ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА МРЕЖА НА СВЕТИЯ ПРЕСТОЛ. ПОСЛЕДЕН АДРЕС: РУСИЯ
Сандро Магистер
ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА МРЕЖА НА СВЕТИЯ ПРЕСТОЛ.
ПОСЛЕДЕН АДРЕС: РУСИЯ
За половин век, броят на папските посланици по света се удвои. Двустранните дипломатически отношения се увеличиха три пъти. Не откликнаха на поканата Китай, Саудитска Арабия и някои други държави. Двойствена е играта на Виетнам: преговаряйки с Ватикана, той напада католиците.
Обръщайки се в началото на годината към посланиците, акредитирани при Светия Престол, Бенедикт XVI заяви, че Римската църква „държи своите врати отворени за всички и иска да поддържа с всички отношения, които допринасят за прогреса на човешкото семейство”.
Той припомни с удовлетворение, че най-сетне са установени пълноправни дипломатически отношения с Русия.
Ето защо се надяваме – заяви още Папата – че същото много скоро ще стане и с Виетнам (въпреки антикатолическото насилие в последно време в Ханой, дипломатично премълчано от „Осерваторе Романо”).
В самия ден на речта на Папата пред посланиците, Държавният секретар на Ватикана разпространи кратко информационно съобщение, в което се оповестяват новините от 2009 г. в областта на дипломатическите отношения.
Заедно с Русия, която е последна по ред, броят на държавите, които поддържат пълноправни дипломатически отношения със Светия Престол, стана 178. Към тях се добавят Европейският съюз, Суверенният военен Малтийски орден и под една особена форма, Организацията за освобождение на Палестина. А също и многобройни междуправителствени организации и международни програми, в които Светият Престол участва като наблюдател или пълноправен член.
Светият Престол е подписал конкордати, споразумения и всякакви видове конвенции с много от тези държави и организации. Например през изминалата година такива бяха подписани с германския лендер Шлезвиг-Холщайн, с Австрия и Бразилия.
Много малко държави не поддържат дипломатически отношения с Римската църква. Сред тях, освен Виетнам, са Китайската народна република и Саудитска Арабия.
На 10 януари, в навечерието на срещата на папата с посланиците, всекидневникът на Епископската конференция в Италия в. „Авенире” публикува детайлен обзор на дипломатическата мрежа на Ватикана по света.
Ето какво пише неговият автор, който е един от най-добре подготвените ватиканисти.
Джани Кардинале
16 държави не отговориха на поканата. Информация за посланиците и нунциите.
През 1978 г. Светият Престол е поддържал пълноправни дипломатически отношения с 84 държави. През 2005 г. те са 174. При Бенедикт XVI техният брой достигна 178.
По време на неговия понтификат, през 2006 г. бяха установени отношения с нововъзникналата държава Черна Гора, през 2007 г. с Обединените Арабски Емирства, а през 2008 г. с Ботсвана. Най-сетне, на 9 декември, дойде ред на Руската федерация, с която съществуваха отношения от особено естество, по подобие на продължаващите отношения с Организацията за освобождение на Палестина.
След страните, с които Светият Престол поддържа дипломатически отношения, е също и Тайван. Въпреки това, от 1979 г. там не пребивава нунций, а „временно управляващ мисията”. Всичко това в очакване на прехвърляне на нунциатурата в Пекин.
Китайската народна република е всъщност най-голямата от страните, които не поддържат дипломатически отношения със Светия Престол. Но не е единствената. Освен Косово – все още със спорен международен статут – Светият Престол не поддържа отношения с 16 държави, повечето от тях азиатски и най-често с мюсюлманско мнозинство.
В 9 от тези страни – Афганистан, Саудитска Арабия, Бутан, КНР, Северна Корея, Малдивите, Оман, Тувалу и Виетнам – няма представител на Ватикана. В 7 други държави има апостолически делегати, тоест понтификални представители при местните католически общности, но не и при правителствата. Три от тези страни са африкански: Коморите, Мавритания и Сомалия. А четири са азиатски: Бруней, Лаос, Малайзия и Мианмар.
Светият Престол все пак е имал формални контакти с някои от тези държави. Представители на Афганистан, Саудитска Арабия, Малайзия, Оман и Виетнам присъстваха на месата в началото на понтификата на Бенедикт XVI. А представители на Бруней и Сомалия засвидетелстваха присъствие на погребението на Йоан-Павел II.
В случая с Виетнам процесът на установяване на дипломатически отношения формално е започнал. Посещението на президента Минх Триет във Ватикана от 11 декември м.г. е окуражаващо в тази насока. Що се отнася до Китай, има официални контакти между личности от Държавния секретариат, посланика на Пекин в Италия и официални лица от Службата по вероизповеданията на китайския режим.
Понтификалната дипломация започна да работи и по установяване на отношения с Оман. Но някои мюсюлмански държави изглежда не са склонни на дискусия. Такъв е случаят на Саудитска Арабия – там католическото служение е все още официално забранено, въпреки че аудиенцията, дадена от папата на крал Абдула на 6 ноември 2007 г. представляваше положителен сигнал. Същото е и на Малдивите, които дори не приемат на своя територия свещеници, които да обгрижват многобройните католически туристи на архипелага.
Понастоящем посланиците на около 80 държави са представени в Рим при Светия Престол. Останалите са дипломати, които пребивават в други европейски столици. Светият Престол не приема посланици, акредитирани същевременно и в Италия. Друг знак за нарастващ дипломатически интерес е фактът, че в понтификата на Бенедикт XVI посланиците на Австралия, Камерун, Сейшелските острови и Източен Тимор се установиха в Рим.
Днес по света има 101 действащи апостолически нунции, някои от които отговорят за повече от една страна. Повече от половината – 50 от тях, са италианци, като процентът бележи спад спрямо миналото (през 1961 г. 48 от 58 нунции са били италианци, тоест 83 %; през 1975 г. 55 от 75, тоест 73 %).
Този спад вероятно ще се увеличи, доколкото при понтификата на Бенедикт XVI от 28 нунции, които при своето назначение са били въздигнати в епископски сан, едва 10 са италианци (38 %).
Въпреки това понтификалните представители в най-важните от църковна и политическа гледна точка държави като Франция, Испания, Съединените Щати, Аржентина, Бразилия, Колумбия, Израел (Иерусалим и Палестина), Русия и самата Италия, са все още италианци.
Останалите нунции идват в по-голямата си част от Европа (27, от които 7 испанци, 6 поляци, 5 французи, 3 швейцарци), други - от Азия (14, от които 6 индийци и 4 филипинци), от Северна Америка (6, които идват от САЩ), от Африка (3) и от Латинска Америка (1).
При Бенедикт XVI мрежата от нунциатури се засили в Африка, където бяха създадени два нови поста: в Буркина Фасо през 2007 г. и в Либерия през 2008 г. А Либия реши да даде съгласие за изграждането на нова нунциатура в Триполи. Още знаци за (взаимен) интерес от страна на Светия Престол към един континент, понякога пренебрегван от великите сили.
