На 13 октомври 2013 г., на площад Св. Петър, папа Франциск произнесе следната проповед по време на месата, отслужена в чест на откриването на Деня на Дева Мария за годината на Вярата, в присъствието статуята на Дева Мария от Фатима.

* * * * *

„Възпейте на Господа песен нова, защото Той чудеса извърши”. (Пс. 97:1). Днес ние си припомняме едно от тези чудеса, извършени от Бог – Мария! Малко и крехко творение като нас, тя е била избрана да стане Божия Майка, Майката на своя Създател.

Размишлявайки за Мария в светлината на четивата, които чухме току-що, бих искал да се спра на три неща: Бог ни учудва, Бог иска от нас да бъдем верни, Бог е нашата сила.

1. Първо: Бог ни учудва. Историята на Нааман, военачалникът на сирийския цар, е изумителна. За да бъде излекуван от проказата, той се обръща към Божия пророк Елисей, който не извършва някаква магия, нито иска от него нещо необичайно, иска от него само да се посвети на Бог и да се потопи във водите на реката. Но не в някоя от големите реки на Дамаск, а в малката река Йордан. Нааман е учуден и объркан. Какъв е този Бог, който иска нещо толкова просто? Замисля се дали да не си тръгне, но все пак решава да последва този съвет, потапя се във водите на Йордан и веднага е излекуван. Това е: Бог ни учудва. Той открива Себе си точно в нищетата, в слабостта и смирението, открива Себе си и ни дарява с любов, която ни спасява, лекува и ни носи сили. Иска от нас само да се покорим и да Го последваме.

Същото преживява и Дева Мария. Тя не скрива учудването си, когато чува ангелската вест. За нея е изумително разбирането, че Бог, който ще стане човек, е избрал точно нея, обикновената жена от Назарет - не някоя, която живее в дворец сред могъщество и богатство или която е сторила някакви изключителни дела, а просто една жена, която се отворила за Бог и Му е възложила цялото си доверие, без дори да разбира всичко: „ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.”  (Лк 1:38). Бог винаги ни учудва, Той разрушава човешките категории, руши нашите планове. И ни казва: Посвети Ми се, не се плаши, остави се да бъдеш учуден, забрави за себе си и Ме последвай.

Нека днес всички ние си зададем въпроса: страх ли ме е от това, което Бог може да поиска от мен, или от това, което Той иска от мен? Способен ли съм да бъда учуден от Бог, също като Мария, или си оставам затворен в собствената си сигурност, в собствените си планове? Допускам ли Бог да навлезе в моя живот? Как му отвръщам?

2. В откъса от Св. ап. Павел, който чухме, Апостолът се обръща към своя ученик Тимотей: „Помни Господа Исуса Христа: ако с Него сме умрели, с Него ще и оживеем; ако търпим, с Него ще и царуваме”. Това е второто – да помним винаги Христос и да бъдем твърди във вярата си. Бог ни учудва със своята любов, но Той очаква от нас да бъдем верни и да Го следваме. Да си спомним колко често, след като сме били развълнувани от едно или друго нещо, от някаква нова инициатива или задача, после, при първата видима трудност, сме хвърляли кърпата. Трудността се състои в това да бъдем непоколебим, да останем верни на решенията, които сме взели и на обещанията, които сме дали. Изглежда лесно да кажем „да”, но често след това не успяваме да останем верни на това „да”.

Мария отвръща на Бог със своето „да”: то променя нейния обикновен живот в Назарет и то неведнъж. И всеки път тя остава вярна на това „да” в сърцето си в мигове на радости и мъки, до мига на кулминацията, когато тя повтаря своето „да” в основата на Кръста. Днес сред нас има много майки – помислете за това, колко силна е вярата на Мария в Бог, когато вижда единствения свой Син на Кръста.

Дали съм християнин от време навреме или съм християнин постоянно? Културата на измамното, на относителното, си проправя път и в начина, по който живеем нашата вяра. Бог иска от нас да му бъдем верни, всеки ден, във всекидневните ни действия. Той продължава да изисква това от нас, защото дори ако понякога ние не сме Му верни, Той остава верен на нас. В своята милост Той никога не се уморява да държи ръката Си протегната, за да ни подкрепи, да ни насърчи да продължим нашето пътуване, да се върнем и да Му покажем нашата слабост, за да може Той да ни дари със сила.

3. Последно: Бог е нашата сила. Мисля си за десетимата прокажени, излекувани от Исус, за които се разказва в Евангелието. Те отиват при него, спрели се надалеч и го викали с висок глас: „Исусе, наставниче, смили се над нас.” (Лк 17:13). Те са болни, нуждаят се от любов и сила, търсят някой, който да ги излекува. Исус отговоря, като ги изчиства от тяхната болест. Но изумителното е, че само един от тях се връща, прославя Бог с висок глас и Му благодари. Исус забелязва това – десетима са поискали да бъдат излекувани, а само един се връща да прослави Бог и да признае, че Той е нашата сила. Трябва да знаем как да благодарим, да отдаваме прослава на всичко, което Бог е извършил за нас.

Нека си припомним Мария – първото й дело след Благовещение е да отиде при своята възрастна сродница Елисавета. Първите й думи са – „душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой” - тя прославя и благодари на Бог не само за това което Той е сторил за нея, но и за всичко, което Той е сторил за цялата история на спасението. Всичко е дар от Бог, Той е нашата сила! Да изречем „благодаря” изглежда толкова просто, а всъщност е толкова трудно! Колко често казваме „благодаря” един на друг в семейството ни? Колко често казваме „благодаря” на тези, които ни помагат, на тези, които са близо до нас, които ни подкрепят през целия ни живот? Често приемаме всичко за даденост. Това се отнася често и за Бог. Докато продължаваме да служим Евхаристията, нека призовем посредничеството на Мария. Нека тя ни помогне да бъдем отворени за чудесата на Бог, да Му бъдем верни всеки ден и да му благодарим, защото Той е нашата сила. Амин.

Източник: www.zenit.org