от Йесус Колина  /източник:  www.zenit.org/

Решението от ноември миналата година, което забрани разпятията в класните стаи в Италия, предизвика най-голяма опозиция в цялата история на Европейския съд по правата на човека. Двадесет държави официално се противопоставиха на това решение и подкрепиха Италия.
 

Причините за това са обяснени в статия от 20 юли 2010 г., публикувана в „Осерваторе Романо”, чийто автор е Грегор Пупник, директор на Европейския център за право и справедливост – базирана в Страсбург неправителствена организация, поставила си за цел да защитава свободата на изповеданието и мисълта, особено пред Европейския съд за правата на човека и Организацията на обединените нации. В статията Пупник застъпва мнението, че опозицията на това съдебно решение не се основава само на политически и юридически аргументи, но и на такива от духовен характер.
 

„Дебатът за законността на присъствието на Христовия символ в Италия е знак за желанието за секуларизиране на Европа”, предупреждава той в своето интервю пред уеб-сайта Zenith, като споделя и някои от аргументите си, изказани пред италианския всекидневник.

Zenit: Нека започнем с централния въпрос - какво означава решението по делото срещу разпятието?
 

Г. Пупник: Случаят беше повдигнат пред Съда в Страсбург от Сойле Лаутси, италианска гражданка от финландски произход, която през 2002 г. поискала от държавното училище „Виторио да Фелтре” в Абано Терме, Падуа, където се обучавали и двете й деца, да бъде свалено разпятието от стените в класните стаи. Администрацията на училището отказала с аргумента, че разпятието е част от италианското културно наследство, а впоследствие този аргумент е потвърден и от италианските съдилища. Пред Съда в Страсбург Лаутси изтъква, че разпятието в класната стая нарушава свободата на убеждение на децата и на правото им за получаване на обществено образование независимо от религиозните им убеждения.
Със своето решение в подкрепа на ищцата, Съдът в Страсбург постановява, че наличието на религиозни символи в класните стаи е нещо недопустимо, което не може да бъде оправдано. В решенията по сходни казуси до този момент Съдът винаги е приемал, че не може да се намесва в правата на отделните държави в тази област, защото е необходимо да бъде зачитана и уважавана тяхната култура и традиции, както и че единственото ограничение, което не може да бъде нарушавано, е подлагането на учениците на индоктринация или на агресивен прозелитизъм.
За да обоснове своето решение, Съдът възлага на държавата нови задължения, като настоява, че тя „трябва да спазва вероизповедна неутралност в държавното образование, в случаите, когато присъствието в клас е задължително, че не трябва да се взима под внимание религията, както и че държавата трябва да създава у учениците критично мислене”. С други думи, с решението си по случая „Лаутси” Съдът приема, че обществото може да бъде демократично само ако се откаже от религиозната си идентичност.
Италия обжалва това решение пред Голямата камара на Съда в Страсбург и делото беше гледано на 20 юни. Решението на Съда се очаква през есента.

Защо това решение предизвика опозицията на двадесет държави, които подкрепиха позицията на Италия?
 

Случаят „Лаутси” е от голямо значение. То е емблематично, защото поставя под въпрос видимото Христово присъствие в училищата в Рим, Италия, а и в цяла Европа. Този случай се превърна в символ на съвременния конфликт по въпроса за бъдещето на културната и религиозна идентичност на Европа. В него се конфронтират привържениците на тоталната секуларизация на обществото и защитниците на мнението, че Европа трябва да бъде отворена и вярна на своята дълбока идентичност. Защитниците на секуларизацията виждат в секуларизма решение, което прави възможно управлението на религиозния плурализъм и обратно – за тях плурализмът се явява аргумент, който прави възможно налагането на секуларизма.
Във всичко това нищо не е неутрално. Секуларизацията не е спонтанен и необратим феномен. Дори неговата същност се корени в политическите решения, като например анти-клерикалната политика на Франция от началото на ХХ век, или прокарваната днес от испанското правителство политика. Същият е случаят с първото решение по делото „Лаутси”, което е базирано не само на юридически аргументи, но и на политически предубеждения.
Европа е разнообразна и малцина са държавите, като Франция, отказали се официално от своята християнска идентичност. Други са останали привързани към тази идентичност или са се върнали към нея, какъвто е случаят с някои държави, преживели комунизма. Религиозният плурализъм и космполитизмът, които служат за парадигма в аргументирането на съдебното решение, е научнофантастична реалност, чужда на европейската територия.
Става все по-ясно, че обществените институции на Западна Европа, и в това отношение решението по случая „Лаутси” е само един пример, се стремят да ограничат религиозната свобода и да наложат на обществото секуларизма, а целта е на обществото да бъде наложен конкретен културен модел, в който ценностите са изместени от акцентирането върху неутралитета, релативизма, плурализма, чрез които се оправдава политическия стремеж за „пост-религиозност” и „пост-идентичност”. Този политически стремеж съдържа в себе си тенденцията да се наложи като монополен или дори като политическа система.

