По време на 12-та Генерална конгрегация на Извънредния синод за семейството бяха представени докладите на десет малки групи, разделени според работните езици – две на френски, три на английски, три на италиански и две на испански. В тях малките групи изложиха мнението си за Доклада след дискусията (Relatio post disceptationem – RPD), публикуваният работен документ за работата на Синода, както и предложенията си за въпроси, които да бъдат включени в Relatio Synodi (RS) - заключителният официален документ от Синода.

 

В техните доклади е отразено смущението, възникнало след публикуването на Доклада след дискусията, като в тях се отбелязва, че макар и публикуването на доклада да е било правилно, все пак това е работен документ, който не изразява мнението на всички Синодални отци. По тази причина, като изразяват високата си оценка за работата и структурата на този текст, малките групи представиха своите предложения.

 

В тях се изказва мнението, че Докладът след дискусията е фокусиран върху семействата в криза, без да съдържа в достатъчна степен акцент върху по-широкото и позитивното послание на Евангелието за семейството, както и върху брака като тайнство и неделим съюз между мъжа и жената, което си остава централна основна ценност за голяма част от семейните двойки. По тази причина беше изказана надежда заключителният доклад да съдържа послание на подкрепа и поощрение за Църквата и верните семейни двойки.

 

Отбелязва се също така, че от съществено значение е да бъде по-ясно очертана доктрината за брака и да се акцентира върху това, че той е дар от Бога. Предложено е в Заключителният доклад на синода да бъдат включени елементи, които не се съдържат в Доклада след дискусията, като по-конкретно по отношение на въпроса за осиновяването се изказва надежда за облекчаване на бюрократичните процедури, както на национално, така и на международно равнище. Предлага се включването на въпросите за биотехнологиите и разпространението на културата през интернет във връзка с отражението им върху семейния живот, както и да бъде добавен въпросът за важността на политиките в полза на семейството.

 

Изказва се мнението, че в заключителния документ трябва да бъде обърнато по-голямо внимание на присъствието на възрастните в семействата, както и на семействата, които живеят в дълбока бедност. Да бъдат осъдени проституцията, осакатяването на жените, както и сексуалната и трудова експлоатация на малолетните. Необходимо е да бъде подчертана важната роля на семействата за евангелизацията и предаването на вярата и да се очертае тяхното мисионерско призвание. Крайната цел е да бъде очертана балансирана и глобална идея за „семейството” в християнски смисъл.

 

По отношение на тежките семейни ситуации, малките групи подчертават, че Църквата трябва да бъде гостоприемно място за всички, за да не се чувства никой отхвърлен. Те настояват за по-голяма яснота, за да бъдат избегнати обърквания, колебания и евфемизми, като например закона за постепенността, така че той да не бъде възприет като постепенност на закона. Някои от групите изразяват смущение по отношение на аналогията, направена с параграф 8 от Lumen Gentium, доколкото тя може да остави впечатлението, че част от Църквата е склонна да узакони нерегулярното семейно положение, макар че то може да бъде прието като предварителен етап към тайнството на брака. Други групи изказват надеждата си за по–задълбочен поглед върху концепцията за „духовната общност”, за да може тя да бъде оценена и съответно да бъде поощрена и разпространена.

 

По отношение на възможността разведените и второбрачните да приемат тайнството на Евхаристията, в малките групи са се оформили две основни гледни точки: едното предложение е настоящата доктрина да не бъде променяна и да остане в сегашния си вид; от друга страна се подкрепя необходимостта от поддържане отворена възможността за дискусия, въз основа на състраданието и милосърдието, но само при определени условия. Внесено е и предложението въпросът да бъде разгледан от специална интердисциплинарна комисия. Предлага са да бъде обърнато внимание на разведените хора, които не са сключили повторен брак и които често са героични свидетели за брачна вярност. В същото време е защитена позицията по отношение на ускоряването на процедурите за признаване на нищожността на брака и утвърждаването на валидността; подчертава се, че децата не са товар, а Божи дар, плод на любовта между брачните партньори.

 

Настоява се за по-„христоцентрична” ориентация, както и за поставянето на по-силен акцент върху връзката между тайнствата на брака и кръщението. Подчертава се, че макар и да е невъзможно бракът между мъжа и жената да бъде приравнен с хомосексуалните съюзи, хората с подобна ориентация трябва да имат възможност да получат пастирско обгрижване и да бъде защитено тяхното достойнство, без обаче това да означава църковно одобрение на тяхната ориентация и начин на живот. Предлага се задълбочено изследване на въпроса за полигамията и по-конкретно на случаите на полигамни хора, които са приели католицизма и искат да бъдат допуснати до тайнствата.

 

Групите настояват и за по-обширен размисъл върху личността на Мария и на Светото семейство, които да бъдат представени като модели за подражание на всички семейства. Накрая, малките групи настояват в заключителния доклад да бъде отбелязано, че Relatio Synodi във всички случаи ще остане само подготвителен документ за Редовния синод, насрочен за октомври 2015 г.



 

Източник: Vatican Information Service