Първа проповед на папа Франциск

На 14 март 2013 г. Светият отец отслужи Меса Pro Ecclesia в Сикстинската капела, заедно с 114-те кардинали избиратели, които участваха в Конклава за избора на папата.

Първото четиво на литургията беше химнът от пророк Исаия, който започва с думите: „в последните дни планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините и ще се възвиси над хълмовете, и ще потекат към нея всички народи.

И ще тръгнат много народи и ще кажат: дойдете, и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Иаковов, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе законът и от Йерусалим - словото Господне.

И ще съди Той народите и ще изобличи много племена; и ще прековат мечовете си на орала, и копията си - на сърпове: народ срещу народ не ще дигне меч, и няма вече да се учат на война”. Второто четиво бе откъс от Първото послание на Петър, посветено на всеобщото свещенство на вярващите, където се казва: „и вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, свето свещенство, за да принесете духовни жертви, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа”. В откъса от Евангелието се разказва историята за изповедта на Петър, когато Христос пита своите ученици: „Вие за кого Ме мислите?”, а Петър отговоря: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог.” А Исус му казва в отговор: „ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят”.

В първата си проповед като папа, говорейки на италиански без написан текст, папа Франциск се спря на общото между три библейски четива: „Движението. В първия откъс движението означава пътуване, във второто - движението означава изграждането на Църквата, а в текста от Евангелието движението е свидетелство. Да вървим, да градим, да свидетелстваме”.

Папата припомня първите думи, които Бог казва на Аврам: „ходи пред Мене и бъди непорочен”. Нашият живот е път. Когато спрем да ходим по него, това означава, че нещо не е наред. Да ходим винаги в присъствието на Господа, в светлината на Господа, стремейки се да живеем непорочно, както Бог иска от Авраам в негово присъствие.

„Да градим”, продължи той, „да изграждаме Църквата. Това ни напомня за камъните. Камъните са твърди, но това са живи камъни, помазани от Св. Дух. Да градим Църквата, Христовата Невеста, върху основният камък, който е самият Господ“.

Да свидетелстваме... Винаги можем да вървим, можем да градим много неща, но това няма да има никакво значение, ако не свидетелстваме за Исус Христос. Може да създадем филантропска неправителствена организация, но това няма да бъде Църквата, Господната невеста. Ако престанем да вървим напред, ние ще се върнем назад. Какво ще се случи, ако не градим върху камъка? Същото, което се случва с пясъчните замъци, изградени от децата. Ще ги отвее вятъра, защото те не са солидни”. После, цитирайки Леон Блоа, Светият отец повтори: „Който не се моли на Бог, се моли на дявола”, защото „когато не свидетелстваме Исус Христос, ние сме свидетели на материалността на дявола”.

„Да ходим, да градим, да свидетелстваме. Това не е толкова лесно, защото когато ходим, когато градим, когато свидетелстваме, понякога срещаме разочарования или правим движения, които не подхождат на това пътуване. Това са движения, които ни връщат назад.”

„В Евангелието”, продължи папата, „дори Петър, когато изповядва, че Исус е Христос казва: „Ти си Месията, Сина на живия Бог”. Ще те следвам, но нека не говорим за Кръста... Ще те следвам, без това”. Но „когато ходим без Кръста, когато градим без Кръста, когато изповядваме Христос без Кръста ..., тогава ние не сме ученици на Господа. Ние сме хора от този свят, епископи, свещеници, кардинали, папи, но не и ученици на Господа.

Бих искал всички ние, след тези благодатни дни, да имаме смелостта, да, смелостта, да ходим в присъствието на Бог с Кръста Господен, да градим Църквата върху Христовата кръв, която се излива върху Кръста и да свидетелстваме за славата на разпнатия Христос. Така Църквата ще върви напред.

Нека всички бъдем удостоени с благодатта на Светия Дух и с посредничеството на Мария, нашата майка, да ходим, градим и свидетелстваме заедно с Исус Христос.

След проповедта, всички се помолиха за новия папа, както и за Негово светейшество  Бенедикт ХVІ, „за да може той да служи на Църквата, макар и скрит от света, в живот отдаден на молитва и съзерцание.” Заедно отправиха молитва националните ръководители „да не си служат с насилие и да не се ръководят от личния си интерес, да не бъдат тиранични, а да имат съзнанието, че всяка власт е от Бога”. Накрая те напомниха и за „тези, които страдат и тези, които са се изгубили в житейските битки” и се помолиха „Христос, върховния пастир, да ги промени утеши и да ги удостои със слава.”

Източник: Vatican Information Service

Снимки и оригинален текст: http://www.photogallery.va/content/photogallery/it/missa-pro-ecclesia.html