БЛАЖЕНИ СА МИРОТВОРЦИТЕ
 
 

1. Всяка нова година носи в себе си очакването за един по-добър свят. В тази връзка основана върху вярата, аз моля Бог, Отец на хората да ни даде съгласие и мир, за да могат да се осъществят всички стремежи за един щастлив и проспериращ живот. 
 

На 50-годишнината от откриването на Втория Ватикански Събор, който позволи да се укрепи мисията на Църквата в света, е окуражаващо  да се установи, че християните –народът на Бог в общение с Него и на път сред хората –се ангажират с историята, споделяйки своите радости и надежди, своята тъга и безпокойство, известявайки спасението на Христос и насърчавайки мира за всички.
 

Всъщност нашето време, белязано от глобализацията с нейните положителни и отрицателни аспекти, но така също и от продължаващите кървави конфликти и заплахите за война, изисква един обновен колективен  ангажимент в търсене на общото благо за развитието на всички хора и на всеки човек.
 

Огнищата на напрежение и противопоставяне причинени от нарастващата пропаст между бедни и богати, както и налагането на един егоистичен и индивидуалистичен манталитет, който се изразява чрез финансов капитализъм без регулация, ни притесняват. В допълнение към различни форми на тероризма и международната престъпност са фундаментализмът и фанатизмът, които обезобразяват истинския облик на религията, която е призована да насърчава общението и помирението между хората, те също така са заплахи и за мира.
 

При това многобройните произведения на мира, с които е обогатен света, свидетелстват за вроденото призвание на човечеството към мир. Във всяка личност желанието за мир е основен стремеж, който съвпада по някакъв начин с желанието за пълноценен и щастлив човешки живот. С други думи желанието за мир отговаря на основен морален принцип, което ще рече на интегрално, социално и общностно развитие, прието като право и задължение, и е част от Божието намерение за човека. Човекът е създаден за мира, който е Божи дар.
 

Всичко казано до тук ме кара да взема вдъхновение за това Послание от думите на Исус Христос: « Блажени са миротворците, защото те ще бъдат наречени синове Божии» (Мт 5,9).

Евангелското блаженство

2. Блаженствата провъзгласени от Исус (виж  Мт 5,3-12 и  Лк 6,20-23), са като обещания. В Библейската традиция литературния жанр съответсващ на блаженството носи винаги в себе си една добра новина, това ще рече Евангелие, което ще приключи с обещание. Блаженствата впрочем не са само нравствени препоръки, чието спазване предвижда предписано време –време предимно разположено в друг живот – една отплата, една ситуация за предстоящо щастие. Блаженството се състои преди всичко в изпълняването на едно обещание адресирано към всички, които се оставят да ги водят изискванията за истина, правда и любов. Тези, които поверяват тяхната вяра на Бог, и в Неговите обещания се показват често пред очите на света наивни и отдалечени от реалността. Е добре Исус им казва, че ще се научат да бъдат синове Божии не само в другия живот, но още в този тук, тъй като винаги и завинаги Бог е напълно солидарен с тях. Те ще разберат, че не са сами, тъй като Той е близо до тези, които се ангажират в полза на истината, правдата и любовта.  Исус, Откровението на Любовта на Отца  не се поколеба да  принесе самия Себе Си  в жертва. Когато приемем Исус Христос, Богочовека, ние изживяваме радостен опит на необятния дар: споделяне на живота, дори на Бог, или на живот с благодат, който е предвестник за едно напълно щастливо съществуване. Исус Христос ни дава именно истински мир, който се ражда в срещата на човека с Бог, която е изпълнена с доверие.
 

Блаженството на Исус казва, че мирът е едновременно дар на месия и човешко действие. Всъщност мирът предполага хуманизъм отворен към трансцендентност. Той е плод на взаимен дар, на взаимно обогатяване, благодарение на дара, който блика от Бог и ни позволява да живеем с другите и за другите. Етиката на мира е етика на общението и споделянето. Тогава е необходимо различните съвременни култури да преодолеят антропологиите и етиките основани върху теоретично-практически предположения  преди всичко субективни и прагматични в името на които взаимоотношенията за съжителство са вдъхновени от критериите за власт или печалба, където средствата стават цели и обратно, където културата и образованието са акцентувани само върху инструментите и техническата ефективност. Премахването на диктатурата на релативизма и приемането на една изцяло самостоятелна нравственост, която защитава признаването на основния естествен нравствен закон   вписан от Бог в съзнанието на всеки човек е необходимо условие за мира.  Мирът е изграждането на съвместен живот в рационални и морални рамки, основавайки се върху основата, чието измерение не е създадено от човека, а от самия Бог. « Господ ще даде сила на Своя народ, Господ ще благослови с мир Своя народ», припомня Псалм 28 (стих 11).
 

