ПОЕМАЙКИ КАТЕДРАТА НА РИМСКИЯ ЕПИСКОП ПАПАТА ГОВОРИ ЗА БОЖИЕТО МИЛОСЪРДИЕ
На 7 април 2013 г. в 17.30 ч. папа Франциск отслужи меса в базиликата на св. Йоан Латерански, на която официално пое катедрата и на Римския епископ. При поемането на това служение представителите на римската църковна общност изказаха своето послушание пред новия епископ. Подобно на месата, с която папа Франциск пое Петровото служение, когато шест кардинали, по двама от всеки един от трите кардиналски реда – епископи, свещеници и дякони, представители на цялата колегия на кардиналите, своето послушание вчера изказаха и представителите на Римския диоцез – кардинал Агостино Валини, генерален викарий на Рим, изпълняващ длъжност помощен епископ на диоцеза по едни енорист и помощник енорийски свещеник; един дякон, един монах и една монахиня; както и семейство млади миряни.
Своята проповед по време на месата папата посвети на Божието „милосърдие”, позовавайки се на евангелско четене, в което апостол Тома изпитва Божията милост, която има конкретно лице... това на възкръсналия Исус. Тома не се доверява на казаното от другите апостоли... Той иска да види... Как реагира Исус? С търпение – Исус не изоставя обзетия от упорство Тома, заради неговото неверие. Той му дава една седмица. Не затваря врата, а изчаква. А Тома осъзнава собствената си нищета и слабостта на своята вяра. За да отвърне накрая на търпението с Исус с тази простата, но изпълнена с вяра фраза: „Господ мой и Бог мой”. Тома позволява да бъде обзет от Божествената милост, вижда го пред себе си, в раните по ръцете и краката на Исус ... и той преоткрива своето доверие. Той вече е нов човек, не изпълнен с неверие, а вярващ.
Дори Петър се отрича от Исус трикратно и „то точно когато трябва да бъде най-близо до Него. А когато Петър е отчаян, той среща взора на Исус, който търпеливо, му казва: „Петре, не се плаши от своята слабост. Довери ми се” И Петър разбира. Той почувства изпълнения с любов взор на Исус и започва да плаче. Колко прекрасен е този взор на Исус – колко много нежност има в него. Братя и сестри, нека никога не губим вяра в Божията търпелива милост.”
Историята се повтаря от двамата ученици по пътя за Емаус, чиито лица били „тъжни след напразното и безнадеждното пътуване. Но Исус не ги изоставил. Той тръгнал заедно с тях пътя! Търпеливо започнал да им обяснява Писанията за самия Него и дори се спира да сподели храната с тях. Ето така Бог върши всичко. За разлика от нас, които често искаме всичко и веднага, дори от другите, Той е търпелив. Бог е търпелив с нас, защото ни обича, а тези, които обичат, могат да разбират и да се надяват. Те не горят мостове, а знаят как да прощават. Нека не забравяме това и в нашия християнски живот – Бог винаги ни очаква, дори когато сме се отделили от него. Той никога не е далеч от нас и ако се върнем при Него, той е готов да ни прегърне”.
Продължавайки, папата отбеляза, че винаги се вълнува при препорочитането на притчата за блудния син. „Тази притча ме поразява, „защото винаги ми носи голяма надежда. Помислете за сина, който живее в бащината къща – обичан, но все пак иска своята част от бащиното наследство. Тръгва си, изхарчва всичко, за да стигне дъното. Усетил загубата на топлината на бащината къща, той се завръща у дома. Какво прави бащата? Забравил ли е той сина си? Не, никога... С търпение и любов, с надежда и милост, той винаги продължава да мисли за него и за втория си син, и когато го вижда в далечината, изтичва да го посрещне и да го посрещне с нежност, с Божията нежност, без да казва и дума за упрек – синът се е завърнал. Това носи радост на бащата. Радостта се състои в това да прегърне сина си – той се е завърнал!”
„Бог винаги ни очаква. Никога не се уморява да ни чака. Исус ни показва милостивото Божие търпение, за да можем и ние отново да възстановим увереността и надеждата си! Великият германски теолог Романо Гуаридни, казва, че Бог отвръща на нашата слабост със Своето търпение и това е източникът на нашата увереност и надежда.”
Спирайки се на друг аспект папата отбеляза, че „Божието милосърдие разкрива у нас смелостта да се върнем при Него, независимо от грешките и греховете, които сме извършили в живота си. Исус приканва Тома да сложи ръката си в неговите рани... Точно в раните на Исус ние сме най-сигурни, тъй като в тях се открива Неговата безгранична любов. ... Св. Бернар се пита: „На какво да разчитам”. На собствените си добри дела? Но „всяко мое добро дело се корени в божията милост” ... Това е най-важното – силата да поверя Себе си на Божията милост, да се доверя на Неговото милосърдие, да търся Неговите рани и неговата любов.
Вероятно има сред нас хора, които си мислят – грехът ми е толкова голям, аз съм толкова далеч от Бог, подобно на по-малкия син от притчата, а неверието ми е като това на Тома; нямам силата да се върна и не съм уверен, че Бог ще ме приветства или че ме очаква. Колко много пъти през годините на пастирското си служение съм чувал думите: „Отче, толкова много грехове имам”, на които винаги съм отговарял с призива: „Не се плашете, вървете при Него, защото Той ви очаква. Той ще се погрижи за всичко. ... Бог не гледа на нас като на числа. За Него ние сме важните, всъщност най-важните. Дори и да сме грешници, сме най-близките до Неговото сърце“.
„След като съгрешил”, продължи папата, „Адам се почувствал засрамен. Почувствал се гол, чувствайки тежестта на извършеното от него. И все пак Бог не го изоставил. Ако в този миг започва изгнаничеството на Адам заради греха, тогава вече съществува и обещанието за завръщане, възможността за връщането при Бог... Точно в усещането за моята греховност, във вглеждането в моите грехове, мога да видя и срещна Божията милост, Неговата любов, да отида при него и да получа опрощение“.
Нека бъдем обгърнати от Божията милост. Нека се доверим на Неговото търпение което винаги ни дава нужното време. Нека намерим смелостта да се завърнем към Неговия дом и да живеем с Неговите рани, да позволим да бъдем обичани от Него и да срещнем милостта Му в тайнствата. Тогава ще почувстваме и Неговата милост, която е толкова прекрасна, ще почувстваме и Неговата прегръдка, а самите ние ще станем по-способни на милост, търпение, опрощение и любов.”
След месата папата се поява на централния балкон на Базиликата Св. Йоан Латерански, от която поздрави хилядите вярващи, които се бяха събрали и които взеха участие в церемонията.
Източник: Vatican Information Service