В неделя повече от 150 000 души взеха участие в предпоследната молитва „Ангел Господен” на папа Бенедикт ХVІ, преди той да се оттегли от папския престол. Папата, който се появи на прозореца на своя кабинет, посвети своите размисли на Великия пост – „време за обръщане и покаяние в подготовка за Великден”.

„Църквата, която е майка и учителка”, отбеляза той, „призовава всички свои членове да обновят своя дух, да ориентират себе си към Бог, като се откажат от горделивостта и егоизма, за да могат да живеят в любов. Настоящата Година на вярата превръща времето на Поста в подходящ период, през който да преоткрием вярата в Бог като основополагащ критерий за нашия живот и за живота на Църквата. А това винаги предполага битка и духовна борба, защото духът на злото, естествено, се противопоставя на нашето освещаване и се опитва да ни отклони от следването на Божия път... Исус, след като поема мисията на Месия и е помазан от Св. Дух при кръщението си в река Йордан, е отведен от същия Дух в пустинята, където дяволът се опитва да Го изкуши. В началото на своето публично служение, Исус трябва да отмахне и отхвърли фалшивите образи на месията, предложени Му от изкусителя. Тези изкушения са и фалшиви образи за човека, които винаги са тормозили нашата съвест, прикривайки себе си зад удобството и ефективността, или като добри пожелания.

‚В сърцето на тези изкушения“, обясни Бенедикт ХVІ, „винаги лежи желанието за инструментализиране на Бог в полза на нашите собствени интереси, които да ни отведат към отдаването на по-голяма важност на успеха или материалните блага. Изкусителят е лукав – той не ни насочва направо към злото, а към фалшивото добро, карайки ни да вярваме, че властта и стремежът за задоволяване на основните ни нужди са същински реалности. Това обаче превръща Бог в нещо второстепенно, Той е ограничаван до средство за постигане на нещо, превърнат е в нещо нереално, което вече е бе значение и така изчезва. В крайна сметка, това изкушение поставя под въпрос нашата вяра, защото под въпрос е поставен самият Бог. В решителните мигове на нашия живот, а при по-внимателно вглеждане – във всеки миг от живота ни, ние сме изправени пред избора: искаме ли да следваме Бог? Искаме да следваме нашите егоистични интереси или истинския Бог, Който е същинското добро?

Както ни учат църковните Отци, изкушението е част от снизхождането на Исус към  нашето човешко състояние, към бездната на греха и нейните последици. Това е снизхождане, което Исус следва до самия край, до смъртта на Кръста и до слизането в ада, до крайната отдалеченост от Бог... Както учи св. Августин, Исус поема изкушението от нас, за да ни надари с победата над него. Затова и ние не трябва да се страхуваме да се възправим лице в лице със злото. Защото в тази битка ние влизаме заедно с Него, с Победителя Христос”, завърши папата.

След молитвата папата благодари на всички за топлите чувства и молитви, които е усетил през тези дни. „Моля ви да продължите да се молите за мен и за следващия папа, както и за успеха на духовните упражнения, които днес следобед ще започнат за членовете на Римската курия”. Той отправи и своите поздрави към „обичния град Рим”, разбирайки, че сред поклонниците на площад на Св. Петър има и делегация на градската управа, водена от кмета на града.

Източник: Vatican Information service