Мирът : дар от Бог и дело на човека

3. Мирът касае целостта на човешката личност и призовава за включването на всеки човек. Това е мирът с Бог, живеейки според Неговата воля. Това е вътрешния мир със самия себе си и външния мир с ближния и с цялото сътворение. Той съдържа главно, както го описа Блажения Йоан ХХІІІ в Енцикликата Pacem in Terris,  чиято петдесетгодишнина ние ще възпоменем след няколко месеца, изграждането на съвместния живот основан въз основа на истината, свободата, любовта и правдата.    

[2]. Отрицанието на това, което е истинската природа на човешкото създание в неговите основни измерения в присъщата му способност да опознае истинското и доброто, или отричането на самия Бог, в крайна сметка поставя в опасност изграждането на мира. Без истината за човека, вписана в неговото сърце от Създателя, свободата и любовта се обезценяват, а правдата губи основание за своето приложение.
 

За да станем истински миротворци, вниманието към трансцендентното измерение е основно, както и постоянния диалог с Бог, милосърдния Отец,  диалог в който се вплита изкуплението, което ни дари Неговия Единороден Син. По този начин човек може да победи този зародиш на разпадане и отричане на мира, което е грях във всички негови форми: егоизъм и насилие, алчност и желание за власт и господство, нетърпимост и омраза, несправедливи структури.
 

Постигането на мира зависи преди всичко от признаването да бъдем в Бог едно единствено човешко семейство. Той се изгражда, както ни учи за това Енцикликата  Pacem in Terris, чрез взаимоотношенията на хората и отношенията между подкрепените институции движени чрез едно  «ние » в общността,  включващо един морален външен и вътрешен ред, където открито се зачитат според истината и правдата, взаимните права и съответните задължения.  Мирът е движен и структуриран ред чрез любовта; където всеки  приема като свои нуждите и изскванията за другия и споделя своите собствени блага с останалите, като спомага общението с духовни ценности да се разпространява все повече в света. Този ред се осъществява в свободата, което ще рече по начин, който подхожда на достойнството на хората, които чрез своята рационална същност поемат отговорността на своите дела. [3].
 

Мирът не е сън, нито утопия: той е възможен. Нашите очи трябва да се вгледат по на-дълбоко под повърхността на видимото и на феномените, за да разграничат една положителна реалност, която съществува в сърцата, понеже всеки човек е създаден по образ и подобие Божии и е призован да израстне като допринесе за изграждането на един нов свят. Самият Бог, всъщност чрез въплъщението на Единородния Си Син и Изкуплението, които е осъществил е влязъл в историята, създавайки едно ново сътворение и един нов съюз между Бога и човека (виж Йер. 31,31-34), давайки ни възможността да имаме едно «ново сърце» и един «нов дух». (виж Йез. 36,26).
 

Именно затова Църквата е убедена, че съществува  спешна необходимост от ново известяване на Исус Христос, първи и основен фактор за цялостното развитие на народите, а също така и на мира.  В действителност Исус е нашият мир, нашата правда, нашето помирение (виж  Еф 2,14 ; 2 Кор 5,18). Миротворецът според блаженството на Исус  е този, който търси доброто за другия, пълното благо за душата и тялото, днес и  утре.
 

От това учение може да се направи извода, че всяка личност, всяка общност-религиозна, гражданска, учебна или културна – е призована да бъде миротворец. Мирът е постигане на общото благо от различни общества, независимо дали на първично или междинно, национално или международно, или на световно равнище.   Ето защо можем да кажем, че пътищата за постигане на общото благо са същите като тези, които трябва да изминем, за да постигнем мира.

Миротворците са тези, които обичат, защитават и насърчават живота в неговата цялост 

 4. Пътят за постигане на общото благо и на мира е преди всичко респект към човешкия живот, приет в разнообразието на неговите аспекти, като се започне от неговото зачеване, през неговото развитие и чак до неговия естествен край. Тогава истински миротворци са тези, които обичат, защитават и  насърчават човешкия живот във всички негови измерения: лични, общностни и трансцедентни. Животът в пълнота е върхът на мира. Който иска мир не може да толерира посегателства или престъпления срещу живота.
 

