На 15 ноември в Белене католици, православни и протестанти, заедно с президента на България Росен Плевнелиев се събраха заедно, за да почетат паметта на хилядите жертви на комунистическия режим, преследвани защото не са признавали властта на режима за по-голяма от тази на Бога.
 

Тържествената литургия
Празникът започна с тържествена литургия в светилището “Бл. Евгений Босилков”, председателствана от Никополския епископ монс. Петко Христов, председателят на Епископската конференция монс. Христо Пройков и папският нунций монс. Анселмо Гуидо Пекорари. Църквата, която е един от най-големите католически храмове в България, беше препълнена с вярващи, дошли предимно от Никополската епархия, но и от цяла България. Монс. Петко Христов припомни думите на блажения си предшественик: „Следите от нашата кръв ще показват пътя към прекрасното бъдеще и независимо че няма да го доживеем, другите ще пожънат това, което ние посяхме с усилия.” В проповедта си отец Валтер Гора, енорист на катедралата „Св. Павел от кръста” в Русе, разгледа различните аспекти на мъченичеството. Той подчерта, че „блажените мъченици са искали да дарят живота си”. „Блаженият Евгений можеше да остане в Рим, както го съветваха неговите събратя пасионисти или да приме заповедите на комунистическата власт, но той не го направи” – заяви проповедникът. Той окуражи вярващите, че „мъченичеството не бива да ни плаши, а да ни напомня за блаженствата”.
В края на литургията папският нунций монс. Анселмо Гуидо Пекорари изтъкна, че мъчениците „са направили плодороден живота на Църквата, която от 2000 години присъства по българските земи. Те, чрез своето мъченичество са поставили семето за преобразяването на българското общество. Ние не сме тук днес, за да почитаме паметта им с празни тържества, а за да ги помолим да ни помагат да им подражаваме.”



 

Паметникът на Йоан Павел II
След това с процесия всички се отправиха към близкия площад за тържественото откриване на паметника на „Свети Йоан Павел II”. В този момент в тържествата се включи и президентът Росен Плевнелиев. Преди да благослови статуята, нунцият разказа, че „свети Йоан Павел II е имал намерение да посети България и да беатифицира мъчениците още през 1992 г.” Той припомни „мечтата на Папа Войтила за Европа, която диша с двата си бели дроба” и за „неговата борба срещу тоталитарната власт”. Този аспект беше подчертан и от президента Плевнелиев, който отбеляза изключителната роля на св. Папа Йоан Павел II в борбата на милиони източноевропейци за свобода и достойнство. Държавният глава припомни смелостта на Папата и думите му, заявени пред тогавашното държавно ръководство в Полша: “Имам чувството, че цялата страна се е превърнала в концлагер“. „С това чувство живяха поколения източноевропейци, сред които и поколения българи”, заяви президентът. Според него „истината за репресиите на комунистическия режим трябва да се помни, и трябва да се разказват историите на хората, които не избраха примирението, а достойнството“.



 

Босилков – национален герой
След откриването на паметника, в двора на църквата „Рождение на Блажена Дева Мария“ президентът Плевнелиев положи цветя пред паметника на блажения Босилков и разгледа изложбата „България 1949 – 1989. Забранената истина“, представена в Младежкия център в църковния двор. Ректорът на светилището отец Паоло Кортези сподели, че „според държавния глава Босилков трябва да бъде уважаван от целия български народ, редом с националните герои като Ботев и Левски”.



 

Кръглата маса
Празникът на мъчениците продължи с кръглата маса „Свидетели на вярата през комунистическия режим”, която се проведе в препълнения салон на административната сграда на затвора на Белене. На събитието присъстваха и евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев, известен с ангажираността си към жертвите на комунизма, бившият министър на образованието и президентски съветник Румяна Коларова и Касим Дал от Народна партия „Свобода и достойнство”, бивши лагеристи от „Белене”, бивши политически затворници, представители на различни организации на репресираните от комунистическия режим и на други християнски деноминации.
Приветствени слова отправи кметът на Белене, Момчил Спасов, който подчерта, че „ние сме длъжни да помним и да приемем нашето минало, такова какво е, колкото и да е трудно, защото то е такова”. „От нас обаче зависи нашето бъдеще” – заяви градоначалникът.



 

Президентът
Думата взе президентът Плевнелиев. Той нарече Белене „символично за комунистическите репресии място” и изтъкна важността „да се осмисли наследството на политическия опит да се заличи вярата.” „Духовността беше една от сферите на обществения живот, които пострадаха най-силно от социалното инженерство на комунизма, а религията и нейните лидери се превърнаха в обект на преследване” – заяви държавният глава. Той припомни „показните процеси срещу представители на Католическата църква, завършили със смъртните присъди на четиримата блажени, срещу представителите на протестантската църква, трагичната смърт на Неврокопския митрополит Борис, съдбата на православните свещеници Димитър Амбарев и Благой Топузлиев и хилядите невинни жертви на режима”. След откритото преследване идва „времето на тихата репресия срещу свещеници и миряни, целяща да дискредитира църковните общности”. „Само досието на Босилков е от 8000 страници – подчерта президентът – това означава, че срещу него е била впрегната цялата държавна машина.” Плевнелиев заяви, че „въпреки получената свобода, църквите имат нужда от десетилетия, за да се възстановят напълно и да отговорят на очакванията на обществото като поемат своите отговорности”. Призивът му към представителите на различни християнски деноминации беше: „Единството в страданията да ви направи единни и в свободата. Градете общности, а не острови. Обществото се гради върху здравите местни общности, които не могат без вяра и памет.”



