По време на отслужването на Вечернята  в катедралата Св. Павел със свещеници, монаси, семинаристи и представители на мирски движения в Албания, папата произнесе  втората си проповед в Тирана, след трогателните думи на свещеник и монахиня, които са преживели комунистическите преследвания. Папата остави  приготвената проповед – да бъде доставена след това - и говори свободно.

Проповедта на папа Франциск:
 

Имах подготвени няколко думи за вас, които ще оставя на архиепископа, а той ще се погрижи след това да стигнат до вас. Преводът вече е направен. Но сега, аз искам да ви кажа още нещо ... Чухме  преди малко в текста на Св. Писание: "Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха, Който ни утешава при всяка наша скръб, та и ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб с оная утеха, с която Бог утешава сами нас!"(2 Кор 1,3-4). Това е текста, върху който Църквата днес ни кани да размислим по време на Вечернята.

 

През последните два месеца се подготвях за това посещение и четох за историята на преследванията в Албания. За мен беше изненада. Не знаех, че вашите хора са страдали толкова много! След това, днес, по пътя от летището до площада, всички тези снимки на мъчениците: виждаме, че хората все още пазят паметта за своите мъченици, на тези които са страдали толкова много! Една нация от мъченици ... И днес, в началото на вечернята, се докоснах до двама конкретно. Това което мога да ви кажа е това, което те казаха, с живота си, със своите прости думи ... Казаха много неща в една много проста форма... но всичко е било толкова болезнено! И ние можем да ги попитаме: "Но как се оцелява при  толкова много проблеми?".  И ще ни кажат, че сме чули в този пасаж от второ послание до коринтяните: "Бог е Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха, Който ни утешава". Разказаха ни го с лекота. Те са страдали много. Те са пострадали физически, психически… и са понесли много мъка от несигурност: дали ще бъдат застреляни ... и са живели с тази мъка. И Господ ги е утешил ...

 

Мисля за св. Петър, в затвора, окован във вериги. Цялата църква се е молила за него. И Господ утеши Петър. И мъчениците, и двамата, които чухме днес, Господ ги е утешил, защото имаше хора в църквата, Божиите хора – възрастните жени смирени и свети, много монахини, които са се молели за тях. И това е тайната сила на Църквата, когато Църквата се моли Господ утешава своя народ. Господ утешава смирено, дори тайно. Утеха за сърцето и утеха за подкрепа. Сигурен съм, че те не се хвалят за това, което те са преживели, защото знаят, че Господ ги е носил напред.

 

Но те ни казват още нещо! Казват на нас, които сме били призовани да следваме Господа, че единствената утеха идва от Него. Горко ни, ако ние търсим другаде утеха! Горко на свещениците, монасите, монахините, послушниците, когато търсят утеха далеч от Господа! Аз не искам "да ви наказвам", аз не искам да се превърне в "екзекуторът" тук. Бъдете предупредени: ако търсите комфорт на друго място, няма да бъдете щастливи! Нещо повече, не можеш да утешиш никого ако сърцето ти не е отворено за утехата на Господа.

 

"Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха, Който ни утешава при всяка наша скръб, та и ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб с оная утеха, с която Бог утешава самите нас!" Това е, което направиха тези двамата днес. Смирено, непретенциозено, без самохвалство, правейки услуга на нас, за да ни утешат. Те също така ни казват: "Ние сме грешници, но Господ беше с нас. Това е пътят. Не се обезкуражавайте." Извинете ме, ако ви използвам днес като пример, но всички трябва да бъдем пример един на друга. Да си вървим у дома и да помним: днес ние се докоснахме до мъченици."

Източник: News.va