ОБРЪЩЕНИЕ НА ПАПА ФРАНЦИСК КЪМ ПАПСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
На 27 октомври 2014 г. папа Франциск взе участие в сесията на Папската академия за науките, където говори по повод откриването на бюст на своя предшественик - почетния папа Бенедикт ХVІ, издигнат от Академията. Франциск нарече своя предшественик велик, заради големия му интелект и важни богословски приноси, както и заради неговите добродетели, вяра, и дълбоката му любов към Църквата и хората.
Връщайки се назад, той припомни, че Бенедикт ХVІ е бил първият папа, поканил президента на Академията за участие в Синода за новата евангелизация, заради съзнанието му „за важността на науката в модерната култура”.
В обръщението си към Академията папа Франциск се спря не на въпроса за еволюцията в природата, каквото беше темата на сесията на Академията, а подчерта, че „Бог и Христос, заедно с нас, присъстват в природата”.
„Докато четем разказа за сътворението в глава Битие, има опасност да си представим Бог като магьосник, който с магическа пръчка може да направи всичко. Но това не е така. Бог създава Своите творения като им позволява да се развиват според универсалните закони, които Той е дал на всеки, за да могат те да развият и постигнат пълнота на своето съществуване”.
Господ, обясни папа Франциск, предоставя на творенията във вселената автономия, като същевременно ги уверява в Своето постоянно присъствие, „донесло битието на всяка реалност”, преди те да станат това, което са сега.
Затова и Бог не е „демиург” или „магьосник”, а „Творец, който носи битие на всички неща”.
Още повече, че началото на света „не е творение на хаоса, възникнало от друг хаос”, а е резултат от „върховното Начало, което твори с любов”.
По отношение на Теорията за големия взрив, посочвана често като обяснение за произхода на света, папата каза, „Тя не противоречи на Божествения акт на сътворението, а по-скоро го изисква”. Еволюцията на природата не противоречи на концепцията на Сътворението, тъй като еволюцията предполага сътворението на съществата, които след това еволюират.
Но „по отношение на човека”, продължи той, има една промяна, която е нещо ново. Когато, според Битие, на шестия ден е създаден човекa, Бог дарява човешките същества с автономия, която се различава от тази на природата и тази автономия е свободата.
Когато Бог казва на човека да даде име на всичко и да върви напред през историята, продължи Франциск, Той натоварва човека с отговорност за Неговото творение, за да може той да господарува над него, за да го развива до края на времената.
Затова учените и преди всичко християнските учени, трябва да следват подход, при който поставят въпросите за бъдещето на човечеството и на земята, тъй като човечеството, бидейки свободно и отговорно, трябва да подготви и защити земята, за да ограничи опасностите за околната среда, както за природата, така и за човека.
И в същото време, учените трябва да бъдат мотивирани от увереност, че природата крие, в своя еволюционен механизъм, потенциал за разум и свобода за откриването и осъществяването, за постигането на това развитие, което е част от плана на Твореца.
Така че, макар и ограничени, действията на човечеството са част от Божията сила, те са способни да създадат свят, съответен на този двоен телесен и духовен живот, определен за „всички човешки същества”, а не за изключителна група или класа от привилегировани личности.
„Тази надежда и доверие в Бог, Твореца на природата, и в способността на човешкия дух”, завърши Светият отец, „може да донесе на изследователя нова енергия и дълбоко спокойствие”. „Но също така е вярно, че с действията си човечеството, когато превърне свободата в автономия, която не е свобода, а само автономия, тогава разрушава творението, а човекът заема мястото на Твореца. Това е голям грях срещу Бога Творец”.
Източник: www.zenit.org