Ние, синодалните отци, събрани в Рим с папа Франциск, на Извънредна генерална асамблея на Синода на епископите, се обръщаме към всички семейства на петте континента, а по-специално към тези, които следват Христос, който е Пътят, Истината и Животът. Искаме да изразим нашето възхищение и благодарност за ежедневното свидетелство, което ни давате, на нас и на света с вашата верност, с вашата вяра, надежда и любов.
 

 

И ние, пастири на Църквата, сме се родили и израснали в семейства, с най-различни истории. Като свещеници и владици се срещахме със семействата, които с думи и с факти разкриваха пред нас дълга поредица от хубави но и трудни ситуации в живота.
Самата подготовка на този синод, започвайки от отговори на въпросника, изпратен на местните Църкви по цял свят, ни позволи да чуем гласа на много семейни преживявания. Нашият диалог по време на Синода ни обогати взаимно и ни помогна да погледнем цялостно на действителността, в която семействата живеят.
 

 

Обръщаме ви внимание на думите на Христос: „Ето, стоя пред вратата и чукам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене” (Откр. 3:20). Както Исус, вървейки по пътищата на Светата земя, имаше навик да влиза в къщите на хората по селата, и сега продължава да върви по улиците на нашите градове. Във вашите домове изживявате светлини и сенки, предизвикателства и драматични изпитания. Мракът се сгъстява и става тъмнина, когато в самото сърце на семейството се промъква грехът.
 

 

На първо място е голямото предизвикателство на верността на брачната любов. Отслабване на вярата и на ценностите, индивидуализмът, обедняване във взаимоотношенията, стрес и забързаност, които не позволява  размисъл, засягат живота на семейството. Свидетели сме на не малко семейни кризи, които често се решават на бързо и без да имаме смелост за търпение, за проверяване, за взаимната прошка, за помирение и жертвоготовност.  Провалите дават начало на нови връзки, нови двойки, нови съжителства, нови бракове, които създават сложни и проблематични семейни ситуации от християнска гледна точка.
 

 

Между предизвикателствата искаме да изтъкнем и трудността на самия живот. Мислим за страданието, което може да изпитва тежко болно дете или дете с увреждания, човек с неврологични проблеми поради старост, страдание поради смъртта на скъп човек... Възхитителна е щедростта и верността на много семейства, които изживяват тези изпитания със смелост, вяра и любов, смятайки ги не като бреме, а като нещо, което им е дарено и което те могат да даряват, виждайки страдащия Христос във всеки болен.
 

 

Мислим за финансовите трудности предизвикани от извратени икономически системи, от „идолопоклонството пред парите и в диктатурата на безличната икономика, лишена от същинска човешка цел” (Evangeli Gaudium, 55), което унижава достойнството на човека. Мислим за безработните бащи и майки, които се чувстват безсилни пред нуждите от първа необходимост за семейството си, за младежите, на които дните са празни, без очакване, и които лесно могат да станат плен на наркотика и престъпността.
 

 

Мислим също за множеството бедни семейства, които се качват на лодки, с надежда да стигнат някъде, където  ще могат да оцелеят, за семействата бежанци, за тези, които са гонени поради вярата или поради духовните и човешки ценности, които признават. За тези, които са подтиснати и тези, които изживяват жестокостта на войните. Мислим и за жени, които претърпяват насилие и тези, които са подложени на експлоатация, на трафика на хора. За деца и младежи жертви на злоупотреби, дори и от страна на онези, които би трябвало да ги защитават и да им помогнат да растат в доверие. За членовете на много семейства, които са унижавани и се намират в трудности. „Културата на просперитета ни води до глуха улица (…) всички тези хора, лишени от перспективи, които за нас са гледка, която не ни трогва” (Evangeli Gaudium, 54). Призоваваме правителствата и международнита организации да насърчават правата на семейството за общото благо. Христос желае неговата Църква да бъде дом с винаги отворени врати, за да приема всички, без да отхвърля никой. Затова сме благодарни на пастирите, на верните и на общностите, които са готови да придружават и да поемат грижа за вътрешните и социални рани на брачните двойки и на семействата.
 

