Археологическата част на Църквата Агия Кириаки Хризополитиса, Пафос, Кипър

Братя и сестри во Христа,

Благодаря на Негово блаженство Хризостом Втори за топлите му приветствени думи, на Негово преосвещенство митрополита на Пафос Георгиос, който е наш домакин, както и на всички, които направиха възможна тази среща. Имам щастието от цялото си сърце да поздравя присъстващите тук християни от други изповедания, включително и тези от арменската, лутеранската и англиканската общности.

Всички ние сме много радостни от възможността да се съберем заедно за молитва в църквата Агия Кириаки Хризополитиса. Преди малко чухме откъса от Деянията на апостолите, който ни напомни, че Кипър е била първата спирка от апостолското пътуване на ап. Павел (виж Деян. 13:1-4). Воден от Светия дух Павел,  придружаван от родения в Кипър Варнава и бъдещия евангелист Марк, пристигат първо в Саламин, където те проповядват Словото Божие в синагогите. Като преминават целия остров, те достигат Пафос и там, много близо до това място, започват да проповядват в присъствието на римския проконсул Сергий Павел. От това място Евангелското послание започва да се разпространява в цялата империя, а основаната върху апостолската проповед Църква започва да се утвърждава в целия тогавашен свят.

Църквата на Кипър с основание може да се гордее с пряката си връзка с проповедта на Павел, Варнава и Марк и с нейното единство с апостолската вяра, единство, което я свързва с всички църкви, съхраняващи същото правило на вярата. Това реално, но несъвършено единство, което ни обединява, ни задължава да преодолеем разделенията между нас и да се стремим към възстановяване на пълното и видимото единство, защото това е зовът на Бога към всички негови следовници. Тъй като, според казаното от Павел: „Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание;  един е Господ, една е вярата, едно е кръщението” (Еф. 4:4-5).

Църковното единство с апостолската вяра е едновременно дар и призив за мисия. В откъса от Деянията на апостолите, който чухме, виждаме образа на единението на Църквата в молитвата и нейната откритост към призива на Духа за мисия. Подобно на Павел и Варнава всеки християнин, чрез своето кръщение, има задачата да разпространява пророческото свидетелство за Възкръсналия Бог и благата Му вест за обединение, милосърдие и мир. В този контекст, Специалната среща на Синода на епископите за Близкия изток, която ще бъде свикана през октомври в Рим, ще подчертае важната роля на християните в Близкия изток, ще им окаже подкрепа за тяхното свидетелство на Евангелието и ще подпомогне диалога и сътрудничеството между християните от целия регион. Важен знак е и това, че заседанията на Синода на епископите ще бъдат почетени и от присъствието на братски делегации от други църкви и християнски общности в региона, като символ за общата ни решимост да служим на Божието слово и за нашата откритост към силата на Неговата помирителна благодат.

Единството на всички Христови последователи е дар, който трябва да бъде измолен от Отца с надеждата, че това единство ще укрепи свидетелството на Евангелието в днешния свят. Бог се молеше за светостта и единството на своите ученици, именно за да повярва светът (виж. Йоан 17:21). Само преди сто години, по време на Мисионерската конференция в Единбург, ясното съзнание, че разделението между християните е било препятствие пред разпространението на Евангелието, постави началото на съвременното икуменическо движение. Днес можем да бъдем благодарни на Бог, Който чрез Своя Дух ни помага, особено през последните десетилетия, да преоткрием богатото апостолско наследство, споделяно от Изтока и Запада, и ни кара в търпелив и откровен диалог да открием пътя към нашето сближаване, като преодоляваме противоречията от миналото и се надяваме на по-добро бъдеще.

Църквата в Кипър, която служи за мост между Изтока и Запада, има съществен принос за този процес на обединение. Несъмнено пътят, чиято крайна цел е постигането на пълно единство, няма да бъде лишен от трудности, но Католическата и Православната църкви на Кипър са решени да напредват по пътя на диалога и братското сътрудничество. Нека Светият дух освети нашето съзнание и подсили нашата воля, така че заедно да пренесем посланието за спасение на мъжете и жените на нашето време, жадуващи истината, която носи истинската свобода и спасението (виж Йоан, 8:32), истината, чието име е Исус Христос!

Скъпи братя и сестри, не мога да завърша без да призова паметта на светците, които красят Църквата на Кипър и преди всичко паметта на св. Епифаний, епископ на Саламин. Светостта е знак за пълнотата на християнския живот, за дълбоко вътрешно послушание на Светия дух, който зове към постоянно обръщане и обновление, в нашия стремеж да бъдем още по-отдадени на нашия спасител Христос. Обръщането и светостта са и основните средства, чрез които ние откриваме съзнанието и сърцето си за Божията воля за единство на Неговата църква. Като изказваме своята благодарност за тази среща и за братските чувства, които ни свързват, нека се помолим на св. Варнава и св. Епифаний, на св.св. Петър и Павел, и на всички светии Господни, да благословят нашите общини, да ни съхранят в апостолската вяра и да насочват нашите стъпки по пътя към единството, милосърдието и мира.

                                                                                                          Източник: www.vatican.va