Скъпи братя в епископата!

С радост се срещам с Вас по случай визитата ad limina Apostolorum и във Вас виждам и изказвам почитта си към вярата и любовта на верния народ, който живее в България. Благодарение на Бога и на общите усилия на различните участници в църковния живот, епископи и свещеници, монаси и монахини, катехисти и верни миряни, в България са налице много нови дейности и иницативи, които показват жизнеността на католическата вяра във Вашата страна. Имам предвид някои събития, които Църквата в България организира през последните години: Юбилейната 2010 година за Апостолическата Екзархия за католиците от източен обряд, по случай 150 - та годишнина от Присъединяването към Католическата църква; Юбилейната научна конференция, посветена на делото на архиепископ Анджело Джузепе Ронкали, апостолически визитатор и делегат в България от 1925 до 1934 г.; тържествата по случай 60-тата годишнина от мъченичеството на блажения епископ, пасионист, Евгений Босилков. Освен това, по време на наскоро приключилата Година на вярата, се състояха и други значителни моменти, като Националната среща на католиците в България, Националната среща на младежите и Научен симпозиум за Втория Ватикански събор.

Тези инициативи подчертават, че католическите общности, както от западен, така и от източен обряд, въпреки че като брой са малцинство в страната, продължават с усърдие своята мисия и свидетелстват както за естествените морални ценности, така и за Евангелието на Христа, в едно общество, което има много духовни празноти, останали от миналия атеистичен режим или от безкритичното приемане на културни модели, в които преобладават внушенията на практическия материализъм.
Призовавам Ви да вървите смело по този път, като се опитвате да осъществявате и във Вашата страна онази мисионерска промяна, която Църквата е призвана да реализира в целия свят. Това изисква духовно и пасторално обръщане, което започва с осъзнаването, че по силата на кръщението, всички сме ученици и мисионери, изпратени от Господа да евангелизираме с радост и с дух, използвайки и ценното богатство на народната религиозност. Този нов мисионерски устрем има и обществено измерение, въз основа на социалната доктрина на Църквата, чиито приоритети са социалното интегриране на бедните и ангажимент към общото благо и социалния мир. Затова е много важно, че гражданските власти признават ролята на Светия Престол като духовен и морален авторитет в международната общност и оценяват положително присъствието на Католическата църква като част от българската нация, както и нейния принос за доброто благо и напредъка на страната.
    
Многобройните смели свидетелства на вярност към Христа и към Църквата, дадени в драматични периоди и изминатият път през тези две десетилетия на възстановена свобода, нека ви изпълнят с благодарност към Господа и ви дарят с доверие към неговото провидение, което действа в историята. Освен това Ви призовавам да се ангажирате заедно, с нови сили, за формацията на вярващите, насърчавайки подходящи катехизиси, а също и да обръщате особено внимание на пасторала за младежи и на званията, както и на общността на свещениците, за да може за се създадат благоприятни условия за съзряване във вярата и за пристъпване със смелост към мисия.
    
Скъпи братя, Вашите общности живеят и работят, рамо до рамо с тези на Българската Православна Църква. Затова Ви моля да предадете моите сърдечни поздрави на Патриарх Неофит, който след няколко дни ще празнува първата годишнина от каноничното му избиране, призовавам Ви от все сърце да продължите усилията си за изграждането на все по-интензивен и братски диалог с Православната църква. Четейки и молейки се със същото Божие слово, пожелавам сърцата и умовете на всички да се отворят, за да стане все по-видима надеждата, че един ден ще честваме заедно Евхаристичната жертва, припомняйки си Словото на нашия Господ, който в навечерието на смъртта си се моли на Отца, та всички негови ученици „да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че ти си ме пратил” (Йн. 17,23)
    
На 27 април тази година, в Рим, ще се състои канонизацията на блажените Йоан XXIII и Йоан Павел II. Радвам се, че и Софийско-пловдивската епархия, и Никополската, както и Апостолическата екзархия за католиците от източен обряд, ще присъстват на церемонията с многобройни делегации. Това е красноречив знак за факта, че първият папа славянин е оставил дълбока следа в душата и живота на католическата общност в България, особено с неговото посещение във Вашата родина през 2002 г.; също така е знак, че споменът, оставен от архиепископ Анджело Джузепе Ронкали по време на деветгодишния му престой в България като апостолически делегат, е жив. Когато се сбогува със страната, той произнася следните думи: „На което и място по света да ми се случи да живея, ако някой от България мине близо до дома ми, нощем, сред трудностите на живота, винаги ще намери запалена светлина. Почукай, почукай, никой няма да те пита дали си католик или православен: достатъчно е, че си брат от България; влез, две братски ръце и едно топло приятелско сърце ще те посрещнат с радост”. (Рождественска проповед, 25 декември 1934 г.)

Тези думи разкриват обичта на апостолическия делегат монс. Ронкали към българския народ, който въпреки превратностите на времето, е запазил жив пламъкът на Христовата вяра.
    
Скъпи братя, поверявам на Пресветата Дева Мария, Майка на Църквата, на светите Кирил и Методий, евангелизатори на славянските народи и на блажения епископ и мъченик Евгений Босилков, вашите надежди и грижи, пътят на вашите Църкви и развитието на вашето земно отечество, и нека върху Вас, върху свещениците, монасите, монахините и верните от скъпия български народ, да слезе Божият благослов.
 
Ватикана, 13 февруари 2014 г.