Повече от сто хиляди души се събраха на площад „Св. Петър” на в събота вечерта в отговор на призива на папа Франциск от миналата неделя денят 7-и септември да бъде посветен на молитва за мир, в контекста на драматичните събития в Сирия. Инициативата беше приветствена и одобрена не само от католици и от християни от други изповедания, но също и от последователи на други религии – будисти, юдеи и мюсюлмани, а и дори от хора, които не са свързани с никоя религия. На 7 септември следобед в католическите църкви по целия свят, от Австралия до Египет, беше отправена молитва за мир.

В 18.30 ч. думите, произнесени от папата миналата неделя, бяха повторени като въведение към вечернята, която започна в 19 часа с поздрав от папата и пеене на химна Veni Creator, последвано от интронизирането на древната римска икона на Св. Богородица, позната като Salus Populi Romani, носена от четирима швейцарски гвардейци. Папата започна с молитвата на броеницата, като всяко тайнство беше придружено със стих от св. Тереза от Лизио. В края на молитвата папата призова св. Дева Мария: „Царице на мира, моли се на нас”. После папа Франциск произнесе следната проповед:

„И видя Бог, че това е добро” - библейският разказ за началото на историята на света и на човечеството ни показва как Бог е погледнал Творението и казал, че това е добро. По този начин, скъпи братя и сестри, ние сме допуснати в Божието сърце и оттам ние можем да приемем и Неговото послание. Трябва да се запитаме: какво ни казва това послание? Какво ни говори то на мен, на вас, на всички нас?

„То ни казва просто това, че този наш свят, в сърцето и мисълта на Бог, е „дом на хармонията и мира”, че то е пространство, в което всеки може да открие своето място и да се почувства „у дома”, защото то е „добро”. Цялото творение формира хармонично и добро единство, а цялото човечество, сътворено по образ и подобие Божие, формира едно семейство, отношенията в което са характеризирани със същинско братство, което не е само на думи: другата личност е наш брат и сестра по любов, а отношенията ни с Бог, Който е любов, братство и доброта, се отразяват на всички човешки отношения и ни носят хармония на цялото творение. Божият свят е свят, в който всеки чувства своята отговорност към другия, към доброто на другия. Тази вечер, прекарана в съзерцание, пост и молитва, дава възможност на всеки от нас да си зададе въпроса – дали това е светът, към който истински се стремя? Това ли е светът, който всички ние носим в нашите сърца? Дали истински се стремим към този свят на хармония и мир, в самите нас, в отношенията ни с другите, в нашите семейства, градовете, в отношенията между нациите? И дали истинската свобода не означава да избираме тези пътища, които водят към доброто на всички и които са водени от любов?

Но всички ние се чудим: това ли е светът, в който живеем? Творението е запазило красотата си, която ни изпълва с възхищение и то продължава да бъде добро. Съществува обаче също и „насилие, разделение, несъгласия, война”. Това се случва когато човекът, венецът на творението, престане да съзерцава красотата и добротата и се оттегли в собствения си егоизъм.

Когато човек започне да мисли само за себе си, за собствените си интереси, когато постави себе си в центъра, когато позволи да бъде обзет от идолите на властта и могъществото, когато се постави на мястото на Бог, тогава цялото творение се пречупва и разрушава, тогава се отварят дверите на насилието, безразличието, и конфликта. Точно това се опитва да ни каже и книга Битие с историята за Грехопадението, когато човекът започва конфликт със себе си, той разбира, че е гол и се скрива, защото е уплашен, уплашен е от Божия взор; тогава той обвинява жената, която е плът от неговата плът и така разбива хармонията на творението, а след това вдига ръка срещу брата си да го убие. Означава ли това, че от състояние на хармонията човекът е преминал в състояние на „дисхармония”? Възможно ли е хармонията да бъде заменена с „дисхармония”. Не, такова нещо като дисхармония не съществува, съществува или хармония, или хаос, в която царуват насилието, спора, конфликта и войната.