 

***
 

 

Но има и светлина, която свети вечер зад прозорците на къщите в градовете и в периферията им, в села, дори в колиби: тя блести и огрява телата и душите. Тази светлина се запалва между съпрузите, когато те се срещат: тя е дар, благодат, която се проявява – както се казва в Библията (Бит. 2:18) – когато двамата са един „пред” друг, като „помощник, нему подобен”, което значи равен на другия и помощта е взаимна. Любовта между мъжа и жената ни учи, че всеки от двамата има нужда от другия за да бъде себе си, въпреки че в своята идентичност остава различен от другия. Различността, която се отваря към другия във взаимното даряване. Това отношение изразява по един удивителен начин жената от Песен на Песните: „Моят възлюбен принадлежи на мене, аз пък на него … аз принадлежа на моя възлюбен, а моят възлюбен - на мене” (Песен на песните 2:16, 6:3).
 

 

Пътят, за да се стигне до това, тази среща да бъде истинска, започва с годежа, който е време на очакване и на подготовка. Тя се осъществява в пълнота в тайнството брак, с което Бог дава свой печат, своето присъствие и своята благодат. Този път на съпрузите познава и сексуалността, нежността, красотата, които продължават и отвъд младежката сила и свежест. Любовта по естеството си се стреми към това да бъде за винаги, и стига до там да даде живота си за обичания човек (Ср. Йоан 15:13). В тази светлина брачната любов, единствена и неразривна, устоява, въпреки многото трудности предизвикани от човешките ограничения. Това е едно от най-хубавите чудеса, макар че толкова е обикновено.
 

 

Тази любов се разпространява чрез раждането на децата, което не е само създаване на потомството, но също даряване на божествения живот с кръщаването, възпитаването и предаването на вярата на децата. Означава също способността да предадеш живота, обич, ценности, което е възможно и за тези, които не са могли да дарят живот. Семействата, които живеят в това светло приключение, стават свидетелство за всички, особено за младите.
 

 

На този път, който понякога е като планинска пътека, с трудности и падения, винаги присъства и ги придружава Бог. Семейството изпитва това присъствие в диалога и обичта между мъжа и жената, между родители и деца, между братя и сестри. Изпитва го когато слушат заедно Божието слово и в моменти на обща молитва, малък оазис на духа, в който се живее всеки ден. Ежедневната задача е възпитаването на децата във вярата, в живота според Евангелието, в светостта. Тази задача често е споделена и упражнявана с голяма любов също и от бабите и дядовците. Така семейството се представя като истинска домашна Църква, част от по-голямото семейство на цялата църковна общност. Християнските съпрузи са призвани да станат учители на вярата и на любовта, за по-младите двойки.
Има още един израз на братското общение, а това е любовта към последните, отхвърлените, бедните, самотните, болните, чуждестранните, семействата в криза, съзнавайки думите на Господ: „По-блажено е да се дава, нежели да се взима” (Деян. 20:35). Споделяне на благата, отделяне на време за другия, даряване на любов и милосърдие, но също така свидетелство на истината, на светлината, на смисъла на живота.
 

 

Върхът, който събира и обобщава всички нишки на общение с Бог и с Ближния, е неделната литургия, когато семейството заедно с цялата Църква е на Господнята трапеза. Исус се дарява на всички нас, пътуващи в историята, към целта, която е последната среща, когато Той, „Христос ще бъде всичко във всички” (Ср. Кол. 3:11). Затова в първия етап на нашия синодален път, размишлявахме върху пасторалното придружаване и достъп до тайнствата за разведените и второбрачните.
Ние, синодалните отци ви молим да вървите заедно с нас към следващия Синод. Над вас да витае присъствието на семейството на Исус, Мария и Йосиф, в техния скромен дом. И ние, присъединявайки се към семейството от Назарет, да издигнем нашите молитви към нащия Небесен Отец, за всички семейства по света:
 

 

 

Ватикан, 18 октомври 2014 г.