„Помолих Бог да ме озари с вярното решение, не за мое добро, а за доброто на Църквата”

Днес, 27 февруари 2013 г., папа Бенедикт ХVІ даде последната си обща аудиенция. На площад „Св. Петър“ пред събралото се да го изпрати хилядно множество от хора, той каза: „Благодаря ви, че дойдохте за тази моя последна обща аудиенция. Благодаря, наистина съм развълнуван! Виждам, че Църквата е жива! Трябва да благодарим и на Създателя за прекрасното време, което ни дарява сега, макар и през зимата.

Следва пълния текст на словото на папата:

Също както апостол Павел от библейския текст, който изслушахме, и аз чувствам в сърцето си, че трябва да благодаря на Бога, който ръководи и поддържа Църквата и Който чрез Словото Си подхранва вярата на Своя народ. В този миг, душата ми се разтваря и обгръща цялата Църква разпространена по целия свят и благодаря сега на Бог за „новините”, които през тези години на моето Петрово служение, пристигаха за вярата в Господ Исус Христос и за любовта, която истински се движи в Църковното Тяло и го кара да живее в любовта, както и за надеждата, която ни отваря и води към пълнотата на живота, към нашата небесна родина.

Усещам как нося всички в молитвите си, в онова настояще което е Бог и в което събирам всяка среща, всяко пътуване, всяко пастирско посещение. Събирам всеки и всичко в молитвата за да ги поверя на Господа: за да можем да бъдем изпълнени със знание за Неговата воля чрез цялата духовна мъдрост и разбиране, за да живеем по начин, достоен за Господа и Неговата любов, като носим плод във всяко добро дело (виж. Кол. 1:9-10).

В този миг изпитвам голяма увереност, защото знам, че истината на евангелските слова са силата на Църквата, те са нейния живот. Евангелието пречиства и обновява, носи плод, навсякъде където общността на вярващите го слуша и приема Божията благодат в истината и любовта. Това е моята увереност, това е моята радост.

Когато на 19 април преди почти осем години, приех Петровото служение, изпитвах твърда увереност, която продължи да ме съпътства и след това: увереността за това, че Църквата живее чрез Словото Божие. Тогава, както съм казвал много пъти вече, думите, които звучаха в сърцето ми, бяха: Господи защо искаш това от мен и зашо со искаш? Това е голяма тежест, която поставяш върху плещите ми, но ако ти Го искаш, тогава ще хвърля мрежите по твоя заповед, уверен, че Ти ще ме ръководиш, дори въпреки собствените ми слабости. Осем години по-късно мога да кажа, че наистина Бог ме водеше. Той беше близо до мен. Всеки ден чувствах Неговото присъствие. В пътуването на Църквата има мигове на радост и светлина, както и трудни моменти. Чувствах се като св. Петър и апостолите в лодката в галилейското езеро. Господ ни дарява с много слънчеви и леки дни, в които уловът е богат, но и с мигове, в които морето е бурно, а ветровете духат срещу нас, както винаги в историята на Църквата, когато ни изглежда, че Бог е заспал. Но аз винаги знаех, че в тази лодка е и Господ и че лодката на Църквата не е нито моя, нито наша, а Негова. И Господ няма да я остави да потъне. Той е този, който я води, чрез тези, които Той е избрал, защото така е пожелал. Това беше моята увереност, която никой не успя да разколебае. И ето защо сърцето ми днес е изпълнено с благодарност към Бог, защото Той никога не остави да липсва нито на Църквата, нито на мен Неговата утеха, Неговата светлина и Неговата любов.

Живеем в Годината на вярата, която определих именно защото исках така да се подсили вярата ни в Бога в един контекст, който се опитва да я изтласка все по назад. Приканвам всеки един от вас да укрепи вярата си в Господ, да се остави като децата в ръцете на Бог, уверени, че тези ръце, които ни поддържат постоянно, ни позволяват всеки ден да вървим напред, дори и в дните не битки. Бих искал всеки един да се чувства обичан от този Бог, отдал Сина си за нас и Който ни е показал безкрайната Си любов. Бих искал всеки да чувства радостта от това да си християнин. В една прекрасна молитва, която може да бъде повтаряна всяка сутрин, се казва: „Обожавам Те, Боже Мой, и те обичам с цялото си сърце. Благодаря Ти, че си ме създал, че си ме създал християнин...” Да, ние сме щастливи от дара на вярата. Това е най-ценното нещо, което никой не може да ни отнеме. Нека благодарим Богу всеки ден за това, с молитва и с примерен християнски живот. Бог ни обича, но очаква и от нас да го обичаме!

Не само на Бог бих искал да благодаря днес. Папата никога не е сам в управлението на лодката на Петър, макар и това да е основно негова отговорност. Никога не съм бил сам в носенето на радостта и тежестта от Петровото служение. Бог ми е помогнал с толкова много хора, които са ми помагали със своята щедрост и любов към Бога, докато са били близо до мен. На първо място, благодаря на вас, скъпи братя кардинали, за вашата мъдрост, за вашите съвети приятелство, които ценя толкова високо. Благодаря и на моите сътрудници, начело с държавния секретар и на цялата Римска курия, както и на всички останали, които служат на Светия престол, всеки в своята област. Има много лица, които никога не видях и които са останали в сянка, но точно в тишината и във всекидневната си отдаденост на вярата и смирението те бяха моя сигурна и вярна опора. Особено съм благодарен на Църквата на Рим, моя диоцез! Не мога да забравя братята си в епископата и свещенството, посветените хора, както и целия Божи народ. В моите пастирски посещения, срещи, аудиенции и пътувания винаги съм усещал вашата загриженост и чувства, но и аз обичам всеки един от вас, без изключение, с тази пастирска любов, която се намира в сърцето на всеки пастор, особено на Римския епископ, Наследника на Св. Петър. Всеки ден с бащинско сърце споменавам всеки един от вас в молитвите си.

Бих искал също така да поздравя и благодаря на всички – сърцето на папата се простира над целия свят. Бих искал да благодаря и на целия дипломатически корпус, акредитиран към Светия Престол, представител на великото семейство на нациите. Мисля си и за всички, които работят в полза на добрата комуникация и им благодаря за важното им служба.
 
В този миг бих искал с цялото си сърце да благодаря и на всички хора по света, които през тези седмици ме накараха да почувствам тяхната загриженост, приятелство и молитва. Да, папата никога не е сам. И сега чувствам това толкова силно, че сърцето ми се вълнува. Папата принадлежи на всички и мнозина се чувстват близо до него. Наистина, получавам писма от световни личности – държавни глави, религиозни водачи, представители на света на културата. Получавам обаче много писма и от обикновени хора, които ми пишат от цялото си сърце и ме правят съпричастен на техните емоции и които се дължат на това, че всички сме заедно в Христовата църква. Тези хора не ми пишат по начина, по който човек би се обърнал, примерно, към един принц или сановник, когото не познава. Пишат ми като братя и сестри или като синове и дъщери, с чувство на силна семейна връзка. И точно по това се познава Църквата – защото тя не е организация или асоциация за религиозни или хуманитарни цели, а живо тяло, общност на братя и сестри в Тялото Христово, което ни обединява всички. Да усетиш Църквата по този начин и почти да имаш възможност да докоснеш с ръцете си силата на нейната истина и нейната любов е мотив за радост, във време, в което мнозина говорят за нейния залез. Вижте как жива е Църквата днес!

През последните месеци почувствах, че силите ми се изчерпват и искрено се обърнах към Бог в молитвата си да ме озари със Своята светлина и да ми помогне да взема правилното решение, не за мое собствено добро, а за доброто на Църквата. Взех това решение в пълно съзнание за неговата сериозност, както и за неговата новост, но с дълбок мир в сърцето. Обичта към Църквата означава да имаш и силата да взимаш трудни, мъчителни решения, винаги гледайки напред за доброто на Църквата, а не на себе си!

Позволете ми да се върна още веднъж към 19 април 2005 г. Тежестта на решението лежи точно върху това, че от този момент нататък, аз бях постоянно и завинаги ангажиран със и за Бог. Винаги – всеки, който приеме св. Петровото служение, няма вече никакво лично пространство. Принадлежи винаги и изцяло на всички, на цялата Църква. От неговия живот, така да се каже, се отнема напълно всяко лично измерение. Успях да усетя и го усещам точно сега, че човек получава живота именно, когато го дарява. Преди казах, че много хора, които обичат Господ обичат също и наследника на Св. Петър и го харесват, т.е. че папата има истински братя и сестри, синове и дъщери по целия свят и че той се чувства на сигурно в прегръдката на вашето общение, защото той повече не принадлежи на себе си, а принадлежи на всички и всички му принадлежат.

„Винаги“ означава също и „завинаги“ – няма връщане към личния живот. Решението ми да се оттегля от активното служение не отрича казаното. Няма да се върна към личния живот, към пътувания, приеми, конференции и т.н. Не се отказвам от кръста,  а оставам близо до разпнатия Бог по нов начин. Вече няма да нося властта на служението за управлението на Църквата, а оставам на служба с молитвата в границите, така да се каже, на „Св. Петър“. Св. Бенедикт, чието име нося като папа, ще ми бъде пример за това. Той ни е показал пътя към живота, който независимо дали е активен или пасивен, остава посветен изцяло на Бог.

Благодаря също така на всички и на всеки един от вас и за уважението и разбирането, с което приехте това важно решение. Ще продължа да следвам пътуването на Църквата в  молитва и съзерцание, с отдаденост на Бог и неговата Невяста, както се опитвах да правя всеки ден досега и както съм се опитвал да живея постоянно. Моля ви да ме споменавате пред Бог, но преди всичко се молете за кардиналите, призовани за тази толкова важна задача, както и за следващия Наследник на Апостол Петър – Господ да го придружава със светлината и силата на Своя дух.

Призоваваме и майчиното застъпничество на Дева Мария, Майка на Бога и на Църквата, да бъде близо до всеки от нас и цялата църковна общност. Доверяваме се на нея с пълно упование.

Скъпи приятели! Бог ръководи Своята Църква и я подкрепя винаги, особено в трудни моменти. Да не губим тази представа за вярата, която е единствената истинска представа за пътя на Църквата и на света. В нашето сърце, в сърцето на всеки един от вас, нека винаги живее радостта, че Бог е близо до нас, че Той е близо до нас и ни прегръща със Своята любов. Благодаря!

Източник: Vatican Information service