В катехизиса си по време на общата аудиенция в сряда на 13 ноември 2013 г., папата продължи със своите размисли върху Символа на вярата. Този път той говори за думите „Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете”. „Кръщението” е вратата към вярата и християнския живот, а мисията на Църквата, следвайки заповедта на Възкръсналия Христос, е „да благовестява и опрощава греховете чрез Тайнството на Кръщението”. За да обясня по-добре тези думи, папата ги раздели на три части – „изповядвам”, „едно кръщение” и „за опрощаването на греховете”.

Чрез декларацията „изповядвам”, отбеляза Св. отец, „ние декларираме нашата действителна идентичност като синове Божи”. Същевременно „кръщението е свързано с вярата ни в опрощението на греховете. Тайнствата на покаянието и изповедта, наистина, наподобяват „второ кръщение”, което винаги се опира на първото, като го укрепва и обновява. В този смисъл денят на нашето кръщение е началото на пътя към вярата, който продължаваме да следваме през целия ни живот и по който сме подкрепяни от тайнството на покаянието”. Когато изповядваме нашата слабост, нашите грехове, ние молим Исус Христос за опрощение ... но също така ние обновяваме нашето кръщение, благодарение на това опрощение. Изповедта не е килия за мъчения, тя е честване на деня на кръщението.”

Папата описа кръщението като „акт на раждане на християнина в Църквата” и помоли да си вдигнат ръката тези присъстващи на аудиенцията, които освен рождения си ден си спомнят и датата на своето кръщение. След като на площад „Св. Петър” малцина си вдигнаха ръцете, той призова присъстващите да попитат родителите си или да проверят, когато се върнат у дома и отправи към тях призив да честват и да си припомнят денят на своето раждане в Църквата.

След това Св. отец се обърна към втората фраза - „едно кръщение”, като обвърза думата „кръщение” с думата „потапяне”. „Това тайнство”, акцентира той, „включва в себе си същинското духовно потапяне в смъртта на Христос, от което излизаме като нови създания. Това е акт на пречистване, заради възраждането и просветлението. Възраждане, защото чрез него става възможно новото раждането от водата и Духа, без които никой не може да влезе в Царството небесно, и просветление, защото чрез кръщението човешката личност се изпълва с Христовата благодат, „истинската светлина, която носи светлина на всички” и разпръсква сенките на греха. Чрез тези два дара, кръстеният се превръща в „светлина” за своите братя, особено за тези, които живеят в сенките и до които не достига никакъв лъч светлина от хоризонта на живота им.

Накрая, папа Франциск обърна внимание на опрощаването на греховете. В Тайнството на Кръщението „се опрощават всички грехове – първородният и всички лични грехове, както и всички наказания, заради тези грехове. Чрез кръщението ние отваряме вратата към новата форма на живот, който е освободен от тегобите на негативното минало, а вместо това започва да отразява красотата и добротата на Царството небесно. Това е могъщата намеса на Божията милост в нашия живот, заради нашето спасение. Но тази спасителна намеса не премахва слабостта в нашата човешка природа, не отхвърля отговорността да търсим прошка, когато грешим”.

„Не мога да бъда кръщаван два, три или четири пъти”, продължи той, импровизирайки, „но мога да отида на изповед и когато го направя, у мен се обновява благодатта на кръщението. Сякаш това е второ кръщение. Тогава Господ Исус, Който е милостив и Който никога не се уморява, ми прощава. Чуйте! Кръщението отваря вратите на Църквата ..., но когато тази врата започна да се затваря заради нашата слабост и грехове, изповедта ни помага да я отворим отново, защото тя е като второ кръщение, което ни опрощава всичко и ни просветлява, като ни помага да вървим напред с радост в светлината на Господа. Защото трябва да живеем нашия живот в радостта на Исус Христос и тя е Божия благодат.”

Източник: Vatican Information Service