 

Православни
Във форума участваше и православният свещеник Зоран Мамучевски от село Раданово, Великотърновско и Горна Оряховица. Той извини отсъствието на дядо Григорий с неотложни ангажименти във Синодалната сесия. По думите му „Църквата се утвърждава, когато е гонена, в тези моменти тя е била засилвана и напоявана с кръвта на мъчениците. Страданието ги е сплотявало”.



 

Евангелски църкви
След това думата взе пастор Бедрос Алтунян, председател на Евангелския епископален методистки съюз. Той подчерта, че „присъствието на президента носи надежда, че темата за мъчениците на режима ще бъде извадена от умишленото забвение и техният образ ще иде в пантеона на паметта за тях.” По думите му присъствието на духовници от различни църкви е „знак на братство и разбирателство”. Пасторът припомни абсурдните обвинения срещу протестантските пастори и суровите присъди, които получават. По думите му „след това ДС се опитва да превземе Църквата отвътре като създава връзка с нейната върхушка”. Протестантите са преследвани много заради опитите им да внасят и разпространяват нелегално Библии, дейност забранена от режима. Според председателя на Евангелския епископален съюз „протестантите и католиците са били толкова атакувани, защото ръководителите на Църквите им са били в чужбина”. Алтунян припомни и моменти от „абсурдния български религиозен преход”, в чието начало се сменят само имената, но не и похватите на институциите. Той завърши с думите: „Ние сме различни, но в това е нашето богатство. Мъчениците на Католическата църква са богатство на всички християни, те са наша радост и надежда.”



 

Католици
В началото на своето изказване монс. Христо Пройков, католически екзарх и председател на Епископската конференция, цитира думите на папа Йоан Павел II „броят на мъчениците на 20 век е повече от всички пострадали за вярата през вековете преди това”. Владиката заяви, че общият брой години, получени от присъдите срещу католическите свещеници е по-голям от времето на турското робство”. Той разказа личните си спомени от времето на комунизма: „помня 1952 г. и страхът в очите на моите родители, помня свещеници, с които съм бил като дете, които изведнъж изчезнаха. Дълго време черквата беше заключена и пред вратата й стоеше милиционер.” „Не трябва да забравяме откъде сме тръгнали, но трябва да се освободим от омразата!” – заяви монс. Пройков, който припомни урока на мъчениците, които „се молеха за тези, които ги убиваха”. Той отправи поглед и към „хилядите християни, които продължават да умират за вярата си! Те са най-новите мъченици!” Накрая председателят на Епископската конференция заяви: „Това, че сме заедно е прекрасно, то е доказателство, че последната дума в историята винаги принадлежи на Бога!”




 

Мемориал на мъчениците в Белене
Накрая думата взе и главният организатор на събитието, ректорът на светилището „Бл. Евгени Босилков” отец Паоло Кортези. Той подчерта, че „именно тук, на този остров 300 православни свещеника, всички осъдени католически свещеници и всички протестантски пастори, както и монахини са живели и страдали заедно.” „Там е бил екуменизмът на мъчениците” – заяви отец Паоло. И добави: „Като експерти пазители на паметта, ние, представителите на християнски църкви и на гражданските институции трябва да помогнем на българския народ да се помири с миналото си и да не го забравя.” Според отеца пасионист е важно „паметта да се предаде най-вече на младите хора, за да няма никога повече „места на мъчение и разделен свят, а мирно съжителство и сътрудничество”. „Затова - продължи отец Паоло – с всички налични средства, включително в социалните мрежи трябва да разказваме историята на мъчениците”. Миналата година във фейсбук бе създадена страница Концлагер Белене, харесана до момента от 11 хиляди души. „В памет на саможертвата на хилядите пострадали трябва да създадем мемориал на жертвите на комунизма, а за мен и за мнозина мястото му е тук, в Белене” – заяви ректорът на светилището.



 

На остров Персин
В края на този изпълнен със събития ден, президентът Плевнелиев и група свещеници, водени от отец Паоло Кортези посетиха остров Персин и по-точно изоставените сгради на Втори обект на най-големия лагер за политически противници на режима на БКП. На това място, осветено от сълзите на невинните президентът, кметът на Белене и отците поставиха цветя. Според отец Паоло „Това бе исторически ден за Белене и за Католическата църква в България. С вяра, памет и много работа ще работим за едно по-добро бъдеще. Надявам се, че няма да сме сами!”

Автор: Ива Михайлова
Снимки: отец Венци Николов