Тези, които не оценяват достатъчно стойността на човешкия живот и следователно подкрепят приемането на аборта например, може би не си дават сметка, че по този начин им се предоставя търсене на един илюзорен мир. Бягството от отговорности, което обезценява човешката личност и още повече убийството на едно невинно беззащитно създание, не ще могат никога да изградят нито щастие нито мир. Как може в действителност да мислим за изграждането на мира, цялостното развитие на народите или за опазване на околната среда, без да бъде защитено правото на живот на по-слабите, като започнем от децата, които трябва да се родят? Всяко посегателство върху живота и по-специално в неговия зародиш причинява невъзвратими щети за развитието, за мира за околната среда. Също така не е справедливо да се кодират подло фалшиви права или злоупотреби, които са основани върху релативистична или редукционна гледна точка за човешкото създание и върху умелата употреба на двусмислени изрази предназначени да подпомогнат  едно претендирано право за аборт или евтаназия, които застрашават основното право на живот.   
 

Естествената структура на брака трябва също да бъде призната и насърчена, което ще рече съюзът между мъжа и жената, който е изправен пред опитите да го направят юридически еквивалентен на коренно различни форми на обединение, всъщност това го обезличава и допринася за неговото дестабилизиране, засенчвайки неговия специален характер и неговата незаменима социална роля.
Тези принципи не са просто истини от вярата; те не са само следствие от правото за религиозна свобода. Те са вписани в самата човешка природа, идентифицирани от разума и впрочем общи за цялото човечество. Дейността на Църквата в подкрепа на тяхното насърчаване не разкрива религиозен характер, но се обръща към всички хора, независимо от тяхната религиозна принадлежност. Тази дейност е толкова по-необходима, колкото повече тези принципи са отричани или неразбрани, което всъщност се оказва едно нарушение пред истината за човешката личност, дълбока рана нанесена върху правдата и мира.     
 

Ето защо признаването от правните системи  и от администрацията на правосъдието на правото да се използва принципа за доброволно възражение пред законите и правителствените мерки, касаещи  накърняването на човешкото достойнство - като аборта и евтаназията – то също така представлява един ценен принос към мира.  
 

Сред основните права отнасящи се до мирния живот на народите, е и правото  на отделните индивиди и общности за религиозна свобода. В този момент на историята става все по-важно едно такова право да бъде насърчавано не само от негативна гледна точка, като свобода срещу – например задълженията или ограниченията на свободата да избереш своята собствена религия - но също така от положителна гледна точка  в нейните различни наименования като свобода за : например да свидетелстват своята собствена религия, да съобщават и да разпространяват нейните учения; да изпълняват възпитателни функции с добронамереност и  подкрепа, които позволяват да прилагат религиозни принципи; да съществуват и да действат като социални организации изградени върху доктринални принципи и институционални цели, които са им присъщи. За съжаление дори в страните с древна християнска традиция се множат примерите за религиозна нетолерантност, и по-специално срещу християнството и срещу тези, които просто разкриват своята религиозна принадлежност.
 

Миротворецът трябва също да осъзнава, че секторите на общественото мнение все повече и повече са засегнати от идеологиите на радикалния либерализъм и технократството, които насаждат убеждението, според което икономическия растеж се постига с цената на ерозията на социалната функция на Държавата  на мрежата за солидарност и гражданско общество, както и на социалните права и задължения.  Въпреки това трябва да се счита, че тези права и задължения са основни за пълната реализация на останалите, като се  започне от гражданските и политическите права и задължения.
 

Сред най-застрашените социални права и задължения днес е правото на труд. Това се дължи на факта, че трудът и справедливото признание на правния статут на работещите са все по-малко коректно оценявани, понеже икономическото развитие зависи преди всичко от пълната свобода на пазарите. Трудът се приема като променлива, зависеща от икономически и финансови механизми. В тази връзка повтарям още веднъж тук, че човешкото достойнство, както и икономическата, политическата и социалната логика изискват да продължи да се определя като обективен приоритет,  достъпът до право на постоянен труд за всички» [4]. Постигането на тази амбициозна обективна цел има като условие за осъществяването си - обновеното схващане за труда, основано върху морални принципи и духовни ценности същността на тази концепция трябва да се укрепи, като основно благо за личността, семейството и обществото. На това благо отговарят едно задължение  и едно право, които изискват смели и новаторски политики в полза на труда за всички.

Изграждане на благото на мира чрез един нов модел за развитие и икономика

5. От много страни се признава, че днес един нов модел на развитие както и нов поглед към икономиката се оказват необходими.  Освен интегралното, солидарно и устойчиво развитие, общото благо изисква коректна скала на  “блага- стойности”, която е възможно да бъде изградена, само, ако имаме Бог като крайна отправна точка. Не е достатъчно  да имаме на разположение само много средства и много възможности за избор, дори и да са значими. При това многобройните ефикасни блага за развитие, както и възможностите за избор трябва да бъдат използвани за един по-добър живот с праведно поведение, което признава господството на духовното измерение и призива за постигане на общото благо. В противен случай, те губят своята справедлива стойност, като в крайна сметка се превръщат в нови издигнати идоли.
 