Сред този хаос Бог се обръща към съвестта на човека: „Где е брат ти, Авел?”, а Каин отговорил: „Не зная, нима съм пазач на брата си”. Този въпрос е насочен и към нас, този въпрос трябва да си зададем и ние. Трябва ли да бъда пазач на брата си? Да, ти трябва да бъдеш пазач на твоя брат! Да бъдеш човек означава да си загрижен за другите! Когато обаче хармонията е разрушена, се случва и тази метаморфоза, след която братът, за който трябва да се грижим и да пазим, се превръща в наш противник, с който се борим и когото убиваме. В този миг избухва насилието, появяват се конфликтите и воините, белязали нашата история. Трябва само да се вгледаме в страданието, изпитвано от толкова много братя и сестри. Това не е съвпадение, а проста истина – с всеки акт на насилие, с всяка война, ние отново възраждаме Каин. Всички ние! Дори и днес ние поддържаме тази история на конфликт между братята, дори и днес ние продължаваме да вдигаме ръка срещу нашия брат. Дори и днес ние допускаме да бъдем водени от идолите на егоизма, от собствените си интереси, това отношение продължава да съществува. Продължаваме да усъвършенстваме нашите оръжия, съвестта ни е задрямала, а ние търсим нови и нови идеи, с които да оправдаем себе си. Сякаш приемаме това за нормално и продължаваме да търсим разрушение, болка и смърт! Насилието и войната водят само към смърт, те говорят само за смърт. Насилието и войната са езикът на смъртта.

И в този миг си задавам въпроса: възможно ли е да поемем отново по пътя на мира? Можем ли да превъзмогнем тази спирала на смърт и тъга? Можем ли да се научим отново как да следваме пътя на мира. Търсейки подкрепата на Бог, застанали под майчинския поглед на Salus Populi Romani, Царицата на мира, аз казвам: „Да, това е възможно да бъде извършено от всеки! Искам от всяко кътче на света днес да изречем: Да, това е възможно да бъде извършено от всеки! Още по-добре – искам всеки един от вас, от най-малкия до най-великия, включително и от управниците на народите да отвърнат: Да, това е което искаме! Християнската ми вяра ме кара погледна към Кръста. Иска ми се всички мъже и жени с добра воля да се обърнат към кръста дори и само за един миг. Там ще видим отговора на Бог – насилието не може да бъде отговор на насилието, на смъртта не може да бъде отговорено със смърт. В тишината на Кръста дрънкането на оръжията замлъква и започва да говори езикът на помирението, опрощаването, диалога и мира. Тази вечер се моля на Бог ние християните, както и нашите братя и сестри от другите религии, всички мъже и жени с добра воля, да извикат силно: насилието и войната не могат да доведат до мир! Нека всеки се обърне към недрата на съвестта си и да се вслуша в нейните думи. Загърбете собствения си интерес, който заглушава сърцата ви, загърбете безразличието, което кара сърцата ви да бъдат безчувствени към другите, преодолейте този начин на мислене и се открийте за  диалога и помирението. Вгледай се в тъгата на своя брат, помисли за децата, вгледай се в тях – виж тъгата на своя брат и недей да я умножаваш, възпри ръката си, възроди хармонията, която е била нарушена; направи всичко това не по пътя на конфликта, а по пътя на срещата! Нека дрънкането на оръжията да спре! Войната винаги означава поражение за мира, тя винаги е поражение за човечеството. Нека зазвучат отново думите на папа Павел VІ: „Никога повече един срещу друг, никога... никога повече война, никога повече война! Мирът може да бъде изразен само чрез мир, мир, който е неделим от изискванията на справедливостта, но който е подсилван от саможертвата, милосърдието, милостта и любовта”. Опрощението, диалогът, помирението – това са думите на мира и те се отнасят както за обичната Сирия, така и за целия Близък изток, за целия свят. Нека се помолим за помирението и мира, нека работим за помирението и мира, и нека всички ние се превърнем, където и да живеем, в мъже и жени на помирението и мира. Амин!”

Думите на папата бяха последвани от тишина, докато олтарът беше подготвен за преломяването на Св. Тайнство. В края на богослужението папата даде апостолическия си благослов на всички присъстващи.

На 8 септември папата написа в Туитър за деветте милиона свои последователи: „Молете се за мир”.

Източник: Vatican Information Service