Вярата на Дева Мария в светлината на тайната на Благата вест беше темата на катехизаторската проповед на Бенедикт ХVІ след последната му обща аудиенция за 2012 г., проведена на 19 декември в Зала „Павел VІ” на Ватикана.

„На Благовещение ангелът поздравява Мария с думите „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе”. Този поздрав е покана за радост, с който се обявява края на тъгата на света за ограниченията на живота, страданията, … тъмата на злото, което до този момент е закривало светлината на Божествената доброта. Този поздрав поставя началото на Евангелието, на Благата вест“, обясни папата.

Причина Девата да бъде приканена към радост е предадена във втората част на този израз: „Господ е с тебе”. У Мария „предчувствието за идването на Бог става осезаемо, тъй като живият Бог я обитава”. Изразът „изпълнена с благодат” прави още по-ясна причината за радостта на Мария, която произлиза от „нейното общение с Бог… от това, че тя е обитавана от Св. Дух… Мария е човешкото същество, което по неповторим начин се е открило пред Твореца, оставила се е в Неговите ръце, без никакви ограничения”, тя живее „със загриженост да разпознае знаците на Бог в пътуването на Неговия народ; тя встъпва в историята на вярата и надеждата чрез Божието обещание, което формира самата тъкан на нейното съществуване… също като Авраам, Мария също поверява себе си изцяло на словото, изказано от Божия пратеник, за да се превърне в пример и майка на всички вярващи”.

Папа Бенедикт ХVІ се спря и на един друг важен аспект: „откритостта на душата за Бога и Неговото действие във вярата също включва в себе си елемент на неяснота. Отношенията на човешките същества с Бог не могат да премахнат дистанцията между Твореца и неговото творение … Но тези, който подобно на Мария, се открият напълно за Бог, постигат приемане на Божествената воля, макар и това да става по тайнствен начин и често не съответства на собствените желания на човека. … По същия начин и Мария чрез своята вяра приема радостта на Благовещението, но тя изминава и пътя през тъмата по време на Разпятието на нейния син, за да достигне накрая до светлината на Възкресението.”

„Това не се отличава от пътуването във вярата, предприемано от всеки един от нас: ние също преминаваме през периоди на светлината, но и през мигове, в които ни се струва, че Бог отсъства, когато Неговата тишина тежи на нашите сърца и когато Неговата воля не съответства на нашата собствена”, коментира Светият отец. „Колкото повече се откриваме за Бог …, също както Авраам и Мария, толкова повече Той ни помага, чрез Своето присъствие, да изживяваме всеки миг уверени в Неговата подкрепа и любов. Но това означава да се откажем от себе си и от собствените си планове, за да допуснем Божието слово да бъде пътеводната светлина в нашите мисли и действия”.

След като се разделя с Исус в храма, Мария „отново трябва да се върне към дълбоката си вяра, с която казва своето „да” в отговор на Благата вест. … Тя продължава да повтаря през целия си живот това свое „да” на Божията воля, да се подчинява на вярата, до най-тежкия момент, този на Кръста”.

„Това е основополагащото отношение, което Мария запазва към с събития в нейния живот.”, обясни папата. „Виждаме, че тя „спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си.”. Можем да кажем, че тя… приема всеки един детайл, всяка дума, всяко събитие като част от по–голямото цяло и като ги сравнява и съхранява, тя осъзнава, че всичко се корени в Божията воля. Мария не се ограничава с  повърхностното разбиране за събитията в нейния живот, а постоянно търси тяхната дълбочина, и задавайки си въпросите, осмисляйки тези събития и разграничавайки ги, тя постига такова разбиране, което може да й бъде дарено само от вярата. С дълбокото смирение на изпълнената с послушание вяра Мария приветства това, която тя не разбира в Божиите деяния, позволявайки на Бог да открие нейното съзнание и сърце.”

„Тържественият миг на раждането на Господа, което скоро ще отбележим, ни приканва и нас да се отнесем със същото смирение и послушание на вярата. Божията слава не се разкрива чрез могъществото на един цар, не сияе от някой величествен дворец, тя става видима в утробата на девата и се разкрива в бедността на младенеца. Божието всемогъщество, включително и в нашия живот, въздейства с кротката сила на истината и любовта. А вярата ни подсказва, че накрая беззащитността на Младенеца ще надделее над земните власти.

Източник: Vatican Information Service