За да се излезе от съвременната финансова и икономическа криза – която оказва  въздействие върху нарастването на неравенството – трябва хората, групите, институциите, които насърчават живота,  като подкрепят човешката креативност  да извлекат дори от кризата  повод за едно размишление и за един нов икономически модел. Преобладаващият модел постулираше в последните десетилетия търсенето на максималната печалба и увеличаването на  консумацията в егоистичен и и индивидуалистичен аспект, стремейки се да се оценяват хората само по техните способности до колко отговарят  на изискванията за конкурентноспособност. За разлика от това  истинския и стабилен успех се постига чрез себеотдаване, чрез собствени интелектуални способности и инициативен дух, понеже е ускорено икономическото развитие, което ще рече всъщност човешкото то има нужда от принципа на безвъзмездността, като израз на братство и логика на даряването[5]. Конкретно в икономическата дейност миротворецът се представя като този, който установява със своите сътрудници и колеги, с наредители (спонсори) и  потребители отношения на лоялност и взаимност. Той упражнява икономическата дейност за общото благо, живее своя ангажимент като нещо, което преминава отвъд неговия собствен интерес в полза на настоящото и бъдещото поколение. И така той работи вече не само за себе си, но също така, за да може да даде бъдеще и по-достойна работа и на другите.
 

В икономическата област той е помолен специално от страна на Държавата и  политиците за индустриално и селскостопанско развитие, които имат грижата за социалния прогрес  и за универсални принципи в една  правова демократична Държава. Освен това моралната структура на паричните, финансовите и търговските  пазари е основна и незаменима; те ще бъдат стабилизирани, и възможно най-скоро координирани и контролирани, така че да не навредят на най-бедните.  Грижата на многобройните миротворци трябва освен това да се постави в по-висока степен по отношение на тези, които до днес считаха кризата за изхранването за по по-сериозна от финансовата криза. Темата за сигурността на доставките на храни, вече е дошло време да стане централна в международния политически дневен ред, въз основа на съпътстващите я кризи, между другото това са - внезапните покачвания на цените на селскостопанските суровини, безотговорното поведение на някои икономически агенти  и недостатъчния контрол от страна на правителствата  и на международната общност.  За да се изправят пред тази криза миротворците са призовани да действат заедно в дух на солидарност на местно или международно ниво с цел да предоставят на земеделските производители, особено в малките селски райони, възможност да могат да упражняват своята дейност достойно и стабилно, от социална, икономическа и екологична  гледна точка.

Възпитание в култура на мира: ролята на семейството и институциите

6. Аз искам ясно да напомня, че многобройните миротворци са призовани да се грижат за стремежа към общото благо на семейството и за социалната правда, както и за ангажираността в полза на социалното стойностно възпитание.
 

Никой не може да игнорира или да подценява рещаващата роля на семейството, основната клетка на обществото от демографска, етична, педагогическа, икономическа и политическа  гледна точка. То има естествено призвание да усъвършенства живота: то придружава хората в тяхното израстване и ги насърчава към взаимно развитие чрез взаимопомощ. Християнското семейство носи в себе си специално в зародиш проекта за възпитанието на хората в рамките на Божията любов. Семейството е един от необходимите социални субекти за постигане на културата на мира.  Трябва да се защитава правото на родителите и тяхната първостепенна роля във възпитанието на децата, преди всичко в областта на морала и религията. В семейството се раждат и израстват миротворци, бъдещи предвестници на културата на живота и любовта [6].
 

В тази необятна задача за възпитанието в мир религиозните общности са специално ангажирани. Църквата се счита за неразделна част от една толкова голяма отговорност чрез новата евангелизация, която има като център обръщането към истината и любовта на Христос и следователно към духовното и морално възраждане  на хората и обществата. Срещата с Исус Христос формира миротворците като ги ангажира с общението и преодоляването на  неправдата.
 

Една специална мисия касаеща мира е изпълнена чрез учебни, университетстки и културни институции. От тях се изисква не само важен принос за формирането на новото поколение за лидери (leader), но също така обновяване на обществени институции, национални и международни. Те могат също да допринесат до научно разискване, което да обосновава икономически и финансови дейности в солидна антропологична и морална основа. Съвременният свят в частност политическия има нужда от подкрепата на нова мисъл, нов културен синтез, за да преодолее чисто технически подходи и да хармонизира многобройните политически тенденции от гледна точка на общественото благо. Този тук разглежда като цяло взаимоотношенията между хората както и положителните институционални отношения в служба на цялостното израстване както на отделния индивид, така и на групите, въз основа на всяко истинско възпитание в мир.

