ПАПАТА: КАТОЛИЦИТЕ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ БЕЗРАЗЛИЧНИ КЪМ ПОЛИТИКАТА
„Католиците не могат да бъдат безразлични към политиката”, отбеляза папа Франциск на 16 септември 2013 г. след сутрешната меса в Domus Sancta Martae.
Евангелското четене, в което се говори за стотника, който със смирение и вяра, моли за излекуването на неговия слуга, и посланието на св. Павел до Тимотей, където хората се приканват да се молят за управляващите, вдъхнови папата да представи своите „размисли за служението на хората на власт”.
Управляващите, отбеляза папа Франциск, „трябва да обичат своя народ”, защото „водач, който не обича, не може да управлява – в най-добрия случай той може да наложи дисциплина, може да създаде усещане за някакъв ред, но не може да управлява”. Папата даде за пример Давид и „как той обича своя народ” – толкова силно, че след като съгрешава с преброяването той моли Господ да накаже не народа, а него самия. Следователно, това са двете същински „добродетели на водача” – любовта към народа и способността за смирение.
„Не може да управлявате без да обичате своя народ и без да сте способни на смирение! Всеки мъж и всяка жена, която се заема със службата на управлението, трябва да си зададе тези два въпроса: „Обичам ли народа си, за да мога да му служа по-добре? Достатъчно смирен ли съм, за да мога да се вслушам във всеки, да чуя различните мнения, преди да взема най-доброто решение?” Без тези два въпроса, вие не може да управлявате добре. Всеки мъж или жена на власт трябва да обича своя народ и да бъде смирен.”
От друга страна, св. Павел призовава управляваните да отправят своите молитви за тези, които са на власт, за да стане възможен спокойния и мирен живот. Гражданите не могат да бъдат безразлични към политиката:
„Никой от нас няма право да каже: „Това не ме интересува, те нека си управляват” ... Не, не, аз нося отговорност за тяхното управление, трябва да дам най-доброто от себе си, за да могат и те да управляват добре, трябва да дам най-доброто от себе си чрез участието си в политиката, според възможностите си. Според Социалното доктрина на църквата политиката е една от най-висшите форми на милосърдие, защото тя е служение на общото благо. Не мога да си измия ръцете, нали? Всички ние трябва да дадем своя принос!”
Съществува една тенденция, отбеляза папата, за водачите да се говори само лошото и да се мърмори за това, „което не върви”. Виждате как по телевизията те ги нападат, четете как ги атакуват по вестниците”. И той продължи „Да, водачът може да е грешник, какъвто е бил Давид, но аз трябва да дам своя принос със своето мнение, със своите думи, дори с промяната на мнението си”, защото всички ние сме съпричастни към общото благо. Не е вярно, че католикът не трябва да се забърква в политиката.
„Добрият католик не се бърка в политиката” – това не е вярно. Това не е верния път. Добрият католик участва в политиката, като дава най-доброто от себе си, за да може хората на власт да управляват по-добре. Кое е най-доброто, което можем да дадем на тези, които са на власт? Молитвата! Както казва св. Павел „молете са всички, за царе и за всички, които са на власт”. Ще отговори някой: „Но, отче, това е една провалена личност, той заслужава да отиде в ада...” „Молете са за него, молете се за нея, за да може той да управлява по-добре, да може да обича народа си, да служи на народа си, да бъде смирен”. Християнин, които не отправя молитви за хората на власт, не е добър християни. Или още: „Но, отче, как мога да се моля за човек, който има толкова много проблеми...” „Молете се за обръщането на този човек”.
По този начин, отбеляза в заключение папата, ние трябва да дадем най-доброто от себе си, да помогнем с нашите идеи и предложения, но най-доброто, на което сме способни е молитвата. Нека се молим за нашите водачи, за да могат те да управляват добре, за да преуспява родната ни страна, за да водят те нацията и дори света напред, в името на мира и общото благо”.
Източник: www.zenit.org
Изображение: Амброджо Лоренцети "Доброто управление", 1339, фреска в общинската зала на Сиена (Италия).