На 12 януари Светият отец направи следното обръщение преди Молитвата Ангел Господен пред поклонниците, събрани на площад Св. Петър.

Скъпи братя и сестри,

Днес е празника на Кръщението Господне. Тази сутрин кръстих 32 новородени. Заедно с вас благодаря на Господ за тези бебета и за всеки нов живот. Обичам да кръщавам деца. Наистина се радвам! Всяко новородено е дар на радост и надежда, а всяко кръстено дете е чудо на вярата и празник за Божието семейство.

В днешния откъс от Евангелието се казва, че когато Исус приел кръщението на Йоан в река Йордан, „отвориха Му се небесата” (Мат. 3:16). С това се изпълняват пророчествата. Това е причината в литургията по време на Адвента да се повтаря „О, да беше Ти раздрал небесата и слязъл” (Ис. 63:19). Ако небесата останат закрити, хоризонтът пред нашия земен живот ще остане мрачен и лишен от надежда. Но чествайки Рождество, вярата отново ни носи увереността, че небесата са се отворили заради идването на Исус. А денят на Христовото кръщение ни кара отново да се замислим за отворените небеса. Появата на Божия Син на земята поставя началото на великото време на милостта, след като грехът е затворил небесата, като е поставил бариера между човешките същества и техния Създател. С раждането на Исус небесата се отвориха! От мига, в който Словото стана плът, ние виждаме, че небесата са отворени. Това виждат пастирите от Витлеем,  мъдреците от Изтока, Кръстителят, Апостолите на Исус, св. Стефан, първият мъченик, който възкликва: виждам „небесата отворени” (Деян. 7:56). Това е възможно и за всеки един от нас, ако се оставим да бъдем обзети от Божията любов! Това е великото време на милостта! Не го забравяйте. Това е великото време на милостта!

Когато Исус приема кръщението от Йоан Кръстител, като по този начин встъпва в солидарност с каещите се хора – Този, Който няма нужда да бъде кръщаван - Бог Отец изпраща глас от небесата: „Този е Моят възлюбен Син,” (Мат. 3:17). Исус приема одобрението на небесния Си Отец, Който го е изпратил точно, за да сподели нашата участ, нашата нищета. Споделянето е истинският начин да обичаш. Исус не се отделя от нас. Той ни счита за Свои братя, с които споделя. И по този начин Той ни прави, заедно със Себе си, синове на Бог Отец. Това е откровението и източника на истинската любов. И това е великото време на милостта.

Не ви ли се струва, че в нашето време има нужда от по-братско споделяне и от любов? Не ви ли се струва, че има нужда от повече милосърдие? Не говоря за милосърдието, което се задоволява със случайна помощ, без обаче да помага дълготрайно, а за това милосърдие, което споделя, което поема трудностите и страданията на нашите братя. Какъв ще Бъде вкусът на живота, когато се оставим да бъдем обзети от Божията любов!

Нека се помолим за посредничеството на Пресветата Дева, за да ни подкрепя в нашите опити да Христа по пътя на вярата и милосърдието, да следваме пътя, очертан от нашето кръщение.

Източник: www.zenit.org