Но това решение предизвиква и безпрецедентна политическа реакция, която никой не очакваше.
 

Точно така. Три седмици след гледането на делото пред Голямата камара на Съда в Страсбург става все по-ясно, че беше постигната една забележителна победа срещу динамиката на секуларизацията. Макар юридически Италия все още да не е спечелила казуса, политически тя вече постигна забележителен успех. Всъщност днес Италия е официално подкрепена от двадесет държави от Европа, които публично се обявиха в защита на законността на присъствието на християнските символи в обществото и по-конкретно в училищата.
Отначало десет държави се заявиха по случая „Лаутси” като amicus curiae, т. е. като „трети страни”. Всяка една от тези страни – Армения, България, Кипър, Гърция, Литва, Малта, Монако, Румъния, Руската федерация и Сан Марино, представиха пред съда писмен документ, в който призоваха първото решение да бъде анулирано. Тези документи са интересни не само от юридическа гледна точка, те са преди всичко силни свидетелства в защита на наследството и идентичността на тези страни срещу искането за налагане на един единствен културен модел. Така например Литва не се поколеба да сравни решението по случая „Лаутси” с религиозното преследване преживяно от нея, намерило израз именно в забраната на религиозните символи.
След това към тази позиция се присъединиха и други десет държави. Правителствата на Албания, Австрия, Хърватия, Унгария, Македония, Молдова, Полша, Сърбия, Словакия и Украйна поставиха под въпрос решението на съда и призоваха да бъде уважавана националната религиозна идентичност и традиции. Някои от правителствата на тези страни изтъкнаха, че в религиозната идентичност се намират изворите и ценностите на европейското единство.
Така в момента, заедно с Италия, почти половината от членовете на Съвета на Европа (21 от 47) са се обявили публично срещу този опит за насилствена секуларизация в  училищата и са потвърдили социалната легитимност на християнството в европейското общество. Чрез аргументите за защита на идентичността, културата и националната християнска традиция тези държави публично потвърждават и защитават своята привързаност към самото християнство и така напомнят, че тя е в съгласие с общото разбиране, че Христос трябва да бъде представен и почитан от обществото.
Тази коалиция обединява почти всички държави от Централна и Източна Европа  и тя демонстрира, че дори и днес в Европа продължава да съществува вътрешно културно разделение; но тази коалиция също така показва, че това разделение може да бъде преодоляно, което личи от важната подкрепа, предоставена на Италия от държави, изповядващи Православието, независимо от политическата им ориентация в момента.
Значението на подкрепата, дадена от православните държави, се дължи в голяма степен на решимостта на Московския патриаршия да се предпази от атаките на секуларизма. Като се позова на апела на Московския патриарх Кирил за „единство на християнските църкви пред настъплението на секуларизма” председателят на Отдела за външни отношения на Московската патриаршия митрополит Иларион предложи да бъде създаден „стратегически алианс между католици и православни” за обединена защита на християнската традиция „срещу секуларизма, либерализма, и релативизма, който надделява в модерна Европа”. Тази подкрепа най-вероятно трябва да бъде изтълкувана като приложение на тази стратегия.
В основополагащата харта на Съвета на Европа, от когото е създаден Съдът в Страсбург, се декларира „безрезервната привързаност” на народите на Европа „към духовните и морални ценности, създали нейното общо наследство”. Тези духовни и морални ценности не са от частен характер, те формират религиозната идентичност на Европа и са признати като основополагащи за европейския проект. Както наскоро напомни папата, християнството лежи в основата на тези духовни и морални ценности. Коалицията на тези двадесет и една държави показва, че бъдещето на европейското общество е възможно да бъде изградена на тези основи, стига то да отразява по видим начин съвременният западен културен модел и верността към Христос. Европа не може да се обърне към бъдещето си като се отрече от Христос.