеще. „До този благословен ден участието в синодалния живот на другата църква ще става чрез участието на наблюдатели, каквато беше вашата покана за участие в Синода на вашата църква, и което се надяваме да се случи също, когато с Божията благодат, нашият Свещен и Велик събор стане реалност“. Като призна, че процесът на единение понякога може да бъде „неравен“, той отбеляза, че този път е „необратим“.
Папата и патриархът се съгласиха, че конфликтите в Близкия изток и преследването на християните прави това единство още по-наложително. „Вече нямаме възможност за изолирани действия“, каза патриархът. „Съвременните гонители на християните не питат към чия църква принадлежат техните жертви“. Имайки пред вид тези събития, „пътят към пълното единство днес е още по-необходим, отколкото преди, за всички, които призовават името на Великия миротворец“.
В отговора си папата обърна внимание, че възстановяването на пълното общение „не означава подчинение на другия или асимилация“, а по-скоро средство за приветстване на дара, въздаден от Бог... „Бих искал да уверя всички вас, че за постигането на целта на пълното единство, Католическата църква не възнамерява да поставя каквито и да било условия, освен това за споделената изповед на вярата“.
В днешния свят съществуват гласове, които не могат да бъдат подминати и които изискват от нашите църкви да изживяват дълбоко своята идентичност като следовници на Господа Исус Христос, каза папата.
На първо място, това е гласът на бедните. „Като християни ние сме призвани съвместно да елиминираме тази глобализация на безразличието, която днес изглежда да надделява, като построим новата цивилизации на любовта и солидарността“.
„Отнемането на мира на хората, извършването на всякакви актове на насилие – или примирението с подобни действия, особено когато те са насочени към най-беззащитните и слабите –е изключително дълбок грях срещу Господ.“
Папата продължи като каза, че именно младите искат да напредват към пълното общение, като се позова на тяхната готовност да живеят с хора с различна вяра. „Те правят това, не защото пренебрегват различията, които ни разделят, а защото виждат отвъд тях; те успяват да се спрат на същественото и на това, което вече ни обединява“. Новото поколение, отбеляза папата, се нуждае от хуманизма, който идва от Евангелието и от опита на Църквата.
Непосредствено след края на литургията папата и вселенския патриарх подписаха Съвместната декларация.
Среща с бежанци
В края на посещението си в Истанбул папа Франциск се срещна с около 100 млади бежанци от Турция, Сирия, Ирак и други страни от Близкия изток и Африка. Грижи за младите бежанци полагат отците салезиани, които са се посветели на грижата за хора, избягали от военните конфликти в Близкия изток. „Унизителните условия, в които са принудени да живеят толкова много бежанци, са непоносими“, възкликна папата. „Затова ние трябва да направим всичко възможно, за да заличим причините за това състояние“. Папата насърчи бежанците да не губят надежда, въпреки трудностите, с които се сблъскват. „Католическата църква е с вас, включително и благодарение на неоценимите усилия на салезианите“, каза той. „Винаги помнете, че Бог не забравя никое от своите чеда, и че тези, които са най-малки и които страдат най-много, са най-близо до неговото сърце“.
Папата отпътува от Истанбул за Рим на 30 ноември вечерта, като на летището беше изпратен от Вселенския патриарх Вартоломей І и други членове на Православната църква.
Източник: www.zenit.org
Снимки: News.va
Снимки: News.va
Сподели в:
