На 25 февруари 2013 г. папа Бенедикт ХVІ издаде Апостолическо послание Motu proprio (от латински – по собствена инициатива), с което въвежда някои промени в правилата за избор на римския папа.

Посланието Normas Nonnullas (Някои норми) беше представено пред акредитираните журналисти от говорителя на Ватикана отец Федерико Ломбарди и епископ Пиер Луиджи Черлата, в момента вице-камерлинг.

Посланието беше представено от епископ Пиер Луиджи Черлата, който поясни, че документът има за цел да изясни някои моменти от Апостолическата конституция Universi Dominici gregis. „Намирам това Motu Proprio за много мъдро и от голямо юридическо и църковно значение”, отбеляза епископ Черлата.

Това е втората промяна, която папата извършва в изборните правила, обясни вице-камерлингът, след първата от 2007 г., с която папата е увеличил мнозинството, необходимо за избора на нов папа, от половината плюс един гласа, на две трети от гласовете на кардиналите-избиратели.

Сред най-важните промени, които се въвеждат с настоящия документ, е възможността за промяна на датата на конклава. Според Апостолическата конституцията той може да бъде свикан след пълни 15 дена, до 20 дни, след овакантяването на престола. „Настоящото Motu Proprio пояснява, че по усмотрение на Колегията на кардиналите, конклавът може да бъде свикан и преди 15-я ден, ако всички избиратели са вече в Рим, както и че има възможност той да бъде отложен при извънредни обстоятелства, но не повече от 20 дни, от овакантяването на Светия престол”.

Друга промяна, въведена с настоящия папски документ, е свързана с мнозинството от две трети, необходимо за избора на нов папа, тъй като ако общият брой на кардиналите може да бъде разделен на три, определянето на мнозинството от две трети става по-трудно математически. За да бъде избегнато всякакво объркване, настоящият документ постановява, че „са нужни най-малко две трети от гласовете на присъстващите кардинали-избиратели”.

 „На пръв поглед това може да изглеждат дребни промени”, обясни прелатът, „но от юридическа гледна точка правилата винаги имат нужда да бъдат максимално прецизни.”

По отношение на спазването на тайната в процеса на избора на нов папа, документът се позовава на клетвата, която дават кардиналите и която трябва да спазват. За разлика от конституцията досега, според която „нарушаването на тази клетва води до налагането на канонично наказание от следващия папа, настоящият документ сваля тази отговорност от неговия наследник, тъй като нарушаването на клетвата директно води до налагането на каноническо наказание на провинилия се, latae sententiae, (т.е. автоматично) отлъчване.

Конституцията досега постановява никой кардинал да не може да бъде изключен от гласуване по никаква причина, освен ако той лично не реши да не вземе участие в конклава от началото или го напусне по лични необосновани причини, както и че след това няма да бъде допуснат на по-късен етап до Сикстинската капела. Вице-камерлингът уточни, че това не се отнася за болните кардинали, който биха могли да се присъединят към гласуването, ако на по-късен етап се почувстват по-добре. В този случай кардиналът се присъединява към конклава и се включва към този момент от гласуването, в който е пристигнал, а кардиналите не са задължени да го чакат или да спрат гласуването.

Motu Proprio въвежда някои пояснения и за функцията на придружаващите някои моменти клирици, които участват в избора на бъдещия папа преди и след самия избирателен процес. При тях също влиза в сила правилото, че ако някои от тях наруши тайната на избора, те също ще получат latae sententiae, (т.е. автоматично) отлъчване, а не както е било досега наказание от следващия папа.
 
 

„Както виждате, папата се е опитал да обърне внимание на всички възможни страни от избирателния процес”, отбеляза епископ Черлата.

Motu Proprio се занимава и с проблема за запазването на тайната, докато кардиналите пътуват от своите стаи в дом Санта Марта на територията на Ватикана. В новия текст се пропускат думите „докато са транспортирани”, което означава, че същите правила се отнасят и за кардиналите, които са решили до ходят пеш.

Кардиналите, които ще броят гласовете в конклава и ще ръководят процедурата, са девет. Шествието, което започва от капела Паолина (на св. Павел) и въвежда кардиналите в Сикстинската капела ще бъде малко по-тържествено. Има и други допълнения, свързани с координацията между отделните моменти от конклава, както и по отношение на моментите, в които присъстващите помощници следва да напуснат заседанията.

Източник: www.zenit.org