Катехизисът на папа Франциск по време на общата аудиенция на 21 май 2014 г. беше посветен на дара на познанието, /scientia/, който „не може да бъде ограничен само до човешкото знание, а чрез творението ни води към опознаването на величието на Бог и на Неговата любов”.

 

Папа Франциск обясни пред събралите се на площад „Св. Петър” повече от 50 000 души, че този дар на Св. Дух ни дава възможност да открием красотата и безкрая на космоса, които ни говорят за Твореца и ни призовават да Го славим „от дълбините на нашите сърца, и да разберем, че всичко, което притежаваме, и всичко, което ние сме, е неоценим Божи дар и знак за неговата безкрайна любов към нас”.

 

В първата глава на Битие, в самото начало на Библията, се казва, че Бог е доволен от Своето творение, и отново и отново се казва, че сътвореното е добро. Ако Бог вижда творението като добро и красиво, тогава и нашето отношение трябва да бъде същото. ... А след като сътворява човека, Той не казва, че създаденото е било добро, а че то е било „твърде добро”. В очите на Бог ние сме най-красивото, най-великото, най-доброто от Неговите творения. – дори ангелите са под нас, ние сме по-велики дори от ангелите. Господ ни обича и ние трябва да сме благодарни за това. ... Дарът на познанието ни извежда към дълбока хармония с Твореца и ни дава възможност да бъдем съпричастни на Неговото видение и оценка. От тази гледна точка ние бихме могли да видим в мъжа и жената върха на Неговото творение, изпълнението на плана на любовта, въплътен във всеки един от нас, който ни дава възможност да видим във всеки един наш брат и сестра.”

 

„Всичко това е източник на спокойствие и мир, то кара християните да бъдат изпълнени с радост свидетели на Бог, подобно на св. Франциск от Асизи и на много други светци, които са знаели как да възпеят и изразят своята любов чрез съзерцаването на творението. В същото време, обаче, дарът на познанието ни предпазва от опасността да помислим себе си за господари на творението. Творението не е собственост, която можем своеволно да управляваме, още по-малко то може да бъде притежание само на малцина. Творението е дар, който Бог ни е поверил, за да се грижим за него и да го ползваме за благото на всички, изпълнени винаги с уважение и благодарност. Втората грешка е изкушението да сведем себе си до творенията и да си помислим, че те могат да ни предложат отговорите на всички наши очаквания”.

 

След това папата се върна отново към първата опасност – опасността да се опитваме да се възползваме от творението, вместо да го пазим. Творението е „Божи дар за нас... и когато го експлоатираме, ние рушим знака на Неговата любов. Когато разрушаваме творението, сякаш казваме на Бог „то не ми харесва”, а това не е хубаво, това е грях. Грижата за творението е грижа за Божия дар за нас, това означава да кажем на Бог „благодаря, аз съм пазител на творението, но за да може то да се развива, не трябва да разрушавам този дар”.

 

„Такова трябва да бъде нашето отношение към творението”, продължи Св. отец, „ние трябва да го пазим, защото ако разрушим творението, след това то ще ни разруши нас! Не забравяйте това!” След това той разказа историята за един обикновен човек, когото веднъж срещнал, който обичал цветята и внимателно се грижил за тях. „Каза ми, че трябва да се грижим за тези красиви създания, дарени ни от Бог; че творението е наше, за да можем да се ползваме от него, затова не трябва да експлоатираме, а да го пазим, защото Бог ни прощава винаги, ние, човешките същества прощаваме понякога, но творението не прощава никога и ако ние не го пазим, то ще ни разруши”.

 

„Това трябва да ни накара да се замислим и да се помолим на Св. дух да ни даде дара на познанието, за да можем да осъзнаем, че творението е най-красивият Божи дар. Защото Той е направил толкова много добрини за нас, хората, най-великото от всички творения”.


 

Източник: Vatican Information Service