На празника Петдесетница, във ватиканските градини, на фона на купола на базиликата „Св. Петър“, един до друг застанаха папа Франциск, Вселенският патриарх на Константинопол Вартоломей І, президентът на Израел Шимон Перес и президентът на Палестина Махмуд Абас.
 

Във връзка с молитвата за мир на папа Франциск и патриарх Вартоломей, заедно с президентите на Израел и Палестина, която се състоя на 8 юни 2014, във Ватикана, председателят на Епископската конференция на Католическата църква в България прикани по-рано свещениците, монасите, монахините и всички верни, да се присъеднят духовно към тази молитва. В поканата на Апостолическия екзарх се казваше още: „По този начин молитвата, която ще се издига към Бог от гроба на свети Петър, ще се умножи по всички краища на земята. Така ще можем с доверие да очакваме да се изпълни обещанието на Исус: „Ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен” (Мат. 18:19).

 

Публикуваме пълния текст на обръщението молитвата произнесена от папа Франциск:
 

„Господа президенти, Ваше Светейшество, братя и сестри!
 

 С голяма радост ви приветствам, като бих желал да предложа на вас и на почитаемите делегации, които ви придружават, същия топъл прием, който ми оказахте по време на наскоро завършилото мое поклонничество в Светата земя.
 

От все сърце ви благодаря, че приехте поканата ми да дойдете тук, за да изпросим заедно от Бог дара на мира. Надявам се тази среща да бъде път към търсене на онова, което ни обединява, за да превъзмогнем онова, което ни разделя.
 

Благодаря и на Негово Светейшество, почитаемия Брат Вартоломей, за това че е тук с мен, за да посрещнем тези изтъкнати гости. Вашето участие е голям дар, драгоценна подкрепа и свидетелство за пътя, по който вървим като християни към пълното единство.
 

Вашето присъствие, господа президенти, е голям братски жест, който правите като като синове на Авраам, и е конкретен израз на доверието в Бог, Господар на историята, Който днес ни гледа като братя – едни на други, и желае да ни отведе по Своите пътища.
 

Тази наша среща за изпросване на мира в Светата земя, в Близкия Изток и в целия свят е придружавана от молитвата на много хора, принадлежащи към различни култури, отечества, езици и религии, хора, които се молиха за тази среща и които сега се присъединяват към нас в същата просба. Това е среща, която отговоря на горещото желание на онези, които копнеят за мира и мечтаят за свят, в който мъжете и жените да могат да живеят като братя, а не като противници или врагове.
 

Господа президенти, светът е наследство, което сме получили от нашите прародители, но е и заем от нашите деца – деца, които са уморени и изнемощели от конфликти и изгарят от желание да достигнат до зората на мира; деца, които ни молят да съборим стените на неприятелството и да изминем пътя на диалога и мира, за да триумфират любовта и приятелството.
 

Много, твърде много от тези деца паднаха невинни жертви на войната и насилието като откъснати растения в пълния им разцвет. Наш дълг е да сторим така, че тяхната жертва да не бъде напразна. Тяхната памет прави в нас още по-твърди смелостта да търсим мира, силата да постоянстваме в диалога на всяка цена и търпението да изграждаме все по-здрава основа на едно взаимно и мирно съжителство, за слава на Бога и за доброто на всички.
 

За постигане на мира е необходима смелост – много по-голяма от тази да воюваме. Нужна ни е смелост, за да кажем „да” на срещата и „не” на сблъсъка; „да” на диалога и „не” на насилието; „да” на преговорите и „не” на военните действия; „да” на спазването на договорите и „не” на провокациите; „да” на искреността и „не” на двуличието. За всичко това ни е необходима смелост, както и голяма духовна сила.
 

Историята ни учи, че нашите сили не стигат. Колко пъти сме били близо до мира, но злото, по различни начини, е успявало да му попречи. Ето защо сме тук, защото знаем и вярваме, че имаме нужда от Божията помощ. Не дезертираме от своите собствени отговорности, но призоваваме Бог като акт на най-висша отговорност, изправени пред нашата съвест и пред нашите народи. Чухме един призив и трябва да отговорим: призив да прекъснем спиралата на омразата и насилието, да я разкъсаме само с една дума: „брат”. За да кажем обаче тази дума, трябва всички да вдигнем поглед към Небето и да се припознаем като деца на един само Отец.
Към Него, към Духа на Исус Христос се обръщам, просейки застъпничеството на Дева Мария – дъщеря на Светата земя и наша Майка.

 

Господи, Боже на мира, чуй нашата молба!
 

Опитвахме толкова пъти и през толкова години да превъзмогнем конфликтите помежду ни с наши сили, а също и с нашите оръжия; толкова моменти на враждебност и тъмнина; толкова много пролята кръв; толкова прекъснати животи; толкова пропилени надежди… Силите ни обаче бяха напразни. Сега, Господи, помогни ни Ти! Дай ни Ти мира, научи ни Ти на мира, води ни Ти към мира. Отвори очите и сърцата ни и ни дай смелостта да кажем: „Никога вече война!”; „войната разрушава всичко”. Утвърди в нас смелостта на правим конкретни жестове за изграждане на мира. Господи, Бог на Авраам и на пророците, Бог-Любов, Който си ни създал и призовал да живеем като братя, дай ни сила всеки ден да бъдем строители на мира. Дай ни способността да гледаме с добра воля на всички братя, които срещаме по пътя си. Направи ни способни да чуем вика на нашите съграждани, които искат от нас да превърнем оръжията си в инструменти на мира, страховете си – в доверие, напреженията – в прошка. Поддържай в нас пламъка на надеждата, та с търпеливо постоянство да правим избор в полза на диалога и помирението, за да победи в крайна сметка мирът. И нека от сърцето на всеки човек бъдат прогонени тези думи: разделение, омраза, война! Господи, разоръжи езика и ръцете ни, обнови сърцата и умовете ни, за да ни обединява винаги една дума – „брат”, а начин на живот да стане shalom, мирът, salam! Амин”.

Cнимки: Osservatore romano