Проповед на папа Франциск, изнесена по време на Месата за празника Петдестница на 19 май сутринта на площад „Св. Петър” в присъствието на 200 000 души, като заключително събитие от двудневното поклонническо пътуване, извършено от църковни движения, общности и мирски асоциации като част от Годината на вярата:

Скъпи братя и сестри
Днес ние сме призвани да размислим и изживеем отново в литургията слизането на Свети Дух, изпратен от възкръсналия Христос върху Църквата – когато благодатта изпълва апостолите в горницата в Йерусалим, а след това е разпръсната по целия свят.

Какво се е случило на този ден, толкова далечен от нас и същевременно толкова близък, че докосва дълбините на сърцата ни? Отговор ни дава Лука в пасажа от Деяния на апостолите, които чухме (2:1-11). Евангелистът ни води обратно в Йерусалим, в горницата, където са се събрали апостолите. Първият елемент, който привлича нашето внимание е шумът от небето като силен вятър, който изпълва къщата; след това разделените огнени езици, които се спират върху всеки един от апостолите. Шум и огнени езици – това са сигурните, конкретни знаци, докоснали апостолите не само външно, но и вътрешно, достигали до дълбините на тяхното съзнание и сърце. Всички те са изпълнени със Св. Дух, Който проявява Своята огромна сила с невиждани последици – всички те започват да говорят на различни езици, след като получават тази способност от Духа. Пред очите ни се открива напълно неочаквана гледка – събира се множество от хора, които се чудат как е възможно апостолите да говорят на техните езици. Множеството изживява нещо ново, нещо невиждано дотогава. Ние ги чуваме, всеки един от нас, как те говорят на нашия език. А за какво говорят те? За Божието всемогъщество.

В светлината на този откъс от Деяния на апостолите ви предлагам моите размисли върху три думи, характерни за дейността на Св. Дух: новост, хармония и мисия.

1. Новостта винаги ни учудва, защото се чувстваме по-уверени, когато имаме контрол над събитията, когато градим, програмираме и планираме живота си съгласно собствените ни идеи, удобство и предпочитания. Често правим това и по отношение на Бог. Ние Го следваме и Го приемаме, но само до определена степен. Трудно е да се отречеш от себе си заради Него, да Му се довериш напълно, да позволиш на Св. Дух да бъде душата и водача на нашите житейски решения. Страхуваме се, че Бог може да ни накара да поемем по нов път и да оставим зад гърба си тесните, ограничени и егоистични хоризонти, за да се открием за Неговите пътища. Но в цялата история на спасението, когато Бог се разкрива, Той донася новост и промяна, изисквайки от нас пълно доверие: Ной, осмиван от всички, построява ковчега и се спасява; Аврам изоставя земята си заради едно обещание; Мойсей се възправя срещу силата на фараона и извежда народа си до свободата; апостолите, струпали се със страх в горницата, смело излизат да възвестят Евангелието. Това не е новост заради самата новост, търсене на нещо ново, което да ни отвлече от скуката, както често се случва в наши дни. Новостта, донесена от Бог в нашия живот е нещо, което носи удовлетворение, истинска радост и покой, защото Бог ни обича и иска нашето добро. Нека си зададем въпроса: подготвени ли сме за Божиите изненади? Или сме затворени и  уплашени пред новостта, носена от Св. Дух? Имаме ли смелостта да поемем по новите пътища, които Божията новост ще открие пред нас или сме готови да се съпротивляваме, затворени в преходни структури, изгубили способността си да очакваме и приемаме новото.

2. Втора мисъл: на пръв поглед Св. Дух внася сред Църквата объркване, тъй като носи разнообразие от харизми и дарове; но всъщност Той е източник на голямо богатство, тъй като е източник на единство, без това да бъде униформеност, който ни извежда към хармонията. Хармонията в Църквата е творение на Св. Дух. Един от Отците на Църквата казва нещо, което аз много харесвам: „Св. Дух е хармонията сам по себе си - Ipse harmonia est“. Само Духът може да пробуди разнообразието, множествеността и разноликостта, като същевременно изгражда единството. Когато се опитваме да бъдем тези, които творят разнообразието и се ограничаваме в това, което ни отличава от другите, ние внасяме разделение. Когато се опитваме да създаваме единство в съгласие с човешките ни планове, накрая ние внасяме униформеност и стандартизация. Но ако се оставим да бъдем водени от Св. Дух богатството, разнообразието и различието никога няма да стават причина за конфликт, защото той ни помага да изживяваме различията в общността на Църквата. Съвместното пътуване в Църквата, под ръководството на пастири, притежаващи специална харизма и служение, е знак за действието на Св. Дух. Чувството за участие в Църквата е нещо основополагащо за всеки християнин, всяка общност и всяко движение. Църквата носи Христос до мен и мен до Христос, пътуването по паралелни пътища е опасно! Когато се впуснем по пътища, които се намират извън църковното учение и общност, ние се отделяме от единството с Бог Исус Христос (срв. 2 Йоан 9). Нека си зададем въпроса: отворен ли съм за хармонията на Св. Дух, Който преодолява всяка изключителност? Готов ли съм да се оставя да бъда воден от Него, живеейки в Църквата и с Църквата?

3. Последна мисъл: Старите теолози описват душата като лодка. Св. Дух е вятърът, който издува платната и я води напред, а поривите на вятърът са даровете на Духа. Лишени от тази импулси на благодатта, ние не можем да вървим напред. Св. Дух ни въвежда в мистерията на живия Бог и ни спасява от опасностите да бъдем Църква, която е гностична и обърната към себе си, затворена в себе си. Той ни кара да излезем навън и възвестим и свидетелстваме благата вест на Евангелието, да разпростираме радостта от вярата и от срещата с Христос. Св. Дух е душата на мисията. Събитията, случили се в Йерусалим преди почти две хиляди години не са нещо далечно, те са събития, които ни въздействат и днес и които се превръщат в опит за всеки един от вас. Св. Дух е най-великият дар на възкръсналия Христос за неговите апостоли, който Той иска да достигне до всички. В Евангелието са предадени думите не Исус: „И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки” (Йоан 14:16). Духът, Утешителят е Този, който ни дава смелост да излезем на улиците и да възвестим Евангелието! Св. Дух открива пред нас нови хоризонти и ни води до края на света, за да възвестим живота в Исус Христос. Нека се запитаме: искаме ли да останем затворени в себе си, в нашата група, или сме готови да позволим на духа да ни открие пътя на нашата мисия?

Днешната литургия е велика молитва, която Църквата, в единство с Христос, издига към Отца, молейки от Него да обнови слизането на Св. Дух. Нека всеки един от нас, всяка група и движение, в хармония с Църквата, се обърне към Отца и измоли този дар. И днес, както и в своето начало, Църквата заедно с Мария казва: „Veni, Sancte Spiritus”. Ела, Душе Свети, изпълни сърцата на твоите верни и запали огънят на любовта! Амин.

Източник: Vatican Information Service