ПОСЛАНИЕ НА ПАПА ФРАНЦИСК ЗА СВЕТОВНИЯ ДЕН НА МИГРАНТИТЕ И БЕЖАНЦИТЕ: „ЦЪРКВА БЕЗ ГРАНИЦИ, МАЙКА ЗА ВСИЧКИ”
На 23 септември 2014 г. във Ватикана на специална пресконференция президентът на Папския съвет за пастирска грижа за мигрантите и бежанците кардинал Антонио Мария Велио представи посланието на Светия отец за Световния ден на мигрантите и бежанците, който ще се проведе на 18 януари 2015 г. под мотото „Църква без граници, Майка за всички”. Посланието е датирано на 3 септември, когато се отбелязва стогодишнината от избора на папа Бенедикт ХV. В посланието на папа Франциск се казва:
Скъпи братя и сестри,
Исус е „евангелизатор par excellеnce и въплътено Евангелие”. Неговото внимание, особено към най-малките и уязвимите, призовава и всички нас да полагаме грижи за най-слабите и да видим Неговият страдащ лик в жертвите на новите форми на бедност и робство. Господ казва: „защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.” Мисията на Църквата, странстваща и майка на всички, е да обича Исус Христос, да Го боготвори и обича, особено в лицето на най-бедните и изоставените, сред които са и мигрантите и бежанците, които търсят закрила от най-големите трудности и опасности. Затова и мотото на Световния ден на мигрантите и бежанците през тази година е „Църква без граници, Майка за всички”.
Църквата разтваря обятията си, за да приеме всички хора, без да признава граници и разлики между тях, за да донесе вестта, че „Бог е любов”. След смъртта и възкресението Му, Исус поверява на учениците си мисията да свидетелстват за Него и да възвестяват евангелието на радостта и милостта. На Петдесетница учениците излизат от горницата, изпълнени със смелост и ентусиазъм, защото силата на Св. Дух надмогва техните съмнения и неувереност и помага на всички да разберат проповедта на учениците на собствения им език. От самото си начало Църквата е майка с отворено за целия свят сърце, без да признава границите. Тази мисия е носена вече в продължение на две хиляди години. Но дори и през първите векове мисионерското благовестие акцентира върху Църквата като вселенска майка, което е развито след това от Отците и е възприето от Втория Ватикански събор. Съборните отци обясняват природата на Църквата с думата Ecclesia Mater. Тя ражда синове и дъщери, „привлича ги и ги прегръща със своята любов от цялото си сърце”.
Църквата без граници, която е Майка на всички, възвестява на света културата на приемане и солидарност, в която никой не трябва да се чувства отхвърлен или ненужен. При същинската проява на тази майчинска природа, християнската общност подхранва, води и показва пътя, съпровожда всички с търпение и ги привлича към себе си чрез молитвата и милосърдната дейност.
Днес това е от особена важност. В епоха на такива големи мигрантски движения, значителен брой хора са принуждавани да напускат родните си места, взели само своя куфар, пълен със сълзи и мечти, за да предприемат водени от надеждата изпълнено с опасности пътуване в търсене на по-хуманни условия за живот. Но много често тези движения стават причина за подозрения и враждебност, включително и сред църковните общности, дори още преди да е опознат начина на живот на тези мигранти, историята на тяхната преследване и страдание. Тези подозрения и предразсъдъците се сблъскват с библейските заповеди странниците в нужда да бъдат приемани с уважение и солидарност.
В същото време съвестта ни ни кара се докоснем до човешкото нещастие и да реализираме на практика заповедите за любов, завещани ни от Исус, Който също се описва като странник, заедно с всички останали страдалци и невинни жертви на насилието и експлоатация. Но заради слабостта на нашата природа „Понякога сe изкушаваме да бъдем християни, които стоят далеч от раните на Господ”.
Смелостта родена от вярата, надеждата и любовта ни позволява да намалим дистанцията, която ни дели от човешкото нещастие. Исус Христос очаква да бъде разпознат в мигрантите и бежанците, в лишените от родно място изгнаници и чрез тях Той ни призовава да споделим нашите възможности, а понякога и да отдадем част от нашето богатство. Папа Павел VІ говори за това, когато казва, че „по-щастливите трябва да могат да се откажат от някои от придобивките си и да поставят своите средства на разположение на другите”.
Мултикултурният характер на днешното общество насърчава Църквата да развие нови форми на солидарност, общение и евангелизация. Мигрантските движения ни призовават за задълбочаване и подсилване на ценностите, които могат да гарантират мирното съвместно съществуване между хората и културите. Не е достатъчна обикновената толерантност, която уважава различието и насърчава възможностите за споделяне между различните контексти и култури. Точно там Църквата може да даде своя принос за преодоляване на границите и за „преминаването отвъд отношението на страх и предпазливост, безразличие и маргинализация... за да открие пътя към отношения, основани на култура на срещата, която е единствената култура, способна да допринесе за изграждането на по-добър, по-справедлив и братски свят.
Мигрантските движения обаче са от такъв мащаб, че само систематичното и активно сътрудничество между държавите и международните организации могат да регулират и ефективно да управляват тези движения. Тъй като миграцията е феномен, който засяга всички, не само заради своите мащаби, но и заради „обществените, икономическите, политическите, културните и религиозните проблеми, които поражда, както и заради драматичните предизвикателства, която поставя пред нациите и международната общност.”
На международно равнище се водят множество дебати за формите и методите, които са необходими, за да се реши феномена на миграцията. Съществуват множество агенции и организации на международно, национално и местно равнище, които се трудят и полагат грижи за тези, които по пътя на миграцията търсят по-добър живот. Въпреки тяхната щедрост и похвални усилия, са необходими по-решителни и конструктивни действия, която се уповава на световна мрежа за сътрудничество, посветила се на опазването на достойнството и централно място, което има всяко човешко същество. Тази дейност ще доведе до по-голяма ефективност в битката срещу срамния и криминален трафик на хора, нарушаването на фундаменталните права, на всички форми на насилие, подтискане и заробване. Съвместната работа обаче изисква реципрочност, съвместни действия, откритост и желание, водени от разбирането, че „нито една страна не може сама да се справи с трудностите, породени от този феномен, който сега е толкова широко разпространен, че засяга всеки континент чрез двустранното движение на имиграцията и емиграцията”.
Необходимо е да отговорим на глобализацията на миграцията с глобализация на милосърдието и сътрудничеството, за да могат условията за мигрантите да станат по-хуманни. Същевременно са необходими по-големи усилия за облекчаването на условията за живот на тези, които заради война или глад, са принудени да напускат своите родни страни.
Солидарността с мигрантните и бежанците трябва да бъде съпроводена от смелост и творчески инициативи, необходими за развитието на световно равнище на по-справедлив и равноправен финансов и икономически ред, както и за по-активното посвещение на мира, неделимо условие за всички автентичен прогрес.
Скъпи мигранти и бежанци! Църквата пази за вас специално място в сърцето си, а вие й предоставяте възможност да покаже своето сърце и майчинското си отношение към цялото човешко семейство. Не губете своята вяра и надежда! Нека си припомним за Светото семейство, което бяга от Египет. По същия начин, по който майчинското сърце на Благословената Дева и доброто сърце на св. Йосиф успяха да съхранят вярата, че Бог никога не ги напуска, нека и вие по същия начин да успеете да опазите надеждата си в Бог. Поверявам ви моята закрила и ви изплащам своя Апостолически благослов!”
Източник: Vatican Information Service