Педагогика за миротворци

7. В заключение се очерта необходимостта да се предложи и насърчи педагогиката за мир. Тя изисква един богат вътрешен живот с ясни морални и стойностни отношения, поведения и подходящ начин на съществуване. Всъщност делата на мира съдействат да се постигне общото благо, като създават интерес към мира  и възпитават в мир. Мисли, думи, действия за мир създават манталитета и културата на мира, атмосфера на уважение, честност и сърдечност. Тогава хората трябва да се обучават как  да се обичат, и да се възпитават в мир, и да живеят по-скоро доброжелателно, отколкото с обикновена търпимост. Основното насърчение  е да се научим да «казваме  НЕ на отмъщението, да признаваме грешките си, да приемаме извинения без да си ги търсим и в крайна сметка да прощаваме» [7], така че чрез грешките и обидите да можем да признаем истината и заедно да се движим напред  към помирението. Това изисква да се рапространи една педагогика на прошката. Злото наистина ще бъде победено само чрез добро, а правдата търсена, уподобявайки се на Бог-Отец, който обича Неговите чеда  (виж Мт 5, 21-48). Това е дълъг процес, понеже предполага духовно развитие, възпитание в най-висши ценности, ново виждане за човешката история.  Налага се да се откажем от фалшивия мир, който обещава идоли от този свят и опасностите, които ги съпътстват, този лъжовен мир, който прави съзнанието все по-безчувствено, който кара  човек да се затвори в себе си, в едно атрофирало съществуване  изживяно в безразличие. Напротив педагогиката на мира включва действие, състрадание, солидарност, смелост  и постоянство.
 

Исус въплъщава всички тези нагласи в своя живот, чак до цялостния дар на  самия Себе Си, чак до саможертвата « да загуби живота Си » (виж Мт 10,39 ; Лк 17,33 ; Йн 12,25). Той обеща на Неговите ученици, че рано или късно те ще направят необикновено откритие, за което ние говорихме в началото, а именно, че в света има Бог, Бог Исус, който е напълно солидарен с хората.  В тази връзка бих искал да припомня молитвата, чрез която ние искаме Бог да направи от нас инструменти на Неговия мир,  за да носим Неговата Любов - там, където има омраза, Неговата прошка -там, където има обида, истинска вяра, там, където има съмнение.  От наша страна заедно с Блажения Йоан ХХІІІ, да поискаме Бог да просветли отговорниците на народите, та всички да се грижат законно за благосъстоянието на техните сънародници, за да гарантират и да защитават безценния дар на мира. Да запалят пламъка на желанието  у всички, та да съборят бариерите, които разделят, да укрепят връзките на взаимната любов,  да проявяват разбиране по отношение на другите и да простят на тези, които са им навредили, така че благодарение на своята дейност всички народи по земята да се побратимят и между тях да не престава да процъфтява и  царува  така желания мир [8].
 

Чрез тези думи, аз ви пожелавам всички да можете да бъдете истински творци и строители на мира, така че градът на човека да израства в братско съгласие, благоденствие  и в мир.

Ватикана,  8 декември 2012 година.
 

________________________________________
[1] Cf. CONC. ŒCUM. VAT. II, Const. past. sur l’Église dans le monde de ce temps Gaudium et spes, n. 1.
[2] Cf. Lett. enc. Pacem in terris (11 avril 1963) : AAS 55 (1963), 265-266.
[3] Cf. ibid. : AAS 55 (1963), 266.
[4] BENOÎT XVI, Lett. enc. Caritas in veritate (29 juin 2009), n. 32 : AAS 101 (2009), 666-667.
[5] Cf. ibid., n. 34 et 36 : AAS 101 (2009), 668-670 et 671-672.
[6] Cf. JEAN-PAUL II, Message pour la Journée mondiale de la Paix 1994 (8 décembre 1993): AAS 86 (1994), 156-162.
[7] Benoît XVI, Discours aux membres du Gouvernement, aux institutions de la République, au corps diplomatique, aux chefs religieux et aux représentants du monde de la culture, Baabda-Liban (15 septembre 2012) : L’Osservatore romano, édition française n. 3.253 (20 septembre 2012), p. 7.
[8] Cf. Lett. enc. Pacem in terris (11 avril 1963) : AAS 55 (1963), 304.
 
© Copyright 2012 - Libreria Editrice Vaticana